ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787

гр. София, 10.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 50042 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя П. П., срещу Решение № II-51/19.06.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 597/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 43/12.01.2015г. по гр. д. № 3740/ 2014г. на Р. съд – Бургас. С първоинстанционното решение, по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, е прието за установено, че в резултат на неприключена от ответника – превозвач митническа операция по режим „транзит”, [фирма] дължи на [фирма] – [населено място] сумите по издадената на основание чл. 410 ГПК заповед за изпълнение № 1349/24.03.2014г. по ч. гр. д. № 2219/2014 г. на РС – Бургас, а именно: главница в размер на 18 672.08 лв. - изплатено от ищеца задължение на гарантирани митни сборове по режима „транзит”, съгласно декларация № 13BG00570200366476/30.04.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 21.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата; и изтекла лихва за забава в размер на 1034.54 лв. върху главницата за периода от 30.04.2013г. до 03.12.2013г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а евентуално – незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят...