Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) чрез юрисконсулт М.Б срещу решение №175/26.02.2021 година на Административен съд – София област по адм. д. № 970/2020 година, с което е прогласена нищожността на писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС.Рира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материални закон и необоснованост: 1. Отрича оспореното писмо да има характер на административен акт. Твърди, че на основание чл. 62, ал. 3 от АПК органът извършва тълкуване на административен акт само ако той не е изпълнен. Процесното решение №1165/15.12.2011 година на КРС било стабилен, влязъл в сила административен акт. Разрешението на предприятието „Булсатком“ ЕАД било издадено и му давало право да използва предоставения му ограничен ресурс-радиочестотен спектър от момента на издаване на разрешението. 2. Прави възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на КРС. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсулт.
Ответникът, „Булсатком“ ЕАД чрез адв.. Д оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото е постъпил отговор на касационната жалба с дата 13.04.2021 година със становище за правилност на обжалвания съдебен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК.
Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „Булсатком“ ЕАД срещу Акт за тълкуване на решение №1165/15.12.2011 година на КРС, обективиран в писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС.
С определение №936/28.09.2020 година по адм. д. № 970/2020 година съставът на АССО прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК.
С определение №14491/24.11.2020 година Върховният административен съд по адм. д. №11230/2020 година отменя определение №936/28.09.2020 година по адм. д. № 970/2020 година на АССО за прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК и връща далото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на ВАС определя обжалвания акт като Акт по тълкуване с правна квалификация чл. 62, ал. 3 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на обжалвания на тълкуваното решение №1165/15.12.2011 година на КРС.
С решение №175/26.02.2021 година Административен съд – София област по адм. д. № 970/2020 година прогласява нищожността на Акт за тълкуване на решение №1165/15.12.2011 година на КРС, обективиран в писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС. Съдебният състав съобразява разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ), като констатира, че в случая липсва формирана воля на колективния орган.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Касаторът не сочи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Страните не спорят по фактите, като в частта за фактическите установявания касационната инстанция препраща към първоинстанционния съдебен акт.
Поставеният пред касационната инстанция спор досежно правилното приложение на материалния закон е в две насоки:
1. Представлява ли обжалваното писмо Акт за тълкуване на решение №1165/15.12.2011 година на КРС, обективиран в писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС?
2. Нарушена ли е разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК?
По въпроса, представлява ли обжалваното писмо Акт за тълкуване на решение №1165/15.12.2011 година на КРС, обективиран в писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС, Върховният административен съд се е произнесъл с определение №14491/24.11.2020 година по адм. д. №11230/2020 година, с което отменя определение №936/28.09.2020 година по адм. д. № 970/2020 година на АССО за прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК и връща далото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на ВАС определя обжалвания акт като Акт по тълкуване с правна квалификация чл. 62, ал. 3 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на обжалвания на тълкуваното решение №1165/15.12.2011 година на КРС. Съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК определението на съда в производство по реда на чл. 229 и сл. от АПК е окончателно и е задължително за по-долния съд. При връщане на делото след отмяна на определението от 28.09.2020 година първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с тълкуването на закона, дадено от ВАС по адм. д. № 11230/2020 година. Предвид изложеното, повторно релевираното възражение, че писмото няма характер на Акт по тълкуване се явява неоснователно. Спорът е решен с влязъл в сила съдебен акт.
По въпроса за мотивираността на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция възприема възражението на касатора в тази насока като неоснователно, при следните изводи от правна страна:
Компетентен да извърши тълкуването на административен акт с цел изясняване на действителното му съдържание е единствено органът, който го е издал (по аргумент от чл. 62, ал. 3 от АПК).
Предмет на тълкуване, заявен с искане вх. № 10-00-1535/11.08.2020 година, подадено от „Булсатком“ ЕАД, е решение №1165/15.12.2011 година на КРС. Същото е издадено на основание чл. 30, т. 10 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) и представлява решение на КРС по чл. 35, ал. 2 от ЗЕС. Компетентен да тълкува това решение по аргумент от чл. 62, ал. 3 от АПК е единствено КРС.
Както правилно е констатирал състава на АССО, по преписката липсват доказателства тълкуването, дадено в обжалваното писмо, да е направено от компетентния орган, поради което се формира обоснования извод за нищожност на Акта по тълкуване, обективиран в писмо изх. №10-00-1535/21.08.2020 година, подписано от председателя на КРС.
Като е достигнал до тези изводи от правна страна, първоинстанционният съд е постановил правилен и мотивиран съдебен акт, в съответствие с приложимото материално право, като обосновано е аргументирал изводите си от правна страна във връзка с фактическите установявания по спор.
Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не прави искане за разноски пред касационна инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №175/26.02.2021 година на Административен съд – София област по адм. д. № 970/2020 година.
Решението е окончателно.