№ 156

София 05.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4168 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Г. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 2363 от 16.04.2018г. по в. гр. д. № 13345 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 204758 от 31.08.2017г. по гр. д. № 43719/2016г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 150 КТ за сумата 36лв., положени извънреден труд за 19.12.2015г. и по чл. 296 КТ за сумата 560лв.,равностойност на непредставено и неполучено работно облекло за 2014г. и 2015г., прекратено е производството в тази част и е потвърдено решението в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от З. Г. М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № РД-09-14 от 2.06.2016г. на главния директор на ДП „Транспортно строителство и възстановяване”/„ТСВ”/ поделение София, по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност „Ръководител лаборатория/строителна” и по чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. чл. 225 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 6 588лв. за периода 3.06.2016г.-3.12.2016г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Касаторката обжалва решението в отхвърлителната част, като в представеното към касационната жалба изложение поставя следните четири въпроса: 1. Налице ли е задължение за наличие на бизнес план към договор за управление на държавно предприятие, което е вписано като търговец в случаите, когато освен специална същото преследва и търговска цел?, 2. В случай, че част от дейността на предприятието е насочена към извличане на търговска печалба, съставлява ли това стопанска цел по смисъла на чл. 328 ал. 2 КТ и необходимо ли е да бъде изготвен бизнес план за управление? и 3. Приложима ли е нормата на чл. 328 ал. 2 КТ когато дейността на предприятието включва извличане на собствени приходи от търговска дейност при условията на свободна конкуренция, налице е финансова самостоятелност и приходите от търговската дейност не могат да финансират специалния предмет на дейност, т. е. тогава когато стопанската или специалната дейност на държавното предприятие не са единствен предмет на дейност?” Позовава се противоречие на възззивния акт с решения № 108 от 19.03.2012г. по гр. д.№ 819/2011г. на ІV г. о.и № 778 от 21.07.1999г. по гр. д.№ 987/98г. на ІІІ г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Основните му доводи са свързани с особения статут на държавно предприятие „ТСВ”, което не е търговско дружество и със специфичният му предмет на дейност, които счита че изключват необходимостта от наличие на бизнес план. От своя страна се позовава на определения по чл. 288 ГПК, които са без задължителен характер.

Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено на основание чл. 328 ал. 2 КТ/поради сключване на договор за управление на предприятието/. В мотивите си съдът е приел, че независимо от посоченото основание, наличие на бизнес план с конкретни бизнес задачи и определяне на очаквани стопански резултати не са необходими, пред вид особения статут на ответното дружество, което не е търговско. Обосновал е извода си с факта, че стопанската дейност на държавното предприятие не е единствения предмет на неговата дейност. Освен предметът на дейност – „строителство, поддържане и възстановяване на транспортни обекти, проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации”, дружеството има и публични задачи: „поддържане на готовност и изпълнение на задачи по държавния военновременен план, поддържане на готовност и изпълнение на задачи по държавния на националния и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната”. Отделно въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна, защото са й възложени „трудови задължения по осъществяване на ръководство на цялостната дейност на лабораторията, да отговаря за нормалното функциониране и трудовия процес в строителната лаборатория, да контролира спазването на стандартизираните методи при вземане на проби и тяхното изпитване”, като е преценил като ирелевантни обстоятелствата, че ръководената от нея лаборатория не е на пряко подчинение на главния директор, а на ръководителя на Дирекция „Безопасност и управление на качеството”, която е на подчинение на директора на поделението на ДП”ТСВ” София, а отговорността за дейността й е на директора на съответното поделение, който е подчинен на главния директор.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по първия от поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, защото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно решение по гр. д. № 819/2011г. на ІV г. о., постановено по въпрос за „тълкуване на понятието „предприятие” по смисъла та §1 т. 2 ДР на КТ при преценката законосъобразността на уволнението по чл. 328 ал. 2 КТ” е прието, че „предприятие, което сключва договор за управление с управител е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържането на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и именно заради това се предава управлението на управител, които се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск, в уговорен срок конкретен стопански резултат”. В този смисъл е и решение по гр. д.№ 1671/2018г. на ІV г. о., където е прието, че „при сключването на договор за управление, независимо дали той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора”.

С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на поставен от касатора въпрос, е безпредметно обсъждането на останалите.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2363 от 16.04.2018г. по в. гр. д. № 13345 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.