Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 8208/2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. П. подадена чрез пълномощника му юрк. Г., против Решение №4012/18.06.2021 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 10058/2020 г., с което е отменено Решение №РТД 3000-2044/14.09.2020 г./32-267561, издадено от директора на ТД Тракийска, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Д..
Ответникът по касационната жалба – OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ) - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Г.. Иска от съда да я остави без уважение като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение №РТД 3000-2044/14.09.2020 г./32-267561 на директора на ТД Тракийска (сега ТД М. П. , с което: на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891 (делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 18BG003010Н0076155/07.11.2018 г. обезпечение в размер на 5 125.76 лв. и същото е задържано като плащане на вносни мита; на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 140.06 лв.
АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/2013, че отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че административното производство са спазени производствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност.
Установените от първостепенният съд факти са следните:
На 07.11.2018 г. в МБ Свиленград с МД MRN 18BG003010Н0076155/07.11.2018 г. са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки – пресни краставици с произход от Турция. За стока № 4 – пресни краставици с код по КН 0707000599 с нето тегло 7 200 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 9 438.65 лв., преизчислена в евро на 100 кг. – 67.03 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 07.11.2018 г. стандартна вносна стойност (СВС) за краставици с произход Р. Турция е 35.6 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената СВС, на основание чл.75, пар. 2 от Д. Р. (ЕС) №2017/891 във вр. чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 5 125.76 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС.
С писмо рег. № 32-323408/08.11.2018 г. дружеството е уведомено, че на основание чл.75, пар. 5 от Д. Р. (ЕС/) №2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стока № 4 е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи декларираната митническа стойност. На 30.11.2018 г. немското дружество чрез пълномощника си „Р. Б. ООД представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида – 76 евро/100 кг.
Митническите органи констатират, че продажната цена на цялото количество от тази партида – 7 200 кг. краставици е по-ниска от цената на придобиване на тази стоки (78.13 евро на 100 кг., изчислена на базата на всички декларирани разходи в МД), поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване и внесеният депозит следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, пар. 5, ал.3 от Д. Р. (ЕС) №2017/891.
Вносителят е уведомен за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е представило чрез пълномощника си своите възражения в писмен вид.
След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (ССЕ) АССГ е приел, че представените от жалбоподателя документи, както и експертизата, установяват, че цената на стоката съответства на документите, с които жалбоподателят разполага, и същата е заплатена.
Единственият мотив според съда, с който административният орган не приема така представените доказателства, е този, че стоката е реализирана на по-ниска цена от себестойността й, което противоречи на пазарната логика. Този извод според съда е неправилен, тъй като определянето на митническата стойност не е обвързано от реализирането на печалба от конкретната сделка. Реализирането на печалба според него следва да се преценява за един по-дълъг период от време предвид дългосрочните търговски отношения между OGL – Food и търговската верига LIDL и периодичността на доставките, които се извършват целогодишно. При такъв вид взаимоотношения и периодични доставки е логично някои от стоките да се реализират на по-ниска от придобивната цена, което се компенсира с други доставки. По-ниските продажни цени могат да бъдат обяснени и с характера на стоките, които са бързоразвалящи се.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното:
Безспорно внесените от жалбоподателя пресни краставици попадат в обхвата на чл.181, пар. 2 от Регламент (ЕС) №1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална – колкото по–висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно.
Съгласно разпоредбите на чл. 75, пар. 2 и пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891, след като вносителят е декларирал митническа стойност, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, която е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията в момента на съставяне на декларацията, и не е определил митническата стойност, посочена в чл. 74, пар. 2, б. в) от същия регламент в срока по чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891, то в същия този срок трябва да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Според пар. 5, ал. 4 на делегирания регламент, за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата, а според ал. 3, предл. първо предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване (на внесената партида).
Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция
В своето решение от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21, OGL - Food Trade, т. 82 във връзка с тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891, както и в решението си от 11 март 2020 г., Х, т. 44 и т. 45, СЕС приема, че продажбата на внесената партида на загуба, която по естеството си не е рентабилна в търговската практика, несъмнено може да представлява сериозна индиция, че посочената в МД вносна цена е изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито или да намали размера му. Сама по себе си обаче такава продажба не позволява на митническите органи автоматично да заключат, че посочената в МД вносна цена не отговаря на действителността.
В случая обаче данните по делото сочат, че декларираната в МД митническа стойност се отличава приблизително с 50 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос, което в съчетание с продажбата на загуба на процесната партида е достатъчна, за да породи съмнения у митническия орган относно достоверността на декларираната от вносителя договорна стойност (виж т. 90 от решението на СЕС по делото OGL - Food Trade и цитираната там практика).
Въпреки че списъкът на документите в чл. 75, пар. 5, ал. 4 от Делегирания регламент, който не е изчерпателен, не задължава вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя, или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената, към изброените по-горе индиции за недостоверност на декларираната такава, следва да се посочи и непредставянето на такъв договор с оглед доказаното от ССЕ плащане на обща сума по множество фактури.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на съда, че дружеството е доказало, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Приетото от СЕС в т. 61 от решението му по делото OGL - Food Trade, а именно, че чл. 75, пар. 5 от делегирания регламент правилното определяне на декларираната митническа стойност да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата по определението в чл. 73, б. а) от същия регламент, а не с оглед продажбите на митническата територия на ЕС на стоки, които не са част от нея, налага извод за неправилност на тезата на съда, че предвид дългосрочните търговски отношения между OGL – Food и търговската верига LIDL и периодичността на доставките, които се извършват целогодишно е логично някои от стоките да се реализират на по-ниска от придобивната цена, което се компенсира с други доставки.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССГ като постановено при неправилно приложение на материално правните норми, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорения акт на митническия орган. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В първоинстанционното производство не е заявено от негова страна искане за разноски.
Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4012/18.06.2021 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 10058/2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ) - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 против Решение №РТД 3000-2044/14.09.2020 г./32-267561, издадено от директора на ТД Тракийска.
ОСЪЖДА OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ) - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 да заплати на А. М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА