Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27а от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/.
Образувано е по касационна жалба на С. Мустафа, в качеството му на родител и законен представител на С.К, чрез пълномощник адв. Р.Д от АК – Пловдив, срещу Решение № 485/08.03.2021г., постановено по адм. дело № 451/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-016 от 01.02.2021г., издадена Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П.. Наведените в жалбата възражения досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед необсъждане на представени доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Тошкова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Извежда, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № ЗД/Д-РВ-016 от 01.02.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П., на основание чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, т. 8 ЗЗД и чл. 33 от Правилник за приложение на ЗЗД (ППЗЗД), с която е прекратено настаняването на детето С.К, с постоянен адрес: гр. П., с майка: А.С и баща: С. Мустафа, в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) „М. Т“- [населено място] и е наредено временно настаняване на детето С.К, в Кризисен център „Ново начало“ – [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че промяната на мястото на осъществяване на предоставената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗД е в най-добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл. 3 ЗЗД, а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки.
Обоснован е извод, че водещо в случая е да се съхрани физическото и психично здраве на детето. С оглед поведението на С.К, установено в хода на административната процедура (нерегламентирани контакти с пълнолетни лица от ромски произход, употребяващи наркотични вещества, многократно напускане на района на ЦНСТ "М. Т" [населено място] без разрешение в периода декември 2020 г. – януари 2021 г., включително два пъти е била обявявана за общодържавно издирване като първият път е била открита след два дни, а вторият е била в неизвестност близо 10 дни), нейната възраст, пол, миналото й, агресивното поведение, което има към майка си, невъзможността да бъде задържана в ЦНСТ "М. Т", доколкото веднага щом полицията я върне там, тя отново бяга, както и наличието на данни, че същата има „Психично и поведенческо разстройство в следствие на употреба на вещества от семейството на канабис“, първоинстанционният съд намира, че целта на наложената временна мярка е съхраняване живота и здравето на С.К и елиминиране във възможно най-голяма степен „риск от трафик и попадане в неподходяща среда“.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), както и предпоставките по чл. 4, т. 1 и т. 3 от Наредба за настаняването на детето извън семейството, са налице при издаване на процесната заповед. В подкрепа на горния извод е посочено обстоятелството, че на проведената на 27.01.2021г. среща за междинен преглед по случая (Протокол от проведен междинен преглед по случая от 06.01.2021 г.), майката категорично заявява, че не може да полага грижи за дъщеря си, а бащата изразява желание да се грижи за детето, но не може да остане в България дълго време, за да премине процеса на оценка. Липсата на възможност на майката да се грижи за дъщеря си и поведението на бащата, който на 18.01.2021г. подава заявление за реинтеграция на детето в семейството, а след това оттегля на 27.01.2021г. същото, водят на извода, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат детето си.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение.
Неоснователно е оплакването досежно наличието на факти и обстоятелства, които не са съобразени и обсъдени от съда. Първоинстанционното решение е подробно мотивирано. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.Уените обстоятелства в тяхната конкретика са подробно развити и обсъдени от административния съд и настоящият състав на Върховния административен съд ги възприема изцяло (чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК).
Първоинстанционният съд обосновано приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правните последици от оспорената Заповед № ЗД/Д-РВ-016 от 01.02.2021 г., не се изразяват в налагане на нова мярка на закрила, а само в промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗД.
Защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (2019/2876(RSP)) (2021/C 232/01) подчертава, че утвърждаването на правата на децата е изрична цел на политиките на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС. С. П (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата, с която се допълва Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията, представляваща резултат от Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и всеобхватната стратегия на Съюза за правата на детето, целта е да се предотврати и противодейства на социалното изключване, като се гарантира достъпът на децата в нужда до набор от ключови услуги, като по този начин се допринася и за отстояването на правата на децата чрез борба с детската бедност и насърчаване на равните възможности.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване.
Предвид горното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 485/08.03.2021г., постановено по адм. дело № 451/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.