Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И.Н от [населено място], обл.Смолян, подадена чрез пълномощника адвокат В.Ч, против решение № 468 от 23.11.2018 г. по адм. дело № 261/2018г. на Административен съд– Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-20-117#1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърдените с него разпореждания № 203-01-84-6/19.07.2018 г., № 203-01-84-5/19.07.2018 г. и № 203-01-84-4/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян, и са присъдени разноски.

В жалбата се поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Смолян, чрез процесуалния представител юрисконсулт Чапкънова-Петкова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд–Смолян е решение № 1012-20-117#1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърдените с него разпореждания № 203-01-84-6/19.07.2018 г., № 203-01-84-5/19.07.2018 г. и № 203-01-84-4/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян.

С разпореждане № 203-01-84-4/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 203-01-84-1/18.03.2016 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Смолян, с което на И.Н е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, считано от 12.03.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на 66.27 лв. дневно, с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С разпореждане № 203-01-84-5/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на И.Н със същия мотив. С разпореждане № 203-01-84-6/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е разпоредено на И.Н да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 12.03.2016г. до 28.01.2017г. в размер на 8 283.75 лева главница и 1553.81 лв. дължима лихва.

Съдът е приел, че с оглед събраните доказателства не е доказано И.Н да е упражнявал дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и същият не е осигурено лице съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че на 07.03.2016 г. е сключен трудов договор между ЕТ „Ю.Х“ с. В., обл. Смолян като работодател и И.Н като работник на длъжност „продавач консултант“ на хранителен магазин в с. В., общ. Мадан при месечно възнаграждение от 2000.00 лева. Договорът е за срок до 12.03.2016 г. Със заповед № 07 от 12.03.2016г. трудовото правоотношение между ЕТ „Ю.Х“ и жалбоподателя, като продавач консултант е прекратено считано от 12.03.2016 г.

Със заявление от 15.03.2016 г. Найденов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е посочил, че правоотношението с ЕТ „Ю.Х“ е прекратено считано от 12.03.2016 г.

С разпореждане № 203-01-84-1/18.03.2016 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян на Найденов е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.03.2016 г. до 11.09.2016 г. в размер на 66.27 лв. дневно, чието изплащане е било прекратено, а впоследствие възобновено.

С писмо вх. № 1030-20-762 от 15.12.2017 г. на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания” при НОИ, директорът на ТП на НОИ гр. С. е бил уведомен за осъществени констатации в информационната система на НОИ, Регистъра на трудовите договори, Регистъра на осигурените лица и в ПП „ПОБ”, водещи до съмнения относно отпускани парични обезщетения за безработица на лица, работили при ЕТ „Ю.Х” за кратки периоди от време при висок осигурителен доход, в каквато връзка е изискано извършването на проверка. Резултатите от последната са обективирани в констативен протокол № КП-5-20-00367723 от 25.01.2018 г. Неразделна част от протокола са снетите от собственика Ю.Х обяснения, която изрично заявява, че жалбоподателят по първоинстанционното дело не е работил във фирмата, тя не е подписвала трудов договор с него и заповеди, не е подписвала ведомости за заплати и други документи. Упълномощила е друго лице да я представлява пред държавните институции и да води счетоводни документи. Със задължителни предписания е наредено осигурителят Ю.Х да заличи като неправилно подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО по декларация „Данни за осигурено лице“ на 22 лица, включително и за жалбоподателя И.Н.

Обстоятелствата относно изготвяните документи с невярно съдържание и неистински документи (трудови договори, заповеди за назначаване и освобождаване, уведомления до НАП), внасяне на осигуровки и схемата по която е процедирано, за да бъде удостоверено, че лицата са работили във фирмата на ЕТ „Ю.Х” без реално да са полагали труд, се съдържат в мотивите към постановление от 11.07.2018 г. на Зам.-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. С.. С цитираното постановление материалите по преписка вх. № 1595/2018 г. на ОП - Смолян се изпращат на Районна прокуратура по компетентност за произнасяне в частта относно евентуално извършено престъпление по чл. 212, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, чл. 212, ал. 1 НК и/или престъпление/престъпления от Глава девета от особената част на НК.

Посочените мотиви на постановлението потвърждават обясненията на Ю.Х, дадени пред органите на НОИ гр. С. по време на проверката.

След извършена проверка с разпореждане № 203-01-84-4/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 203-01-84-1/18.03.2016 г. с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С последващо разпореждане № 203-01-84-5/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Найденов, предвид заявление вх. № 203-01-84 от 15.03.2016 г. на Найденов. С последващо разпореждане № 203-01-84-6/19.07.2018 г., съгласно заповед № 1015-20-36 от 09.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, предвид това, че в нарушение на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО на Найденов неоснователно са изплатени 8 283.75 лева, представляващи парично обезщетение за безработица и на основание чл. 54ж, ал. 3, и във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО, е разпоредено същият да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 12.03.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на 8 283.75 лева главница и 1 553.81 лв. дължима лихва. Трите разпореждания са оспорени пред директора на ТП на НОИ-Смолян, който с решение № 1012-20-117#1/30.08.2018 г. е отхвърлил жалбата срещу тях.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е нарушение на закона обстоятелството, че в едно производство административния орган се е произнесъл по три на брой разпореждания на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян. Самите разпореждания са свързани по между си и не съществува процесуална пречка да бъдат разгледани в едно административно производство.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност като „продавач консултант и управител на хранителен магазин” в с. В., с месечно възнаграждение от 2000 лева. След като Найденов не е упражнявал дейност в ЕТ „Ю.Х“, правилно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица и е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Найденов не е полагал труд във фирмата на ЕТ „Ю.Х”, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Неоснователни са наведените оплаквания, че след като Найденов не е работил, той е получавал добросъвестно процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.

По изложените съображения, първоинстанционният съд е извел обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, И.Н следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ - Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 468 от 23.11.2018 г. по адм. дело № 261/2018г. на Административен съд– Смолян.

ОСЪЖДА И.Н, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Смолян, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. С., сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.