Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по две касационни жалби, съответно на министъра на здравеопазването, подадена чрез процесуалния му представител и на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния му представител, и двете срещу решение № 6135 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10556/2018 г. от Върховния административен съд, осмо отделение. С него съдът е отменил Наредба № 3 от 20.03.2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, обн. в ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г. Със същото решение Министерството на здравеопазването е осъдено да заплати разноските на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ и на Сдружение „Национално сдружение на частните болници“.
И в двете касационни жалби се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. И двамата касатори твърдят, че съдът неправилно приел нарушение на изискването на чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, защото пакетът от дейности следвало да бъде реализиран в рамките на бюджета на НЗОК, като се прави и препращане към Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., обн. в ДВ, бр. 101 от 2017 г. Касаторите твърдят, че в процедурата по изготвянето на Наредба за пакета от здравни дейности не е необходимо да се извършват финансови анали и да се поставят финансови цели. Било достатъчно и ясно, че пакетът винаги и в цялост следвало да бъде реализиран в рамките на бюджета на НЗОК. Изложени са и твърдения във връзка с мотивите на съда относно констатираното нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 и 5 ЗНА. По изложените аргументи и двамата касатори молят съда, да отмени обжалваното решение. Процесуалният представител на министъра на здравеопазването прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу претенцията на процесуалният представител на ответните сдружения за присъждане на разноски.
Ответните сдружения, чрез процесуалния си представител адвокат Савова възразяват срещу касационните жалби, които считат за неоснователни. Те правят препращане към писмените бележки, представени пред първата инстанция. Процесуалният представител на ответните страни прави искане за присъждане на разноски по представения списък и възразява против искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, по подробно изложени и аргументирани мотиви. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно, което предлага да бъде потвърдено.
Настоящият пети петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни.
От данните по делото се установява, че тричленен състав на Върховния административен съд е бил сезиран с жалба, подадена от законните представители на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ и на Сдружение „Национално сдружение на частните болници“, представлявани от адвокат Савова, при условията на субективно съединяване, срещу Наредба № 3 от 20.03.2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, обн. в ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 1.04.2018 г., изм. и доп. бр. 76 от 14.09.2018 г., бр. 2 от 4.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г. Съдебният състав е приел жалбите за допустими и ги е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства от министъра на здравеопазването по процедурата за приемане на оспорената наредба е установил фактите по спора, като е направил извод, за основателност на жалбите, поради което е отменил оспорената наредба.
За да достигне до този резултат съдебният състав е приел, че наредбата е издадена от компетентен орган, като накратко е посочил процедурния ред по изработването на проекта на нормативния акт, с позоваване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА. Анализирал е съдържанието на чл. 28, ал. 1 ЗНА и е посочил съставните части на проекта на нормативния акт, като изрично е възпроизвел и съдържанието на чл. 28, ал. 3. При съпоставянето на мотивите на проекта на наредбата с изискваното императивно съдържание визирано в чл. 28, ал. 2 съдът е приел, че са допуснати нарушения на изискването на чл. 28, ал. 2, т. 3, който изисква мотивите, съответно докладът да съдържа финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Съдът е възпроизвел съдържанието на мотивите към наредбата в двете им изречения, като е намерил жалбата за основателна в тази й част, поради липсата на какъвто и да било анализ за финансовите средства, необходими за прилагането на наредбата и дали предвидените в бюджета на НЗОК средства за текущата година биха били достатъчни, с оглед на констатациите за разходите, извършени през предходните календарни години и предвидения в новата наредба пакети дейности, заплащани от НЗОК и евентуалната промяна в цените. Съдът е посочил, че би следвало издателят на наредбата да остойности всяка една от заложените за изпълнение медицински дейности, необходими лекарства и консумативи, които ще бъдат заплащани от бюджета на НЗОК и прогнозен брой за годината, като се използват данните от предходните години.
На следващо място съдебният състав е приел, че не е изпълнено и изискването на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА – очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива. Съдържанието му се е състояло от едно изречение, съдържащо целите на здравеопазването, но не и анализ на очакваните резултати от прилагането на наредбата.
Съдебният състав е приел, че в мотивите към наредбата липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, защото уредбата на обществените отношения, предмет на наредбата, бил въпрос на национално решение и е от компетентността на държавите - членки, съобразно разпоредбата на чл. 168, §7 ДФЕС. Въпреки това в мотивите е направено препращане за спазване изискването на чл. 10 от Регламент (ЕС) 2017/952 на Европейския парламент.
При тези фактически установявания съдебният състав е направил правни изводи, че липсата на надлежна обосновка по чл. 28, ал. 2 ЗНА препятства съдебния контрол по същество за съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми, включително и с тези по чл. 3 от Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност (ЗОАРАКСД), какъвто довод е бил наведен в жалбата. При така изложените мотиви съдебният състав е отменил обжалваната наредба.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е твърдението в касационните жалби, че в мотивите към наредбата имало посочено съдържание на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В потвърждение се прави препращане към бюджета на НЗОК, в който били предвидени разходи за всички видове дейности по пакетите за здравните дейности. Пакетите за здравните дейности са разпределени в 12 броя приложения към Наредба № 3, докато бюджета на НЗОК за 2018 г., обн. в ДВ, бр. 101 от 2017 г.,понастоящем отменен, в частта му на чл. 1, ал. 2 по разходи и трансфери е даден общо по вид дейности –здравноосигурителни плащания, в посочените им раздели. Това препращане по никакъв начин не обосновава конкретните финансови и други средства, необходими за прилагането на Наредба № 3, така както са описани в съответните приложения към наредбата. Безспорно се касае за закупуване на пакети медицинска помощ от изпълнителите й от НЗОК, без каквато и да било финансова обосновка. Това препращане към бюджета на НЗОК за съответната календарна година не освобождава вносителят на наредбата от императивното изискване, визирано в чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че частта от мотивите на обжалваното решение за очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива – чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, били формални. От съдържанието на мотивите към наредбата в тази им част, действително се установява само едно изречение. То представлява кратка анотация на съдържанието на пакетите от здравните дейности, без посочване на очаквани конкретни резултати от прилагането на наредбата, без посочване на връзката им с очакваните финансовите резултати, които несъмнено са свързани с бюджета на НЗОК, но без обосноваване и поне минимална конкретизация. Поради това и това оплакване е неоснователно.
Неоснователно е и последното оплакване относно съдържанието на мотивите към наредбата и съответствието му с чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА.Пстанционният съд е анализирал съдържанието на тази част от мотивите, като е извел правен извод, че те са противоречиви. От една страна в мотивите е направено позоваване на чл. 168, § 7 ДФЕС, а от друга е посочен и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент, който влиза в сила от 1.07.2018 г. Правилно е установено противоречието в мотивите на наредбата.
На последно място следва да се посочи, че първоинстанционният съд е дал указания на конституираните страни и е разпределил доказателствената тежест между тях. Процесуалните представители на касаторите в настоящото производство, в пледоариите си по съществото на спора само са направили твърдения за спазването на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В касационните жалби са наведени твърдения, каквито не са правени при първоначалното разглеждане на спора. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените твърдения в обстоятелствените части на касационните жалби не могат да послужат за мотиви на оспорената наредба.
По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода на спора искането на процесуалния представител на министъра на здравеопазването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответните сдружения за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК.Дореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие е под минимума от 500 лв., визиран в чл. 8, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на всяко от сдруженията по 400 лв., своевременно поискани и доказани разноски, направени пред касационната инстанция. Процесуалният представител на НЗОК не е направил искане за разноски, поради което съдът не дължи прозинасяне.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният пети състав на Върховния административен съд, първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 6135 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10556/2018 г. от Върховния административен съд, осмо отделение.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да заплатят на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да заплатят на Сдружение „Национално сдружение на частните болници“ разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.