Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-[населено място] при ЦУ на НАП, срещу Решение № 264 от 14.08.2015 г., постановено от Административен съд - гр. В. Т по адм. д. № 171 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отменен Ревизионен акт № 121201671/ 22.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 304/ 10.07.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– [населено място].

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени доставки на хранителни стоки, цигари, кафе, алкохолни и безалкохолни напитки. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е отхвърлил доказателствената сила на фактурите като частни свидетелстващи документи. Изтъква, че в счетоводството на ответника по касация не са отразени покупките на процесните стоки, както и приходите от продажбите им. Позовава се на родовоопределения характер на стоките, като настоява, че изискването за предаване е предвидено алтернативно с постигане съгласие за индивидуализирането им. Намира, че в хода на съдебното производство не е опровергана обвързващата доказателствена сила на констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], в писмен отговор чрез пълномощника си...