Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 10003 от 21.07.2020 г. по административно дело № 7772/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав на шесто отделение на ВАС, е: 1) оставена без разглеждане жалбата на Е.Г от гр. Ш., с предмет на оспорване Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ/Правилата), издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г. изцяло и при условията на евентуалност в частта им досежно чл. 1, ал. 1, т. 7, в частта за думата „невизуализиран“; чл. 55, ал. 1; чл. 56, ал. 1, в частта за думите „…и за „задължения към обществото“; чл. 56, ал. 3, в частта за думите „…прогнозна пазарна….“ и параграф 2 от Преходни и заключителни разпоредби; 2) прекратено производството по делото в тази му част; 3) осъдена Е.Г от гр. Ш. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., сумата от 100 лева разноски; 4) отменени по жалби на „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С. и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П. - чл. 42, ал. 5 и ал. 6, чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г.; 5) отхвърлени като неоснователни жалбите на „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С. и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П., в останалата им част.

Срещу решението в отменителната му част е подадена касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, действаща чрез председателя на КЕВР и чрез процесуалния представител гл. юрк.. Р. Изложените в касационната жалба съображения релевират наличието на пороци на решението в обжалваната част, изразяващи се противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна в атакуваната част и постановяване на решение от петчленния състав на Върховния административен съд, с което първоинстанционното решение в оспорената част да се отмени и да бъдат потвърдени отменените от тричленния състав на ВАС разпоредби на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 и чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния представител гл. юрк.. Р, който поддържа касационната жалба и представя писмено становище, в което възпроизвежда вече обективираните в жалбата доводи и излага допълнителни аргументи в подкрепа на направеното с нея искане. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по делото в общ размер на 1 070 лв., съгласно представен списък на разноските (л. 152). Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника по касация „ЧЕЗ Р. Б. АД.

С частна жалба, подадена от Е.Г от гр. Ш., действаща чрез процесуалния представител адв.. С, е оспорено цитираното решение в частта му, имаща характер на определение, с която съдът е оставил без разглеждане подадената жалба от Е.Г срещу ПИКЕЕ, прекратил е производството по административно дело № 7772/2019 г. по описа на ВАС в тази му част, и е осъдил Е.Г да заплати на КЕВР, гр. С. сумата от 100, 00 лева разноски. В частната жалба са изложени твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в тази му част. Частната жалбоподателка счита, че е недопустимо постановяването и обединяването на два различни съдебни акта - прекратителното определение и решението по същество, в един общ. Навежда доводи за неправилност на решението досежно приетата от съда относимост към процесния случай на обсъдените в решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС факти и правни норми. Излага съображения за неправилност на формирания от съда извод за липса на пряко действие по отношение на Гочева. Претендира отмяна на решението в обжалваната от нея част като неправилно и връщане на делото на съдебния състав за произнасяне по същество по първоначалната й жалба срещу ПИКЕЕ. В представени от процесуалния представител на частната жалбоподателка писмени бележки и в съдебно заседание са изложени допълнителни аргументи в подкрепа на заявените искания.

Ответникът „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С., действащ чрез пълномощника адв.. Л-Евтимова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска оставяне в сила на съдебното решение в оспорената от КЕВР част, а в отделно писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба, като моли тя да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.. Й-Йорданова, която поддържа отговора на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение частната жалба, допълнителни аргументи в подкрепа на което излага в писмени бележки. Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1689, 94 лв. с вкл. ДДС, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 153).

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П., не е изразил становище по касационната и по частната жалби и не се представлява в производството пред петчленния състав на ВАС.

Е.Г в писмен отговор на касационната жалба, подаден от повереника й адв.. С, изразява становище за нейната неоснователност и правилност на съдебното решение в оспорената с нея част, поради което счита, че решението на тричленния състав на ВАС в отменителната му част следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа частната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на КЕВР разноски.

Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния представител гл. юрк.. П, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на частната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение. В подадения отговор претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и на частната жалби и предлага оставяне в сила на съдебния акт в обжалваната му част.

Настоящият петчленен състав от Втора колегия на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред тричленния съдебен състав на ВАС по административно дело № 7772/2019 г. е образувано е по жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С., с която са оспорени Правила за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от КЕВР, обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г., в частта им на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 и Раздел IX от ПИКЕЕ.Сременно с жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П., са оспорени чл. 9, ал. 1, т. 5; чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „б“, б. „в“; чл. 13, ал. 2 и чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ. На основание чл. 213 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК образуваното по жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно дело № 9425/2019 г. по описа на ВАС е присъединено към административно дело № 7772/2019 г. Впоследствие към административно дело № 7772/2019 г. на ВАС е присъединено и административно дело № 37/2020 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Е.Г с предмет на оспорване Правилата за измерване на количеството електрическа енергия изцяло и при условията на евентуалност в частта им досежно чл. 1, ал. 1, т. 7, в частта за думата „невизуализиран“; чл. 55, ал. 1; чл. 56, ал. 1, в частта за думите „...и за задължения към обществото“; чл. 56, ал. 3, в частта за думите „...прогнозна пазарна....“, и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПИКЕЕ.

Първоинстанционното производство е приключило с постановяването на решение № 10003 от 21.07.2020 г., с което е жалбата на Е.Г е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази му част, като жалбоподателката е осъдена да заплати на КЕВР сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, отменени са по жалби на електроразпределителните дружества посочените по-горе разпоредби от ПИКЕЕ и са отхвърлени жалбите им в останалата им част като неоснователни. По частната жалба:

Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Тричленният съдебен състав е възпроизвел и споделил по отношение на правото на жалба на физическото лице срещу ПИКЕЕ мотивите на решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по административно дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС от петчленен състав на Върховния административен съд, съгласно които, за да е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт, респективно на отделни негови разпоредби, следва правните последици от него да настъпват пряко в правната сфера на субекта, без да е необходимо допълнително опосредяващо действие. Прякото засягане предполага административният акт да рефлектира директно върху правното положение на жалбоподателя чрез създаване на права, задължения или непосредствено да засяга негови правни интереси, което качеството на потребител на енергийна услуга не поражда. С оглед посочените обстоятелства съдът е формирал извод за липса на правен интерес у Е.Г от оспорването.

Преценката на тричленния състав на ВАС в тази част е правилна.

Според нормата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права и свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. В решение № 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. Конституционният съд на Р. Б сочи, че винаги, когато гражданите, организациите и органите атакуват пред съда административен акт, в т. ч. и подзаконов нормативен акт, те са длъжни да докажат заинтересованост, която „следва да е правомерна, лична и обоснована.“ Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК и решение № 5/2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. на Конституционния съд, наличието на такъв правен интерес при оспорване на подзаконови нормативни актове следва да бъде установено. Правото на обжалване изисква доказване от жалбоподателя на конкретно засягане на негови права и законни интереси. Правният интерес следва да е личен, пряк и непосредствен и е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата на която съдебното производство е недопустимо, като същият следва да бъде преценяван конкретно и съобразно данните по делото. Интересът трябва да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично техни права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяване на оспорения административен нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от неговото изпълнение, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него.

Правилно тричленният състав приема, че подзаконовият нормативен акт не засяга негативно правната сфера на жалбоподателката и за нея не е налице правен интерес от оспорването му. Дори и да бъде възприета тезата за хипотетичната възможност Правилата да окажат влияние върху правната сфера на жалбоподателката, това влияние е опосредено от осъществяването на други юридически факти. Върховният административен съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за правния интерес на физическите лица да обжалват Правилата, като с горецитираното решение № 1500/06.02.2017 г. по административно дело № 2385/2016 г., с което са отменени предходните Правила и е възстановена процедурата по издаване на сега действащите, петчленен състав на ВАС е приел, че физическите лица нямат пряк и непосредствен правен интерес от оспорването им. В цитираното решение ВАС е приел, че правният интерес на потребителите не се явява непосредствено засегнат от неговите разпоредби, предвид наличието на подписани договори. Необходимост от ревизиране на това становище не се установява. Ирелевантно е обстоятелството дали през съответния период са съществували общи условия на електроразпределителното дружество. Действието на Правилата спрямо физическите лица е опосредено от действието на сключените между тях и съответното електроразпределително или електропреносно дружество договори за присъединяване към електрическата мрежа и договорите за продажба (доставка) на електроенергия. Договорните отношения намират нормативната си база в разпоредбите на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), както и в действащата Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (ПППЕЕПРЕМ), респ. в действащите преди влизането им в сила нормативни актове. По отношение на продажбата на електроенергия приложение намират и Общите условия по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.

Частната жалбоподателка обосновава правния си интерес с оспорване на дължимостта на начислената сума за потребена електроенергия в размер на 7 975, 82 лв. по изготвена фактура. Това задължение на Гочева има облигационен характер и произтича именно от сключен от нея договор за доставка на електроенергия. Уреждането на възникналия във връзка с него спор се разрешава по общия исков ред от гражданските съдилища. Видно от представеното от жалбоподателката копие от решение № 165/25.02.2020 г. на Районен съд – Шумен, Гочева е предявила отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Електроразпределение – Север“ АД, т. е. тя е реализирала защитата си по надлежния ред. Именно тук е необходимо да се посочи, че правният интерес от търсената съдебна защита се предпоставя от невъзможността засегнатото право или законен интерес да бъдат защитени по друг начин. Видно от посочените обстоятелства, в процесния случай такава възможност не само е налице, но е и реализирана от частната жалбоподателка. Предвид нееднократно изложеното твърдение за липса на сключен договор с дружеството е необходимо да се посочи, че това обстоятелство е ирелевантно с оглед неформалния характер на договорите и наличието на хипотези, при които такъв не се сключва (като такъв е обсъден в определение № 768 от 09.12.2010 г. по т. д. № 479/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС при действието на ЗЕ от 1975 г., така е прието и в решение № 261748 от 11.12.2020 г. по в. гр. д. № 4681/2019 г. на Софийски градски съд). Същественото в случая е наличието на облигационни договорни правоотношения между дружеството и клиента.

Освен това, както вече нееднократно ВАС се е произнесъл, макар и при различен предмет на делото – оспорване на решения на ДКЕВР/КЕВР по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, икономическият интерес на жалбоподателя сам по себе си не е достатъчен да обоснове личен, пряк и непосредствен правен интерес (така в определение № 2769 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 2387/2013 г. на ВАС, 5-членен състав; определение № 1443 от 30.01.2013 г. по адм. д. № 1080/2013 г., ІV отд. на ВАС; определение № 6857 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 707/2019 г., ІV отд. на ВАС и др.).

Неаргументирани са изложените в частната жалба твърдения за нищожност и недопустимост на постановения съдебен акт. Обжалваното решение, в оспорената от частната жалбоподателка негова част, имаща характер на определение, е постановено от надлежен съдебен състав по смисъла на чл. 165 от АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от мнозинството от съдиите, поради което не е нищожно. Определението не е и недопустимо, тъй като е налице постановен съдебен акт от съда по повод жалба, по която съдът е приел, че липсва правен интерес от обжалване, съответства на искането и на относимите към производството по оспорване на акта основания за допустимост.

Инвокираното в частната жалба възражение за недопустимост на едновременното произнасяне от съда с решение по същество и прекратително определение е неоснователно. Не съществува нормативна забрана за инкорпориране на прекратително определение в диспозитива на съдебното решение по делото.

Неотносимо към процесния случай е Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС, доколкото същото засяга правото на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Неотносими са и многобройните цитирани в представените писмени бележки решения на ВАС. Същите са постановени при различна фактическа обстановка и не разглеждат случаи на оспорване на подзаконов нормативен акт на КЕВР от физически лица.

Изложените в частната жалба и в съдебно заседание доводи за противоречие на Правилата с общностното право и практиката на СЕС са относими към съществото на спора и не са свързани с предмета на частната жалба. Във връзка с това е необходимо да се посочи, че с определение по хода на делото от 11.03.2021 г. настоящият касационен състав не е уважил искането на частната жалбоподателка за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, при евентуалното установяване на разлики между нормите на Съюза, гарантиращи правото на потребител на електрическа енергия да обжалва акт на националния регулатор в електроенергетика, създаващ права и задължения на предприятията и на потребителите, с норми на националното ни законодателство, негарантиращи такова право, и във връзка с формулираните в допълнително представена молба въпроси. В определението съдът подробно е взел отношение по релевираните в тази насока оплаквания. По касационната жалба:

Тя е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

В производство по чл. 185 и следв. от АПК тричленен състав на Върховния административен съд в оспорената с касационната жалба част е отменил чл. 42, ал. 5 и ал. 6, чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г. Решаващият съдебен състав е приел, че чл. 42, ал. 5 и ал. 6 от ПИКЕЕ са в противоречие с действащата към момента законова уредба, която не предвижда Правилата да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Съдът е констатирал, че в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) отсъстват изразите „условията и реда за тяхното обслужване“ и „реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване“, които са били заличени с изменението й със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), обнародван в ДВ, брой 41 от 21.05.2019 г., т. е. след издаването на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В решението е посочено, че с оглед чл. 192а от АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение, като в случая е ирелевантно дали към момента на издаването на подзаконовия нормативен акт процесните разпоредби от ПИКЕЕ са били съобразени със ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА).

Извън горепосочените правни изводи съдът подробно е изследвал и установил наличието на материална компетентност на административния орган за издаване на оспорените правни норми от ПИКЕЕ, с изключение на отменените, спазване на изискуемата писмена форма и на процесуалните правила по приемане на акта, закрепени в АПК и ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).

Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи са правилни и обосновани и настоящата съдебна инстанция се солидализира с тях.

Правомощието на КЕВР да издаде Правила за измерване количеството на електрическата енергия е изрично уредено в разпоредбата на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), съгласно която Комисията, по предложение на енергийните предприятия, следва да приеме посочените правила, които се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Цитираният текст доразвива правилото на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), регламентиращ правомощието на Комисията за енергийно и водно регулиране да приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон. Още в първоначалната редакция на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ са нормативно установени четири групи въпроси, относими към регулирането на административните правоотношения в областта на измерването, които следва да бъдат включени в съдържанието на приетите правила: принципите на измерване; начините и местата за измерване; условията и редът за тяхното обслужване и създаването и поддържането на база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С § 67 от ЗИД на ЗЕ от 2012 г. е изменена ал. 1 на чл. 83, като т. 6 е допълнена с още един кръг въпроси, които задължително трябва да залегнат в ПИКЕЕ - правилата, регламентиращи реда и условията за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. С измененията от 2018 г. в разпоредбата са добавени и реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване. Както вече беше посочено, впоследствие със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), обнародван в ДВ, брой 41 от 21.05.2019 г., е изменена разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), като в същата са заличени изразите „условията и реда за тяхното обслужване“ и „реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване“. Промяната води до стесняване на предметния обхват на разпоредбата и ограничаване на рамката на законовата делегация. По тази причина е било необходимо предприемане на действия от страна на КЕВР по привеждане на правилата в съответствие с актуализираната редакция на нормата. Още повече, че редица текстове от ПЗР на ЗЕ предвиждат задължение за приемане и привеждане на вече приетите подзаконови нормативни актове и общите административни актове по прилагането на закона в съответствие с измененията в закона в уреден в съответния параграф срок. Съгласно относимата в процесния случай разпоредба на § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.), с която са въведени и посочените изменения в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в срок до 30 юни 2019 г. Това задължение на органа не е изпълнено нито в посочения срок, нито след това. Разпоредбата е еманация на последователните усилия и цялостната визия на законодателя, израз на които са и други параграфи от ПЗР на ЗЕ с идентично съдържание, за нормативна съобразност на подзаконовия нормативен акт със законовата уредба. Както правилно е установил съдът, налице е противоречие на отменените от него текстове на ПИКЕЕ с действащата към момента на постановяване на решението законова уредба. Към този момент съдържанието на част от оспорените правни норми, съдържащи се в Правилата, не съответства на кръга от въпроси, предвидени за уреждане в ПИКЕЕ, съгласно релевантната редакция на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.

Противно на изложените в касационната жалба оплаквания задължението за извършване на обслужване на средствата за търговско измерване не е отпаднало, предвид факта, че другите норми на Раздел VIII от Правилата не са оспорени и тяхната законосъобразност/недействителност не е въведена като предмет на делото, респ. същите са действащи и към настоящия момент. Съгласно алинея 2 на чл. 185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съдът е обвързан от предметния обхват на жалбата в рамките, очертани от оспорващия. Съдът дължи проверка по оспорването в пределите по чл. 168, ал. 1 от АПК, т. е. на всички визирани в чл. 146, т. 1-5 от АПК основания, но само в рамките на формулирания петитум в жалбата. В този смисъл не са били предмет на делото и не са отменени извършването на проверки, а отмяната засяга единствено обслужването на измервателните системи и свързаните с него проверки. Изложените в обратната насока от касатора оплаквания са неоснователни.

Неоснователни са доводите, че материалната компетентност на КЕВР за уреждане на реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване намира основание в съдържащия се в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ израз „включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия…“. Посоченият кръг от въпроси не е засегнат от промените в разпоредбата, има различен предметен обхват, уреден е в Раздел IX от Правилата, който не е отменен от първата инстанция по делото, с изключение в частта на чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“, и е действащ и понастоящем.

Неотносими към спора са и цитираните в касационната жалба и в писмените бележки на касатора чл. 89, т. 6, чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 120, ал. 1 от ЗЕ. На първо място, отмяната на посочените текстове от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не води до премахване на правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извършва измерване на количествата електрическа енергия (нито на задължението му да осигурява измерването), предмет на цитираните норми, както и да осигурява за целите на измерването техническо и метрологично обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване (СТИ). Последното е свързано с измерването и изчисляването/преизчисляването на количествата електрическа енергия, като неминуемо косвено засяга задължението за обслужване на измервателните системи, но по никакъв начин не корелира със задълженията за периодичното им обслужване, предмет на отменените норми на ПИКЕЕ.

Съгласно отмененото правило на чл. 42, ал. 5, изречение първо от ПИКЕЕ обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същата. Видно от текста, обслужването се предпоставя и включва проверка на измервателната система, която е проверка на изправността на системата, свързана е с периодичното провеждане на обслужване на системата и е различна от уредените в следващите членове на ПИКЕЕ проверки.

Правилна е преценката на съда досежно приложението на чл. 192а от АПК. Чл. 15 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) е регламентирал задължението за непрекъсната нормативна съответност на подзаконовия нормативен акт със закона. За разлика от индивидуалния административен акт, нормативният има продължително действие във времето, обстоятелство, изискващо наличието на съответствие с актовете от по-висока степен непрекъснато през целия период на неговото съществуване. Ако след приемането на подзаконовия акт законът е изменен, какъвто е процесния случай, промяната представлява нов факт, който следва да бъде взет предвид както от издателя на акта, така и от съда към момента на постановяване на съдебното решение.

По изложените съображения оспореното решение на тричленния състав на ВАС, шесто отделение, следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части. В отхвърлителната част решението не е оспорено и е влязло в законна сила.

С оглед изхода на спора по главните касаторови искания неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на претендираните съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по делото, съгласно представен списък на разноските. Същевременно основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Размерът на заплатения хонорар от „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С. на упълномощения да го представлява в процеса адвокат не е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). В ал. 2 от визирания чл. 36 от ЗА законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. Процесуалният представител на ответника по касация „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С. е представил отговор на касационната жалба, изготвил е писмена защита и е присъствал в двете проведени открити съдебни заседания в касационното производство, като според процесуалните му действия е осъществил необходимото, покриващо се от заплатения хонорар. Определено правният спор се отличава с висока фактическа и правна сложност. Разноските са своевременно поискани и доказани с представени по делото платежно нареждане, фактура и списък по чл. 80 от ГПК. С оглед посочените обстоятелства и на основание чл. 143 във връзка с чл. 196 и чл. 228 от АПК касаторът Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., следва да бъде осъден да заплати на „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С., сумата от 1 689, 94 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Предвид неоснователността на частната жалба следва да бъде уважено искането на ответната по нея Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., направено в представеното писмено становище по частната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се определи в размер от 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10003 от 21.07.2020 г. по административно дело № 7772/2019 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на шесто отделение на ВАС, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалба на Е.Г от гр. Ш., с предмет на оспорване Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. изцяло и при условията на евентуалност в частта им досежно чл. 1, ал. 1, т. 7, в частта за думата „невизуализиран“; чл. 55, ал. 1; чл. 56, ал. 1, в частта за думите „...и за „задължения към обществото“; чл. 56, ал. 3, в частта за думите „...прогнозна пазарна...“, и § 2 от Преходни и заключителни разпоредби, прекратено е производството по административно дело № 7772/2019 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част, и е осъдена Е.Г от гр. Ш. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., сумата от 100 (сто) лева, разноски за първата инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10003 от 21.07.2020 г. по административно дело № 7772/2019 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на шесто отделение на ВАС, в частта, с която са отменени по жалби на „ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С. и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П. - чл. 42, ал. 5 и ал. 6, чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, седалище и адрес гр. С., бул. „К. Д“ № 8-10, БУЛСТАТ [ЕИК], да заплати на „ЧЕЗ Р. Б. АД, ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМ. Б. Ц, сумата от 1 689, 94 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) разноски по делото за касационното производство.

ОСЪЖДА Е.Г, ЕГН [ЕГН], адрес гр. Ш., [улица], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, седалище и адрес гр. С., бул. „К. Д“ № 8-10, БУЛСТАТ [ЕИК], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по частната жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.