Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 10567/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Д. ЕООД, притежаващо ЕИК 200848317, депозирана чрез пълномощник адв. И., срещу Решение № 18386 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10426 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002221002109-091-001/08.03.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. април 2016 г. до м. декември 2016 г.; от м. февруари 2017 г. до м. май 2017 г., м. юли 2017 г., м. август 2017 г., от м. декември 2017 г. до м. февруари 2018 г., м. юни 2018 г., от м. август 2018 г. до м. октомври 2018 г., от м. декември 2018 г. до м. август 2019 г. и м. ноември 2019 г. в размер на 93 247.45 лв., ведно с лихва за забава в размер на 37 859.09 лв. и установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2016 г. до 2018 г. в размер на 26 584.86 лв. и лихви за забава в размер на 11 473.16 лв., потвърдена с Решение № 974/21.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, и дружеството е осъдено да заплати разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че не е допустимо да се обосновава теза за липса на доставка в условията на абсолютна симулация само с доказателства за нередности при доставчика или предходни доставчици. Излага, че първоинстанционният съд не е коментирал събраните и приобщени доказателства по първоначално проведеното ревизионно производство. Подробни съображения в тази насока обосновава в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ София, оспорва чрез процесуалния представител юрк. Б. касационната жалба в съдебно заседание и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 11052/16.10.2024 г. по адм. дело № 3263/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 6882/13.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8781/2022 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От фактическа страна съдът е съобразил, че ревизията е повторна в изпълнение на отменително решение на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. С процесният РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС в общ размер на 93 247.45 лв. по фактури, издадени от следните дружества: „А. Ц. П. ЕООД, „ЕНИКК“ ЕООД, „О.А.Е“ ЕООД, „Радиал 2001“ ЕООД, „Бораз“ ЕООД и „Р. К. БГ“ ЕООД. Във връзка с направения извод за липса на реалност по спорните доставки на стоки и услуги, документирани с процесните фактури, с ревизионния акт са извършени корекции на счетоводния финансов резултат в частта по ЗКПО. От страна на приходната администрация е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат през ревизираните данъчни периоди на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, както следва:

1. За 2016 г. от страна на ревизираното лице е подадена ГДД по ЗКПО с деклариран счетоводен и данъчен резултат „Печалба“ в размер на 8 377.09 лв. и корпоративен данък в размер на 837.71 лв. Счетоводният финансов резултат е увеличен със стойността на разходите, които не са документално обосновани общо в размер на 147 415.84 лв. по фактури, издадени от „А. Ц. П. ЕООД /с предишно наименование „Д. А. 2015“ ЕООД/ с предмет на доставките – резервни части и консумативи. В тази връзка е установен данъчен финансов резултат в размер на 155 792.93 лв. и корпоративен данък в размер на 15 579.29 лв., внесен данък в размер на 837.71 лв. и корпоративен данък за довнасяне в размер на 14 741.58 лв.;

2. За 2017 г. от страна на ревизираното лице е подадена ГДД по ЗКПО с деклариран счетоводен финансов резултат „Печалба“ в размер на 587.03 лв., данъчна печалба в размер на 1 057.54 лв. и корпоративен данък в размер на 105.75 лв. Счетоводният финансов резултат е увеличен със стойността на разходите, които не са документално обосновани общо в размер на 55 154.98 лв. по фактури, издадени от „ЕНИКК“ ЕООД и „Радиал 2001“ ЕООД. Установен е данъчен финансов резултат печалба в размер на 56 212.52 лв. и корпоративен данък в размер на 5 621.25 лв., внесен данък в размер на 300.00 лв. и данък за довнасяне в размер на 5 321.25 лв.; 3. За 2018 г. от страна на ревизираното лице е подадена ГДД по ЗКПО с деклариран счетоводен финансов резултат „Загуба“ в размер на 35 345.30 лв. и данъчен финансов резултат загуба в размер на 26 208.74 лв. Счетоводният финансов резултат е увеличен със стойността на разходите, които не са документално обосновани общо в размер на 89 486.51 лв. по фактури, издадени от „О.А.Е“ ЕООД и „Р. К. БГ“ ЕООД, с предмет на доставки – резервни части и консумативи и извършени услуги – изработка на флаери и реклама. Установен е данъчен финансов резултат печалба в размер на 63 277.77 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 6 327.78 лв., внесен данък в размер на 100.00 лв. и данък за довнасяне в размер на 6 277.78 лева.

След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до извод, че процесният РА е законосъобразен. За да отхвърли жалбата на дружеството съдебният състав се е мотивирал, че административният акт е издаден от компетентен орган, спазени са изискванията за форма на РА по чл. 120 от ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията. Относно издадените от „Роял къмпани БГ“ ЕООД фактури съдът е посочил, че представеният договор за изработка на флаери е бланкетно съставен. Аргументирал се е с липсата на приемо-предавателен протокол, търговска кореспонденция между двете дружества, заявки, оферти, респективно вид на рекламата, къде е излъчена, кои лица са участвали в нея. По отношение фактурите, издадени от „А. Ц. П. ЕООД, „ЕНИКК“ ЕООД, „О.А.Е“ ЕООД, „Радиал 2001“ ЕООД, „Бораз“ ЕООД административният съд е отбелязал в мотивите си, че няма сключени договори и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемането на процесните стоки. Към спорните фактури са приложени описи, но в същите липсват каталожни номера на съответните части и консумативи. С оглед констатациите по ЗДДС съдът е преценил РА като законосъобразен и в частта по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка, съдебните изводи са обосновани със собствени мотиви, формирани след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Спорният въпрос е касателно реалното осъществяване от процесните дружества на доставки на стоки и услуги по процесните фактури. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не се е справило с доказателствената тежест в процеса.

Във връзка с издадените фактури за изработка на флаери от „Роял къмпани БГ“ ЕООД не е събрана информация за вида на рекламните материали, дизайн, предпечат, отпечатване и разпространение на рекламни листовки и други. Съгласно клаузите на договора, възложителят трябва да представи на изпълнителя PDF за печат на съдържанието, което следва да бъде отпечатано, за което обаче не са представени доказателства. Не са събрани по делото приемо-предавателни протоколи. Липсата на убедителни доказателства в тази връзка не може да бъде изцяло преодоляна и заместена чрез експертното заключение по ССчЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, заключението подлежи на преценка, съвкупно с останалите доказателства по делото, което е направил съдът по делото. На следващо място, описаният във фактурите, издадени от „А. Ц. П. ЕООД, „ЕНИКК“ ЕООД, „О.А.Е“ ЕООД, „Радиал 2001“ ЕООД, предмет, е „стоки по опис“. Част от представените копия на спецификациите към фактурите са нечетливи.

На следващо място, представени са по делото приемо - предавателни протоколи, но за част от тях е невъзможно доказването еднозначно на извършени доставки на процесните стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 от ЗДДС. Видно е, че в протоколите са положени единствено подписи срещу приемаща, респективно предаваща страна, без други идентификационни данни за участниците в процеса на приемо - предаването. За да бъдат обвързани протоколите с процесните фактури и за да не се налага извода, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, би следвало във фактурите да са отбелязани цитираните данни. Към фактурите, издадени от „Бораз“ ЕООД, липсват приемо-предавателни протоколи. Съдът подробно е анализирал приложените към фактурите документи, стигайки до обоснован извод, че те не съдържат убедителни данни, потвърждаващи реално осъществени доставки. Във връзка с гореизложеното се налага правния мотив, че разходите, отчетени от РЛ въз основа на процесните фактури, не са документално обосновани, респективно законосъобразно на основание чл. 26, т.2 ЗКПО с РА е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с отчетените разходи по процесните фактури.

Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед резултата по делото в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 416,58 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18386 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10426 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Т. Д. ЕООД, притежаващо ЕИК 200848317, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 11 416,58 (единадесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ