Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Д, подадена чрез адв.. К, срещу Решение № 77/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/07129/04/01 от 09.08.2017г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ)„Земеделие“ – Хасково и е осъдена да заплати ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково разноски в размер на 100 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че оспорвания АУПВД е издаден от компетентен орган, като се твърди, че законодателят е дал възможност на Изпълнителния директор на ДФЗ да делегира някой от правата си на директорът на ОД, но правото да съставя АУПВД и да налага санкции с тях не е от тези права. Излагат се доводи, че в акта не е посочена правилната правна квалификация, а две взаимно изключващи се хипотези – чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, както и че е нарушен чл. 57 от АПК относно сроковете, в които следва да се проведе процедурата по съставяне на АУПВД. Твърди се още, че органът, съставил акта, не е извършил всички необходими проверки за установяване на нарушението и не е и мотивирал акта си, а също не е посочил и дали процесният договор е прекратен. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Хасково, както и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – директора на ОД на ДФЗ – гр. Х., в писмен отговор чрез юрк.. П, оспорва касационната...