Образувано е по касационна жалба, подадена от „КАСТ ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В. Т, чрез пълномощниците му адв. М.Е и адв. Х.Й от ВТ АК, срещу Решение № 575 от 07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 671/2018 г. от Административен съд В. Т, в която се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за настоящото производство, за които се представя списък, изискуем по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК и писмени доказателства за направените разходи.
Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВтАС е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред първостепенния съд е депозирана искова молба, предявена от „КАСТ ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В. Т против Национална агенция за приходите гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК и чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 638 603. 03 лв., от които главница 584 000 лв. и лихви 54 603. 03 лв., считано от 01.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба, като в последното по делото заседание съдът е допуснал изменение в цената на предявения иск – главница в размер на 1 719 020. 57 лв., вместо първоначално заявената претенция от 638 603. 03 лв. и лихва в размер на 701 683. 04 лв., вместо заявените с исковата молба 54 603. 03 лв.
Съдът е приел, че претендираната сума представлява имуществени вреди - пропуснати ползи - за периода от 16.05.2013 г. до 02.02.2017 г., настъпили като пряка последица от наложените обезпечителни мерки (запор на банковите сметки на дружеството) с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 12234 от 16.05.2013 г., продължено с Постановление № 22226 от 23.09.2013 г., изменено с Постановления изх. № 19572 от 10.10.2014 г. и № 19583 от 10.10.2014 г., отменени с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 1133 от 02.02.2017 г., в който период фирмата е била в невъзможност да упражнява стопанската си дейност и да извършва разплащания по чл. 38, ал. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО).
Въз основа на анализа на представените от страните доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел иска за неоснователен, тъй като ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на нормата от чл. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината при извършване на административната му дейност; настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата от него вреда.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Фактическата обстановка е изяснена напълно от решаващия съд, който в хода на процеса е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това в мотивите си е изложил правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят.
Касаторът счита, че първостепенният съд е изложил неправилни фактически констатации (р.ІІІ на кас. жалба), тъй като ищецът „ … никога не е твърдял, че настъпилите вреди са причинени от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 12234 от 16.05.2013 г., продължено с Постановление № 22226 от 23.09.2013 г., изменено с Постановления изх. № 19572 от 10.10.2014 г. и № 19583 от 10.10.2014 г., отменени с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 1133 от 02.02.2017г. Нито в депозираната пред Административен съд – гр. В. Т искова молба, нито в проведените две открити съдебни заседания …, както и в представената писмена защита по делото са направени подобни твърдения. Също така, Съда погрешно е установил процесния период, за който се претендира обезщетението за вреди …“. Възраженията са неоснователни.
С петитума на исковата си молба ищецът е поискал от Съда да постанови „ … съдебно решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК да осъдите Национална агенция за приходите гр. С. да заплати на … „КАСТ ИНВЕСТ“ ЕООД … общо сумата от 638 603. 03 лв. главница, представляваща имуществени вреди (пропуснати ползи) и 54 603. 03 лв. законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от 01.01.2014 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба“.
С определението си от 16.05.2018 г. Съдът е очертал предмета на делото така: „Делото е образувано по искова молба от „КАСТ ИНВЕСТ“ ЕООД … против Национална агенция за приходите гр. С. … с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК и чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 638 603. 03 лв., от които главница 584 000 лв. и лихви 54 603. 03 лв., считано от 01.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба. Претендираната сума представлява имуществени вреди /пропуснати ползи/ за периода от 16.05.2013 г. до 02.02.2017 г., в който дружеството е спряло извършването на своята стопанска дейност поради наложен запор на банковите му сметки и задължението по чл. 38, ал. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) плащанията в брой са били ограничени. Запорът върху банковите сметки е бил наложен с ПНПОМ изх. № 12234/16.05.2013 г., продължено с Постановление № 22226/23.09.2013 г., изменено с Постановления изх. № 19572/10.10.2014 г. и № 19583/10.10.2014 г., отменени с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 1133/02.02.2017 г.“
Търговското дружество и ответника са получили препис от определението на съда, съдържащо и неговите указания (ищецът - на 28.09.2018 г.). Представена е молба от пълномощниците на ищеца с искания по доказателствата и са представени такива (л. 68 –л. 83 от делото), но не са изложени никакви възражения досежно предмета на спора, възприет от съда.
Същото поведение ищецът е демонстрирал и в проведените открити съдебни заседания, в първото от които, проведено на 30.10.2018 г. съдът е докладвал исковата претенция като е посочил изрично актовете, от които ищецът претендира да са настъпили вредите (ПНПОМ изх. № 12234/16.05.2013г., продължено с Постановление № 22226/23.09.2013г., изменено с Постановления изх. № 19572/10.10.2014г. и № 19583/10.10.2014г., отменени с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 1133/02.02.2017г.), техния вид (пропуснати ползи) и размер (638 603.03лв., от които главница 584 000лв. и лихви 54 603.03лв., считано от 01.01.2014г. до датата на предявяване на исковата молба), исковия период, в който са настъпили вредите (от 16.05.2013г. до 02.02.2017г.).
Упълномощените процесуални представители на ищеца не са възразили по съдържанието на доклада, нито в това съдебно заседание, нито в следващ момент, а в хода на устните състезания в съдебно заседание, проведено на 18.12.2018 г. са изразили следното становище: „Поддържаме така депозираната искова молба“. Едва на л. 2 от писмената защита, представена на 28.12.2018 г. след приключване на устните състезания по делото, пълномощниците на ищеца са посочили, че: „ … В настоящия случай имаме два отменени по съответния законов ред незаконосъобразни административни актове, издадени при изпълнение на административна дейност – Ревизионен акт № 041201395/12.09.2013 г. и Ревизионен акт № Р-04-1400220-091-01 от 16.12.2014 г., вреда /пропуснати ползи/ от незаконосъобразните актове и причинна връзка между незаконосъобразните актове и вредоносния резултат“.
Вярно е, че ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. В случая ищецът е посочил основанието, но в петитума на исковата му молба не е посочен точно акта/актовете, то който/които се претендират вредите; нито исковия период.
Разглеждането на делото обхваща съвкупността от процесуалните действия на съда и на страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказателствата и устните състезания. Преди да внесе делото в открито съдебно заседание съдът следва да провери редовността и допустимостта на исковата молба; да изпрати препис от същата на ответната страна, на която да даде съответните указания (чл. 131-чл. 133 ГПК), след което с определението си да се произнесе по всички предварителни въпроси, по допускане на доказателствата и да насрочи делото в открито съдебно заседание, което АС В. Т е сторил с определението си от 26.09.2018 г.
В първото по делото открито заседание съдът докладва делото и изисква становището на страните по доклада. „Докладът цели да изясни на страните (още веднъж – б. м.) предмета на делото, като го квалифицира правно. Яснотата на естеството на правото, предмет на делото, ще напъти страните да изнесат всички релевантни за неговото съществуване факти“ (Ж.С., „Българско гражданско процесуално право“). Затова ищецът, която е счел, че съдът неправилно е очертал предмета на делото, е имал още една процесуална възможност да направи своите възражения. Това той не е направил, не са го направили и пълномощниците му. Обратното - те са поддържали исковата молба, т. е. такава, каквато е депозирана в съда.
След доклада съдът е пристъпил към изясняване на фактите, от които произтича спорното право, събирането на доказателства, изслушването на възражения и т. н.
Следователно, в конкретния случай съдът е изпълнил процесуалните си задължения така, както го изисква процесуалния закон. Затова твърдението за неправилно установяване на фактите е неоснователно. Съдът се е произнесъл по предмета на иска такъв, какъвто е бил очертан в определението му от 26.09.2018 г. и възприет без възражения от страните в хода на производството.
По същество обосновано и законосъобразно иска, предявен от „КАСТ ИНВЕСТ“ ЕООД срещу НАП, е приет за неоснователен поради това, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки в условията на комулативност, като настоящият състав, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща в тзи част, към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящото производствно е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 575 от 07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 671/2018 г. от Административен съд В. Т.
Решението е окончателно.