Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Захарен комбинат - Пловдив" АД, представлявано от изпълнителния директор П.С, чрез процесуалния си представител адв.. И срещу Решение № 1553 от 19.08.2020 г. по адм. дело № 3420/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц.Б - главен инспектор по приходите в НАП - София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГДО/, възложил ревизията, и К.Ш - Петрова - главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1646 от 30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, в частта с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281, 37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2013 г. и м. 10.2013 г., по фактури № 0000000001/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от доставчиците „Г. Д. Г“ ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК е приел, за законосъобразен издаденият ревизионен акт. Твърди, че не са били налице нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Според касатора приложените протоколи за разпит на свидетели не са нови обстоятелства, тъй като не изпълват хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК и фактите отразени в тях, не са нови, а...