Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: ЛОЗАН П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Б. Л. по административно дело № 8229 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. С. чрез процесуален представител, срещу Решение № 115/28.05.2021г. по адм. д. № 315/2020 г. на Административен съд – Ямбол.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е частично недопустим и неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че издаденият АУЗД не е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му, който е изрично определен за орган по приходите с приложената към касационната жалба заповед на Кмета на О. С. Подчертава, че при издаването на оспорения АУЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че събраните доказателства, ведно с проведената СИЕ, установяват начина на определяне на посочения общ размер на ТБО за съответната година. Заявява, че в опредения с АУЗД размер на ТБО не е включено заплащане за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации. Акцентира върху обстоятелството, че установените с акта задължения за ТБО и лихви за забава за 2020г. не са обжалвани по административен ред, поради което намира, че оспорването в тази му част е недопустимо. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира частично обезсилване и отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство.
Ответникът по касационна жалба – Ж. А., действащ като ЕТ „Ж. А.“, гр. Стралджа, чрез процесуален представител, с писмен отговор и становище по съществото на спора оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното решение АС - Ямбол е обявил нищожността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК / АУЗД/ № 2017-1/20.10.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в отдел „Местни приходи“ при община Стралджа, потвърден от Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. С. с писмо с изх. № С-52-1 от 06.11.2020г. в частта му относно ТБО за 2017, 2018 и 2019г., ведно със следващите се лихви за забава.
Със същия съдебен акт АС - Ямбол е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Ж. А.“ срещу процесния АУЗД в частта на установеното с него задължение за ТБО за 2020г. и лихва за забава и е изпратил жалбата в тази й част на Началник отдел „Местни приходи“ в О. С.
За да достигне до извод за нищожност на процесния АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО за 2017г., 2018г. и 2019г. и следващите се лихви за забава, първоинстанционният съд е приел, че неговият издател не е материално компетентен. Този извод е формиран въз основа на Заповед № 128 от 20.03.2012г. на Кмета на О. С. съгласно която В. Р. е определена единствено за публичен изпълнител, но не и за лице с правата и задълженията на орган по приходите.
Независимо от констатацията, че оспореният АУЗД е нищожен, АС - Ямбол се е произнесъл е по основанията за неговата отмяняемост. В този аспект, той е обсъдил проведените по делото СТКЕ, СИЕ и СГЕ, заключенията по която са кредитирани като обективно и компетентно дадени.
Решаващият състав е дал вяра и на показанията на разпитаните свидетели Н. Н. и В. П., които са заявили, че няма контейнер до имота на оспорващия и от осъществяваното от него производство на билки не се генерира боклук.
След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че ЕТ „Ж. А.“ не дължи такса за поддържане на чистотата за обществено ползване, тъй като имотът му не граничи с територия за обществено ползване и не е установено извършването на такава дейност. Преценил е, че не се дължи и такса за ползване на депо за битови отпадъци, тъй като в района не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Уточнил е, че оспореният АУЗД не е мотивиран в достатъчна степен, за да е възможна проверка за съответствието му с материалния закон.
Според решаващия състав, процесният АУЗД не е издаден в законоустановената форма поради липсата на достатъчно данни по какъв начин са направени изчисленията за общия размер на ТБО, както и мотиви по отношение на начислените лихви. В обобщение съдът е приел, че при евентуална действителност на оспорения АУЗД, същият би бил отменяем.
Относно установените с процесния акт задължения за 2020г. за ТБО и лихва за забава, първостепенният съд е посочил, че в първото по делото открито съдебно заседание жалбоподателят е уточнил, че оспорва АУЗД и в тази му част, а не „както е записано в жалбата – без 2020г.“ Поради липсата на оспорване на акта в тази му част по административен ред, решаващият състав е приел, че в тази й част е жалбата е недопустима, с оглед на което е оставил същата без разглеждане и я е изпратил на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ в О. С. за произнасяне.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо, а в останалата му част е неправилно.
Основателни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на оспорващия срещу процесния АУЗД за установените задължения за 2020г. е недопустим като постановен при липса на надлежно сезиране и свръхпетитум. Освен, че спорният АУЗД не е обжалван в тази му част по административен ред, той не е оспорен за 2020г. и в жалбата до съда. В същата изрично е уточнено, че се оспорва актът досежно ТБО за 2017г., 2018г. и 2019г., поради което е недопустимо след изтичането на преклузивния срок по чл.156, ал.1 ДОПК във вр. с 4, ал.1 ЗМДТ, да се разширява обхватът на спора с устна реплика в открито съдебно заседание, като се включва нов данъчен период, спрямо който не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка по чл. 156, ал.2 ДОПК. Наред с това, първоинстанционният съд не е съобразил, че разпоредбата на чл. 149, ал.1 ДОПК предвижда конкретно съдържание на жалбата до съда, което иманентно включва депозирането й в писмена форма. Това изключва възможността правото на оспорване да се упражни надлежно чрез устна реплика, с оглед на което неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с неподведомствена му жалба срещу АУЗД в частта на установените с него задължения за 2020г. Поради това той не е следвало да преценява нито редовността, нито допустимостта на това устно изявление на оспорващия, нито да оставя същото без разглеждане и да изпраща т. н. от него „жалба“ в тази й част на решаващия орган по подведомственост. Като е сторил това, АС - Ямбол се е произнесъл свръхпетитум при липса на депозирана жалба срещу АУЗД за задълженията за ТБО за 2020г. и съответната лихва, в резултат на което е постановил недопустим в тази му част съдебен акт. Ето защо, обжалваното решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Ж. А.“ срещу процесния АУЗД в частта за установените ТБО и лихви за забава за 2020г. и жалбата е изпратена за разглеждане в тази й част на Началник отдел „Местни приходи“ в О. С. следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част да се прекрати.
В останалата му част обжалваното решение е неправилно.
Несподелими са аргументите на първоинстанционния съд относно липсата на компетентност на издателя на АУЗД. По аргумент от чл. 4, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал. 3 на същия член, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
В случая, с приложените към касационната жалба Заповед № З- 379/27.05.2016 г. и Заповед № З-839 от 02.12.2019г. Кметът на О. С. е определил В. Р. за длъжностно лице, имащо права и задължения на орган по приходите, с оглед на което първоинстанционният съд неправилно е приел, че издателят на оспорения акт не е материално компетентен. Идентичен извод следва и досежно компетентността на Началник отдел "Местни данъци и такси" да постанови обективираното в писмо решение при административното обжалване на АУЗД, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Ето защо, като е приел, че процесният АУЗД в обжалваната му част е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му и е обявил неговата недействителност, АС - Ямбол е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено.
Предвид формираните от първоинстанционния съд изрични изводи във връзка с основанията за отменяемост на оспорения АУЗД, настоящият състав намира, че спорът в тази му част е изяснен от фактическа страна, с оглед на което същият следва да бъде разрешен по същество.
Несподелими са доводите на касатора за допуснато от АС - Ямбол съществено нарушение на съдопроизводствените правила чрез конституирането на Началника на отдел „Местни приходи“ като ответник по делото. Действително, предмет на оспорване е издаденият АУЗД, а не решението на решаващия орган, но именно последният, по аргумент от чл. 159, ал.2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 ЗМДТ, се призовава при разглеждането на жалбата по съдебен ред.
Основателно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт в тази му част е необоснован и противоречащ на материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са взаимно противоречиви и не са съобразени с приложимите по време редакции на относимите норми на ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, в редакцията си до ДВ, бр. 98 от 2018г. сочи, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест именно издателят на акта следва да установи обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. В случая не е спорно, че процесните имоти са в обхвата на територията на О. С. и са собственост на ЕТ „Ж. А.“, който ги е декларирал с декларация вх. № 7803000067/20.10.2017г. Установено е още, че декларираният поземлен имот граничи със северната граница на регулацията на гр. Стралджа, като в него са изградени два обекта със складово предназначение. По аргумент от чл. 10, ал.3 ЗМДТ, както действително застроената площ на процесния имот, така и прилежащият й терен, са облагаеми с ДНИ, а от там и на основание чл. 64 ЗМДТ данъчно задълженото лице дължи и ТБО.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ, в редакцията му до 01.01.2019г., такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 63, ал.1 ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и /или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според алинея втора, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се определят със заповед на кмета на Общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил, че представените заповеди от Кмета на О. С. определят границите и видът на предлаганите услуги, като процесният имот попада в изчерпателно посочените в тях райони, в които се извършват единствено услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Обоснован е и изводът, че неспазването на срока за публично обявяване на тези заповеди не представлява съществено нарушение на административно - производствените правила, което би могло да рефлектира върху законосъобразността на оспорения АУЗД. Вещото лице по проведената СИЕ подробно е проследило одобрените от Общинския съвет план - сметки за 2017, 2018 и 2019г. , както и определените годишните стойности на услугите по обработка на битовите отпадъци. В о. с.з. експертът изрично е уточнил, че поддържането на чистота на териториите е организирана чрез съставянето на представените констативни протоколи за качество, като всеки един кмет на населено място е следял за извършените по график от фирмата за почистване дейности, разходите за които за разделени и водени аналитично. При тези разяснения необосновано първоинстанционният съд е кредитирал като относими показанията на разпитаните свидетели досежно липсата на контейнер в имота, тъй като не е спорно, че при определяне на размера на ТБО не е включена услугата по събиране и транспониране на битови отпадъци. Действително, в АУЗД не са отграничени конкретните стойности на двата вида услуги, формиращи ТБО, но посочването на тяхната общата стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. По делото е изяснен начинът на изчисление на задълженията в акта по двата компонента на ТБО, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което следва да се приеме, че задълженията са точно определени.
Основателно касаторът поддържа, че приложимите по време редакции на чл. 71, т. 3 ЗМДТ предвиждат, че съответно: не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива; за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Цитираните норми не обвързват дължимостта на таксата с фактическото генериране на боклуци, а с предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. След като е безспорно установено, че територията на О. С. се обслужва от изградено и функциониращо депо за битови отпадъци, в които същите се обезвреждат, то в случая чл. 71, т. 3, респективно за 2019г. - чл. 71, т.1 ЗМДТ, са неприложими.
Така формираният извод относно размер на ТБО в частта й относно предоставяната услуга за "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" е в унисон с тълкувателно приложимото Решение от 14 Май 2020 г. по дело С-15/19 на СЕС, съгласно т.50 от което "член 10 от Директива 1999/31 изисква, както следва и от съображение 29 от тази директива, държавите членки да вземат мерки, за да се гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им се определя така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото (решения от 25 февруари 2010 г., Pontina Ambiente, C 172/08, EU: C: 2010: 87, т. 35 и от 24 май 2012 г., Amia, C 97/11, EU: C: 2012: 306, т. 34). Както посочва генералният адвокат в точка 56 от заключението си, тези разходи включват предвидените разходи за закриването на площадката на депото и за поддръжката след закриването му за период от най-малко 30 години" и "Това изискване е израз на принципа "замърсителят плаща", съгласно който — както Съдът вече е постановил във връзка с Директива 75/442 и Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) — разходите за обезвреждане на отпадъци трябва да се поемат от техните притежатели /т. 51/.
Противно на разбирането на първоинстанционния съд, приложимата нормативна уредба и трайната съдебна практика мотивират еднозначния извод, че услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от новелата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ, а това релевантно обстоятелство е установено по делото.
Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че са налице всички законоустановени предпоставки за дължимост на ТБО в установените с процесния АУЗД размери, с оглед на което незаконосъобразно АС - Ямбол е приел, че са налице основания за отмяната на оспорения акт. Като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила и при точно приложение на материалния закон, обжалваният АУЗД в атакуваната му част е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се отбележи, че липсата на изрични мотиви относно определените лихви за забава върху установените задължения за ТБО не води до извод за неспазване на законоустановената форма на акта, тъй като дължимостта на лихвите следва пряко от нормата на чл. 4, ал.2 ЗМДТ и забавата на данъчно задълженото лице. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на О. С. следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 835,30 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 315/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта, с която е обявен за нищожен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2017-1/20.10.2020г., издаден от главен инспектор по приходите в О. С. в частта на установените такси за битови отпадъци за 2017г., 2018г. и 2019г. и следващите се лихви за забава.
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 315/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта, с която О. С. е осъдена да заплати на ЕТ „Ж. А.“, гр. Стралджа разноски в общ размер от 2 250 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. А., действащ като ЕТ „Ж. А.“, гр. Стралджа срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2017-1/20.10.2020г., издаден от главен инспектор по приходите в О. С. потвърден от Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. С. с писмо с изх. № С-52-1 от 06.11.2020г., в частта на установените такси за битови отпадъци за 2017г., 2018г. и 2019г. и съответните лихви за забава.
ОСЪЖДА Ж. А., действащ като ЕТ „Ж. А.“, гр. Стралджа да заплати на О. С. сумата от 835,30 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и касационното производство.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 115 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 315/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол в останалата му част и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА