Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.Й, чрез пълномощник адвокат Н.В, срещу Решение №135 от 16.03.2021 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №93/2021 година. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Решение №1, т. 2 от Протокол №69/19.01.2021г. на Комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда на управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на О. М (Наредбата), с което оспорващия картотекиран в IV група за настаняване под наем в общински жилища. С касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се отмяната му.

Ответникът – Комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОС за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани при О. М, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна.

Производството пред Административен съд Монтана е било образувано по жалба на Г.Й против Решение №1, т. 2 от Протокол №69/19.01.2021г. на Комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда на управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на О. М (Наредбата), с което е била картотекирана в IV група за настаняване под наем в общински жилища.В жалбата се е твърдяло, че административният акт е незаконосъобразен поради това, че на жалбоподателката е следвало да й се определи ІІ-ра група, а не ІV-та, в който смисъл са развити доводи.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №1, т. 2 от Протокол №69/19.01.2021г. на Комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда на управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на О. М (Наредбата) и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, е приел, че административния акт е издаден при съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, без да се изяснени релевантни за случая факти и обстоятелства, което съществено накърнява права и законови интереси на оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица в семействата на които са налице остри социални и здравословни проблеми. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

Съдът е установил, че в конкретния случай, видно от Решение №570/19.09.2018г. по гр. дело №2169/2018г. по описа на Районен съд Монтана (л. 17, 18 по делото), оспорващата е самотен родител, който има родителски права относно детето П.Н.В от Експертно решение №0866 от 036/06.03.2019г. (л. 16 по делото), детето П.Н е с общо заболяване генерализирани разстройства на развитието тежка форма, ДЦП атактична форма, тежка умствена изостаналост със значително нарушение на поведението за което е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ. Видно от приетата на л. 12 по делото декларация, оспорващата е безработно лице, което видно от Заповед №ЗСПД/Д-М/1640/15.04.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Монтана (л. 15 по делото) получава социална помощ в размер на 930 лева за отглеждане на дете с трайно овреждане. Съдът е счел, че така описаните факти и обстоятелства по безспорен и категоричен начин установяват, че семейството на оспорващия попада в хипотезата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОС, респективно чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но административния орган не е събрал относими за случая доказателства и не е разгледал възможността за настаняване на семейството на оспорващия в резервно общинско жилище, което може да бъде предоставено под наем за срок от две години на семейство с остри социални и здравословни проблеми, каквото безспорно е семейството на оспорващия. Съдът е приел, че в случая административния акт е постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая и без да се обсъди дали семейството на оспорващия отговаря на условията за настаняване в резервно жилище.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно са установени фактите, след което неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми.

От фактическа страна е установено, че със заявление вх.№94-Г-84/05.02.2020г. (л. 11 по делото), Г.Й е поискала от кмета на О. М да бъде картотекирана за настаняване под наем в общинско жилище, като към молбата е приложила относими за заявлението писмени документи. Комисия назначена със Заповед №78/21.01.2020г. на Кмета на О. М е разгледала заявлението на оспорващата и с Решение №2 от Протокол №66/11.02.2020г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата е отказала да картотекира Йорданова. С. Р №2 от Протокол №66/11.02.2020г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата е подадена жалба от Г.Й, която е отхвърлена с Решение №255/09.06.2020г. по адм. дело №131/2020г. по описа на Адм. съд Монтана. С Решение №14713/27.11.2020г. по адм. дело №8173/2020г. по описа на ВАС е отменено Решение №255/09.06.2020г. по адм. дело №131/2020г. по описа на Адм. съд Монтана и е отменено Решение №2 от Протокол №66/11.02.2020г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията дадени в мотивите на решението.

Комисията, която е назначена със Заповед №2497/30.09.2020г. на Кмета на О. М, е разгледала заявлението на Йорданова, което е изпратено за ново произнасяне след постановяване на Решение №14713/27.11.2020г. по адм. дело №8173/2020г. по описа на ВАС, като е постановила оспорения административен акт, с който Г.Й е картотекирана в IV група за настаняване под наем в общински жилища.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпрос, по който въобще не е бил сезиран, а също така не е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Спорният по делото въпрос е правилно ли Г.Й е картотекирана в IV група, а не във II група. Съдът се е ограничил да тълкува единствено разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредбата според която в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица в семействата, на които са налице остри социални или здравословни проблеми. Както бе посочено, такъв предмет на спора липсва. Още повече, че съдът не е изследвал законосъобразността на акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като въобще не е изследвал спорният предмет на делото.

Настоящата инстанция следва да посочи, че с чл. 4, ал. 1 от Наредбата, (приета с Решение №64/28.03.2008 г.; допълнена с Решение №216/18.12.08 г.; изменена с Решение № 1210/26.03.2015 г. и Решение №208/28.06.2016 г. на Общински съвет Монтана) се определят условията, на които лицата, искащи да бъдат картотекирани за настаняване под наем в общински жилища, следва да отговарят.

Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 4 от настоящата наредба, се подреждат в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, както следва: 1. Граждани, които следва да освободят заеманите от тях жилища и помещения, собствеността върху, които се възстановява по ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ) и по други закони за възстановяване на собствеността. 2. Ползващи не по-малко от 2 години за жилища нежилищни помещения, като летни кухни, бараки, изби, непригодни тавански помещения и др. 3. Живеещи в жилищни помещения, негодни за обитаване, вредни в санитарно – хигиенно отношение или застрашени от самосрутване, освидетелствани по установения за това ред. 4. Семейства, живеещи въз основа на свободно договаряне./под наем на свободно договаряне/ 5. Заемащи недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 20, ал. 1 от настоящата Наредба. Според ал. 3, заемането на помещенията по ал. 1, т. 2 и т. 3 е основание за еднократно установяване и степенуване на жилищната нужда на обитателите. Повторното им обитаване от 3 други наематели не поражда права за ново определяне на жилищната нужда. Съобразно ал. 3, при подреждане на лицата и семействата в една и съща група се дава предимство на: 1. Семейства с две и повече деца. 2. Самотни родители на непълнолетни деца. 3. Семейства, в които един от членовете е с призната степен на инвалидност над 70%. 4. Млади семейства.

По делото е представена като доказателство декларация по чл. 7 от наредбата. В точка VII.2 от декларацията е посочено, че Г.Й и нейната дъщеря живеят в нежилищни тавански помещения. В т.VII.4 е посочено, че заплащат наем от 250 лв. собственост на Р.Ц, като по делото е представен и договор за наем между Г.Й и Р.Ц.С не е съобразил тази фактическа обстановка и не е изложил мотиви дали лицето отговаря на изискванията на чл. 6.

Първоинстанционният съд не само не е изложил никакви мотиви по основния спор, а въобще не е го е изследвал. Нещо повече, като е изследвал хипотезата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от наредбата, която не е нито основание в административния акт, нито има изложени доводи за това, съдът е постановил необосновано решение. Видно от данните по делото е, че в свое заявление от 05.02.2020 година касаторката е посочила, че желае да бъде картотекирана за настаняване под наем в общинско жилище. От това заявление е ясно, че Йорданова желае да бъде настанена в общинско жилище, но не и в резервно такова, какъвто мотив е изложил първоинстанционният съд и какъвто не е предмета на спора.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, поради което решението се явява необосновано. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

По изложените съображения оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. М.. При новото разглеждане следва да бъдат изложени мотиви правилно на лицето е определена четвърта или следва да му бъде определена втора група като се съберат и обсъдят доказателствата. При изясняване на фактическата обстановка, съдът следва да даде и отговор на въпроса попада ли лицето в хипотезата на чл. 6 от Наредба за условията и реда на управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на О. М.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №135 от 16.03.2021 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №93/2021 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Монтана. Решението е окончателно.