Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на З. С. З от гр. Г. О, чрез адв.Пл.Горанова, против Решение №55/08.02.2019 г. по адм. дело № 887/2018 г. на Административен съд – В.Т.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, като се навеждат доводи в подкрепа на твърдението, че заповедното производство, с оглед претенциите по издаден изпълнителен лист, има същите последици като исковия процес, а заповедта - сила на пресъдено нещо и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“/ГВРС/ – София, чрез юрисконсулт Ангелова, моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С Решение № 55 /08.02.2019 г. по адм. дело № 887/ 2018 г., Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на З. С. З от гр. Г. О срещу Разпореждане № 4505-40-3460/ 14.11.2018 г. на директора на фонд “ГВРС“ към НОИ в частта, в която мълчаливо е отказано изплащане на гарантирани вземания в размер на 40 лева - нетно възнаграждение за положен труд през...