Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98 от КСО към ТП на НОИ гр. П., срещу решение №942 от 23.04.2019 г. по адм. д.№3943/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържа, че решението на съда е в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Ответниците – Г.А от [населено място], Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-Пловдив“ АД, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ гр. П., Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение №942 от 23.04.2019 г. по адм. д.№3943/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98 от КСО към ТП на НОИ гр. П. срещу Експертно решение /ЕР/ №0703/14.09.2018 г. от заседание 077 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични болести за преосвидетелстване на Г.А от [населено място].

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган в кръга на правомощията му, при липса на нарушения относно конституирането на състава на НЕЛК, при наличие на фактически и правни основания. Направен е извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

С Експертно решение № 1422/ 15.03.2018 г. от заседание №048 на Трети състав на ТЕЛК за общи и професионални болести при Университетска болница – „УМБАЛ Пловдив“ АД, на Г.А са определени 48% трайно намалена работоспособност (ТНР), съгласно Наредба за медицинската експертиза – НМЕ от 2017 г.

По жалба на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98 от КСО към ТП на НОИ гр. П. е постановено ЕР № 0703/ 077 от 14.09.2018 г., с което Специализиран състав по психични болести на НЕЛК приел, че оценката на ТНР е неправилно определена. С експертното решение НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и издава ново ЕР с 58% ТНР, потвърждава по СИ, ДИ, причинна връзка и ПУ /противопоказни условия/ на труд. Водещата диагноза на Асенова е променена от – [диагноза], с общо заболяване - [диагноза], на: Водеща диагноза - [диагноза] с общо заболяване – [диагноза].

Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Решенията на НЕЛК имат двояка правна природа. От една страна те представляват експертиза на работоспособността, а от друга съдържат белезите на административен акт, тъй като с тях се създават права и задължения както за лицата, подложени на експертиза, така и за техните работодатели, органи и организации.

По силата на чл. 101, ал. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза /В сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., Обн. ДВ. бр. 51 от 27 Юни 2017г., изм. ДВ. бр. 62 от 27 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр. 64 от 3 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр. 46 от 11 Юни 2019г./.

Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. /изм., ДВ, бр. 96 от 02.12.2016 г., в сила от 01.02.2017 г./ по силата на законовата делегация на чл. 109 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му, но експертното решение не се подписва от консултиращите състави. В случая водещата диагноза, която е видна от ЕР № 1422/048/15.03.2018 г. на ТЕЛК е - [диагноза] и общо заболяване - [диагноза]. Поради това експертното решение на НЕЛК е следвало да бъде издадено от специализиран състав по нервни болести, определен съобразно диагнозата по Част седма, раздел VІІ, т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ/2017. Издаването на ЕР на НЕЛК от специализиран състав, включващ лекари, които нямат придобита специалност за водещата диагноза, противоречи на действащ нормативен акт. В този смисъл е основателно възражението на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Както е посочено по-горе специализираният състав по психични болести е променил водещата диагноза на лицето, като това е станало без произнасяне на компетентен специалист по нервни болести /относно водещата диагноза по обжалваното ЕР на ТЕЛК/. Допуснатото нарушение е опорочило акта – ЕР на НЕЛК до степен на нищожност, тъй като същият е издаден от орган, който няма съответната нормативно изискуема, материалноправна компетентност за издаването му. По принцип не е невъзможно състав на НЕЛК да промени водеща диагноза на лицето, но следва да коментира същата и това следва да се направи мотивирано от компетентен състав и при спазване на изискванията на действащото законодателство.

В настоящия случай експертното решение не е взето от специализиран състав по нервни болести, а от такъв по психични болести като в състава не участва специалист по нервни болести, което означава, че е издадено от некомпетентен състав на НЕЛК, който проверява работата на лекари с други специалности. С оглед на това оспореният административен акт е нищожен отм. енително основание по чл. 146, ал. 1 АПК. В тази връзка е и константната практика на ВАС – напр. решение № 5192 от 08.04.2019 г. по адм. д. № 12812/2018 г., VІ отд. на ВАС, решение № 16273 от 06.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2013 г., VI отд. и други.

Като е стигнал до различни изводи, Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт се постановява нов такъв, по съществото на спора, с което обжалваното експертно решение се прогласява за нищожно.

Разноски по делото не са претендирани от касатора, поради което не му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №942 от 23.04.2019 г. по адм. д.№3943/2018 г. по описа на Административния съд Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА нищожността на Експертно решение №0703/14.09.2018 г. от заседание 077 на Националната експертна лекарска комисия.

ВРЪЩА делото като преписка на НЕЛК Специализиран състав по нервни болести при НЕЛК - София, за произнасяне по жалбата на Г.А от [населено място] срещу Експертно решение № 1422/ 048/ 15.03.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив" АД, съобразно мотивите на настоящото решение, в тримесечен срок от влизането му в сила. Решението не подлежи на обжалване.