Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП и от община К., чрез адвокат Димитров, против съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части от решение № 1953/30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 2296/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Касаторът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва съдебния акт в частта, с която е изменен ревизионен акт № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 379 от 10.08.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е намален допълнително начисления на община К. ДДС от 101 698, 19 лв. на 11 672, 67 лв. и размера на прилежащите лихви от 5 136, 27 лв. на 589, 53 лв. Твърди неправилност на съдебното решение в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че общината е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и следва да начислява данък за получените доставки на услуги по глава XIX „а“, част първа на приложение 2 от ЗДДС, по които е посочена като получател с аргумент от чл. 163а и чл. 82, ал. 5 от ЗДДС. Счита, че данъкът е дължим, тъй като не се касае за извършени доставки от общината чрез нейни структури по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, а за получени такива от трети лица. Относно констатацията за допълнително начислен ДДС...