Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3241/25.03.2016 г. на сдружение „Н“, [населено място]- ответник по касацията, с искане за допълване на определение № 253 от 18.03.2016 г. по т. д. № 2218/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските.

Насрещните страни, С. М. Н., С. С. Н. и С. С. Н., касатори по настоящото търговско дело, оспорват молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Считат, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на изменение в частта за разноските, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК. Сочат, че по делото не е представен списък на разноски в съответствие с чл. 80 ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата с вх.№ 3241/25.03.2016 г. е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице.

Подадената молба от сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е за допълване, а не за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, с оглед изготвения отговор на касационна жалба с вх.№ 2424/23.02.2015г., поради което допустимостта на молбата не е предпоставена от представянето на списък по чл. 80 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение, е актът, с който се приключва делото в касационната инстанция, съгласно чл. 81 ГПК, поради което е процесуално допустимо подаването на молба за допълването му по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Към отговора на касационната жалба - вх.№ 5223/21.04.2015г. е приложена молба с вх.№ 5565/27.04.2015 г., в - която се претендират разноски за касационната инстанция в размер на 8 400 лева, и която представлява списък по чл. 80 ГПК. Представени са и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 400 лева

За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната страна по спора, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2/. Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК съдебноделоводни разноски; 3/. Да са реално направени или да се фингира извършването им съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК; 4/. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5/. Изходът на спора, предмет на разглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

В настоящия случай, посредством касационна жалба с вх.№ 2424/23.02.2015 г. от тримата касатори като предмет на касационната инстанция е въведен част от материалноправен спор, възлизащ на 132 000 лв от общо 240 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът в настоящото производство, сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно очертания предмет на касационното производство /132 000 лв/, по който не е допуснато касационното обжалване. Ответникът по исковете е заплатил адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за изготвения отговор по касационната жалба, в размер на 8 400 лв. Минималното възнаграждение на ответника за изготвения отговор на касационната жалба съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 3 367, 5 лв. С оглед на факта, че настоящото касационно производство е приключило в селективната фаза по реда на чл. 288 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност в нея, възражението на касаторите по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно за горницата над 4 200 лв. С оглед изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна, като всеки един от касаторите дължи по 1 200 лв. разноски /4 200 лв.: 3/.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 253 от 18.03.2016 г. по т. д. № 2218/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. М. Н. ЕГН [ЕГН], С. С. Н. ЕГН [ЕГН] и С. С. Н. ЕГН [ЕГН] да заплатят на сдружение „“, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, разноски за касационното производство по 1 200 лв. всеки един от тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.