Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 8201/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 1181 от 10.06.2021 г., постановено по административно дело № 582/2021 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-41 от 17.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ протокол № Ц2140-15-272/17.12.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2) върнал административната преписка на ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по заявление вх. № Ц2113-15-2351/31.07.2020 г. от Г. К., с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, при съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив да заплати на Г. К. направените по делото разноски в размер на 650 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив, действащ и чрез упълномощения да го представлява юрисконсулт Р. П., подал допълнително депозирана по делото молба. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло първоначалната жалба на Г. К. срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 17.02.2021 г. и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване от 17.12.2020 г. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация Г. К. от гр. Пловдив, действащ чрез пълномощника си адвокат Т. Б., в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Пловдив, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Също претендира присъждане на деловодните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С процесното разпореждане от 17.12.2020 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. К. по заявлението му от 31.07.2020 г. с мотиви, че не е изпълнено едно от условията по чл. 69в, ал. 1 от КСО – няма 30 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, а само 28 години, 9 месеца и 17 дни такъв стаж. Определяща за този извод на пенсионния орган е преценката му, че осигурителният стаж на Кънчев за времето от 01.09.1987 г. до 16.09.1990 г., придобит в ОУ „В. Л.“ с. Розовец (където той е работил на длъжността „директор“), не се зачита като учителски стаж. Недоволен от разпореждането, Кънчев го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че посоченият стаж е учителски. При осъщественият административен контрол с оспореното пред Пловдивския административен съд решение от 17.02.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение като неоснователна жалбата му, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на заявителя.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, след като е посочил кои са приложимите материалноправни норми, съдът е аргументирал теза, че стажът на Г. К. през периода 01.09.1987 г. - 16.09.1990 г. също следва да се зачете като учителски стаж, което административният орган не е установил, понеже не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при неправилно приложение на § 9 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО във връзка с чл. 41, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП).

Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Г. К. през посочения период, когато работил като директор на училището в с. Розовец, не може да се зачете като учителски, понеже по делото не е установено той да е изпълнил пълната норма задължителна преподавателска работа, като липсват обективни данни в тази насока. Записът в трудовата му книжка за същия период, че осъществяваната дейност от лицето е „просветна“, и притежаването на необходимите образование и квалификация за учител не са доказателство, че Кънчев е изпълнил тази норма. От показанията на разпитаните двама свидетели в първоинстанционното производство също не може да се изведе извод, че е спазено изискването за пълна норма за задължителна преподавателска работа.

От друга страна, отменените от първоинстанционния съд административни актове са издадени при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като органите на ТП на НОИ – Пловдив са извършили всичко необходимо по служебното събиране на доказателства.

Липсата на изискуемия учителски стаж за пенсиониране на основание чл. 69в, ал. 1 от КСО обуславя законосъобразност на преценката на административните органи в случая.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Г. К. се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а основателна се явява своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В полза на ТП на НОИ – Пловдив следва да се присъди сума в общ размер от 400 лв., от която 200 лв. платена държавна такса за касационно обжалване и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред всяка от съдебните инстанции.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1181 от 10.06.2021 г., постановено по административно дело № 582/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. от гр. Пловдив против решение № 2153-15-41 от 17.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Г. К., ЕГН [ЕГН], адрес гр. Пловдив, [адрес], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. „Л. К. № 7, сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев