Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от “И Б А” ООД, със седалище и адрес на управление гр. К. (написано гр. К.ска), ул. “Ц. П.” № 11, бл. 7, ет. 3, ап. 8, с управител и законен представител В. Й. Ш., чрез адв. М. Ш. – пълномощен представител, против решение № 14 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 304/2012 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу Заповед № РД-22-327/29.08.2012 г. и Заповед № АС-03-07-370 от 09.10.2012 г. на Областния управител на О. К.. Касаторът счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, ал. 1 (тази разпоредба няма алинеи), т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение, с което, произнасяйки се по същество да се обявят атакуваните заповеди за нищожни, както и проведената процедура въз основа на тях, поради липса на предмет, основание и заобикаляне на закона, съответно при условията на евентуалност, да се отменят двете заповеди като незаконосъобразни. Моли и за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В жалбата са развити обстойни съображения относно статута на процесната “кабина” с позоваване на ЗУТ (Закон за устройство на територията) – чл. 56, чл. 57а, ал. 1, § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед обосноваване на твърдението, че липсва индивидуализация на обекта – предмет на търга, съгласно нарочна схема за поставяне на преместваемо съоръжение и издадено въз основа на нея разрешение за поставяне, което според касационния жалбоподател е изключително тежък порок, водещ...