Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Б. при ЦУ на НАП против Решение № 261 от 04.12.2020 г., постановено по адм. дело № 351/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. С атакуваното решение по жалба на „Кама“ ООД, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-243-0047396/09.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - разпореждаща "запечатване на търговски обект - бистро „Приказка“, находящ се в гр. С., ул. „Ц. С“ № 1, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неотразяване на продажбата, за което е съставен протокол за извършена проверка. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба на „Кама“ ООД, в писмен отговор споделя становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховна административна прокуратура, дава заключение за неснователност на касационната жалба в становище по същество на делото.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за основателна.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че на 03.09.2020 г. в 11, 10 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бистро „Приказка“, находящ се в гр. С., ул. „Ц. С“ № 1, e извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство при извършена контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. сода и 1 бр. студен чай на обща стойност 5 лв. При проверката е установено още наличието на разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер на 7, 70 лв., Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0047396/03.09.2020 г.
С обжалваното решение Административен съд Сливен е отменил обжалваната заповед с мотиви, че последната е издадена в нарушение на материалния закон и актът не съответства с целта на закона. Изложенo e, че липсват убедителни мотиви относно продължителността на срока на действие на наложената мярка, както и относно съразмерността на мярката.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо но неправилно.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административиня мярка се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Не се споделя изводът на решаващият състав на АС Сливен, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0047396/03.09.2020 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
Налице са конкретни мотиви относно продължителността на срока, част от тези мотиви е и установената разлика от 7, 70 лв. между наличните парични средства в касата и тези отразени във фискалното устройство, предвид което е правилен извода на органа по приходите, че установената разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че „Кама“ ООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такива на 03.09.2020 г. за заплатената контролна покупка, безспорно е основание за налагане на ПАМ.
Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 200 лв.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261 от 04.12.2020 г., постановено по адм. дело № 351/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кама“ ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-243-0047396/09.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „Кама“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 /двеста/ лв. за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.