Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ „Д-р Темелкова – Л. Н. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ”, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., [улица], вх. [номер], ет. [номер], подадена чрез пълномощник адв. И.М, срещу решение № 426/26.01.2021 г. по адм. д. № 7103/2020 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ФК-С541-0037994/24.06.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че нарушението безспорно е извършено, но в издадената заповед не се съдържат мотиви относно определения 14 дневен срок, както и относно съответствието на ПАМ с целта на закона. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства, така както са посочени в представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационна жалба - началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. Г и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо...