Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

„Илюел“ ЕООД, гр. К., чрез адв. Й.Т обжалва решение 1915/20.03.2019 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 11851/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399349/21.09.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. С..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на фактите, необоснованост и В противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 АПК. Твърди, че в конкретния случай се засягат права на граждани в по-голяма степен от необходимо. Сочи, че прилагането на мярката ще препятства достъпът на широк кръг от граждани до единствената денонощна аптека на територията на община К. от една страна и от друга – не е съобразена спецификата на извършваната от търговеца дейност, в това число ограниченията в срока на годност на предлаганите в търговския обект стоки.

Искането е за отмяна решението и присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, чрез юрк. К.Р оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Подробни съображения за неоснователност на касационните доводи са изложени в представен писмен отговор по жалбата, подаден чрез юрк. А.Т.П се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема...