Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д”ЕООД, то правилно не са изследвани и останалите елементи на нарушението.
Решението е правилно, включително и в частта на разноските, като се иска да бъде оставено в сила.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен и по отношение на него не са налице релевираните касационни основния. Съдът, е събрал доказателства установяващи всички правно релевантни факти и е формирал изводи, съответни на тези факти, като правилно е приел, че обжалването решение на КЗК е законосъобразно. Само и единствено наличието на установено господстващо положение е условие за осъществяване на състава на злоупотреба по чл. 21 от ЗЗК. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.
С решение №1108 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д.№4566 по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение за 2017 г., съдът е отхвърлил жалбата на "Д"ООД, срещу решение №305 от 23.03.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК - 31/2016 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на КЗК е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум и в пределите на правомощията на Комисията, като независим специализиран държавен орган.
На следващо място първоинстанционният съд е...