Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. С. Р., срещу решение № 1422 от 14.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4009/2013 г. по описа на Административния съд – П. (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 16251300159 от 10.09.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], частично потвърден с решение № 1243 от 02.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на [фирма] не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 577 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 854.83 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 102.95 лв.

Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че доставките от [фирма], [фирма] и [фирма] не са реални. Въз основа на събраните по време на ревизията доказателства, неоспорените заключения по Съдебно-счетоводните експертизи (ССчЕ), Съдебно-стоковедските експертизи (ССтЕ) и показанията на разпитаните свидетели се доказва, че доставките на стоки са реално осъществени от горепосочените доставчици. Непредставянето на доказателства от страна на доставчиците за тяхната кадрова и техническа обезпеченост, не следва да се третира във вреда на ревизираното лице, тъй като от представените доказателства се установява предаването и приемането на...