Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Клъстер информационни и комуникационни технологии - Благоевград“ срещу Решение №6791 от 27.11.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 1399/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Клъстер информационни и комуникационни технологии - Благоевград“ срещу Решение №РД-16-26 от 10.01.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е отказано верифициране на разходи в общ размер на 150 862, 71 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП).

Касационният жалбоподател - „Клъстер информационни и комуникационни технологии - Благоевград“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че изискванията на т. 14.2 от Условията за кандидатстване, с които съдът се е обосновал, незаконосъобразно ограничават правата на бенефициерите по оперативната програма и противоречат на парвото на Съюза и на националното законодателство. Съдът не е отчел обстоятелството, че общата сума по административния договор за БФП е в размер на 359 024, 80 лв., от които допустимите разходи за възстановяване са не само разходите за трудови възнаграждения, но и за доставка на компютърна техника и организиране и участие в мероприятия за обучение на обща стойност 328 502, 71 лв.

Сочи, че след извършена проверка на представен финален отчет по договора, ръководителят на УО е установил, че отчетените дейности и заложените цели с проекта са изпълнени в срок. Въз основа на това счита, че е изпълнено основното и най-важно условие за възстановяване на извършените разходи. Позовава се на чл. 57 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), като счита, че всички извършени разходи по договора са в съответствие с посочената разпоредба.

Сочи, че в искането си за окончателно плащане е претендирана сумата от 210 002, 71 лв., която действително е разплатена в съответствие с изискването в Условията за кандидатстване. Ръководителят на УО неоснователно е редуцирал исканата сума въз основа на изискването на т. 14.2, „Категории разходи, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване.

Прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв.. Н.

Ответникът по касационната жалба - ръководителят на УО на ОПИК, счита жалбата за неоснователна. Излага възражения по доводите на касатора, съответни на мотивите на оспорения административен акт.

Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт П.Н - Андреева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

На 06.11.2017 г., на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ, е сключен договор за предоставяне на БФП между УО на ОПИК и Сдружение „Клъстер информационни и комуникационни технологии - Благоевград“. Предмет на договора е предоставянето на БФП за изпълнение на проект „Подкрепа за организационно-административно развитие на К. Ини и комуникационни технологии - Благоевград“.

С извършена документална проверка по искане за плащане и финален финансов отчет за периода 06.11.2017 г. - 06.05.2019 г., ръководителят на УО е установил, че бенефициерът отчита разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта, в общ размер от 180 442, 71 лв., при общо допустими разходи по проекта в размер на 59 160, 00 лв. (29 580, 00 лв. по Компонент 1 Изграждане и подкрепа за организационно–административно укрепване на клъстера и 29 580, 00 лв. по Компонент 2 – коопериране, създаване на сътрудничества, интернационализация. Ръководителят на УО е приел, че извършените разходи за възнаграждения надвишават с 50% общо допустимите разходи по проекта, което е в противоречие с изискването на т. 14.2. „Категории разходи, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване по процедурата „Развитие на клъстери в България“. Съгласно посоченото изискване, по Компонент 1 са допустими разходи за възнаграждения на персонала на административното тяло на клъстера до 50% от общо допустимите разходи по проекта. В бележка 30 под линия е указано, че при наличие на разходи за възнаграждения както по компонент 1, така и по компонент 2, същите следва да са до 50% от общо допустимите разходи по проекта.

Във връзка с установеното при проверката на 04.12.2019 г., ръководителят на УО е изпратил искане за пояснения и допълнителни документи и е уведомил Сдружението, че разходите следва да бъдат коригирани до допустимата стойност.

На 18.12.2019 г. от Сдружението са представени изискуемите документи.

С решение РД-16-26 от 10.01.2019 г. на ръководителя на УО по ОПИК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 150 862, 71 лв. по договор за БФП, от които по компонент 1: разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло на клъстера - 150 862, 71 лв.

Представена е заповед № РД-16-5 от 06.01.2020 г. на министъра на икономиката, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПИК.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът е приел, че видно от т. 14.2 от Условията за кандидатстване допустимите разходи за възнаграждения на персонала са до 50% от общо допустимите разходи по проекта. Следователно не е необходимо да се прави отделно изчисление и верификация на тези разходи по всеки отделен компонент, а общо за проекта.

АССГ е посочил, че Сдружението е декларирало, че е запознато с Условията за кандидатстване и се е съгласило със задълженията, които произтичат от участието му в процедурата. Административният орган правилно е приложил изискването на т. 14.2 от Условията за кандидатстване, пояснено в бележка под линия 30.

Въз основа на това, първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Касаторът твърди, че първоинстанционното съдебно решение страда и от трите порока, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК.Сременно, не сочи доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за което не е изложен нито един конкретен довод. Само касаторът може да дефинира кои процесуални правила намира за нарушени по отношение на него. С оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, касационният съд не се произнася служебно по порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съдът ще разгледа едновременно.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Б. У за кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство. С утвърдените Условия за кандидатстване е въведено изискването към формуляра за кандидатстване кандидатът да приложи и декларация (попълнена по образец), че е запознат с тях. С подписването на декларацията Сдружението удостоверява, че се е запознало с Условията за кандидатстване и се е съгласило със задълженията, които произтичат от участието му в процедурата по предоставяне на БФП.

В конкретния случай, в т. 14.2 от Условията за кандидатстване е въведено изискването допустимите разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на административното тяло на клъстера да са до 50% от допустимите разходи по проекта. Посочено е в бележка под линия 30, че при наличие на разходи за възнаграждения както по Компонент 1, така и по Компонент 2, същите общо следва да са до 50% от общо допустимите разходи по проекта. Това означава, че не е необходимо да се прави отделно изчисление и верификация на разходите по този компонент, а общо за проекта, както правилно е установил първоинстанционният съд.

В оспореното решение ръководителят на УО е посочил правното основание за постановения отказ – чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, като е изложил и фактическите основания за това. Посочил е и относимите раздели от Условията за кандидатстване, които конкретизират условията за допустимост на разходите - т. 14.2 и т. 14.3. Видно от представените по делото доказателства, отчетените с финалния финансов отчет разходи са в общ размер 210 022, 71 лв. при общо допустими разходи по проекта в размер на 59 160, 00 лв., като в случая разликата между двете суми, възлизаща на 150 862, 71 лв. се явява недопустим разход.

Доводите на касатора, че дейностите по проекта са изпълнени изцяло и в срок, поради което разходите за възнаграждения са допустими, са правно ирелевантни. Относно съдържащите се в Условията за кандидатстване изисквания за допустимост на разходите, дружеството-жалбоподател е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение.

По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил относимите към предмета на спора факти, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на икономиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6791 от 27.11.2020 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 1399/2020 г.

ОСЪЖДА „Клъстер информационни и комуникационни технологии - Благоевград“, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц. А“ № 5, ап. 7, да заплати на Министерство на икономиката, седалище и адрес: гр. С., ул."Славянска" №8 100, 00 (сто) лв., разноски по делото.

Решението е окончателно.