Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място] срещу Решение № 588 от 18.03.2016 г. на Пловдивски административен съд по ахд № 1606/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1403129-091-01/19.01.2015 г., издаден от ТД на НАП - П., на И. В. П. с [фирма], потвърден с Решение № 309/2015 г. на и. д. зам. директор на дирекция ОДОП П., в частта за начислен ДДС в размер на 19 981, 15 лева и 10 939, 25 лева лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2010 г. общо в размер на 1668, 73 лева и 550, 36 лева лихви, вноски за ДОО за периода 2007 г. - 2009 г в общ размер на 2300, 15 лева и 2498, 84 лева лихви, вноски за здравно осигуряване за периода 2007 г. - 2009 г. в общ размер на 963, 55 лева и 606, 92 лева лихви, вноски за ДЗПО за периода 2007 г. - 2009 г. в общ размер на 717, 79 лева и 757, 90 лева лихви. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК
Ответникът - И. В. П., действащ като едноличен търговец под фирма [фирма], не изразява становище по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорения пред АС Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1403129-091-01/19.01.2015 г., издаден от ТД на НАП - П., на И. В. П. с [фирма], потвърден с Решение № 309/2015 г. на и. д. зам. директор на дирекция ОДОП П., е начислен ДДС в размер на 19 981, 15 лева и 10 939, 25 лева лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2010 г. общо в размер на 1668, 73 лева и 550, 36 лева лихви, вноски за ДОО за периода 2007 г. - 2009 г в общ размер на 2300, 15 лева и 2498, 84 лева лихви, вноски за здравно осигуряване за периода 2007 г. - 2009 г. в общ размер на 963, 55 лева и 606, 92 лева лихви, вноски за ДЗПО за периода 2007 г. - 2009 г. в общ размер на 717, 79 лева и 757, 90 лева лихви.
На база проверка в информационната система на НАП, базирана на данните, които регистрираните по ЗДДС лица подават по електронен път или на магнитен носител, сравнена с отчетените от ревизираното лице покупки са установени декларирани фактури за продажба на стоки, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на ревизираното лице от следните търговци: [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет - тютюневи изделия, които са подробно описани в РД. При извършените им насрещни проверки доставчиците са потвърдили доставките към РЛ.
Във връзка със задълженията по ЗДДС е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, като с цел установяване на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС приходните органи са приели за дата на данъчното събитие 31.12. на съответните календарни години, тъй като към тези дати стоките не са били налични при ЕТ. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данъчната основа за облагане по чл. 48 е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като с РА са установени задължения за ДОД. Относно ЗОВ приходните органи са приели, че доходите с неустановен произход са придобити от РЛ в резултат на трудова дейност, поради което за него е възникнало задължение за ЗОВ като самоосигуряващо се лице.
При провеждане на ревизия по особения ред съдът посочва, че приходните органи са били длъжни за изследват наличните фактури при страните, да проверят тяхната истинност, реалността на доставките по тях и след това да формират извод за наличие на укрити приходи. Прието е, че няма доказателства за фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя и за тяхното транспортиране /няма протоколи, разписки, транспортни документи/. Относно фактурите, по които е установено, че подписи са положени от ЕТ или негов служител, съдът е възприел констатираното от в. л. по ССчЕ, че въпреки наличието на такава фактури и неотчитането им от получателя не се дължи допълнително ДДС, респ. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. В обобщение е прието, че РА е материално незаконосъобразен относно установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗО и др. поради липсата на категорични данни за укрити приходи от продажби при РЛ на стоки.
Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи.
Първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно което ревизираният субект е направил доказателствени искания за съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертиза, с което е оборил обвързващата сила на фактическите констатации на РА.
При твърдения за наличие на доходи от реални доставки на стоки по спорните фактури, правилно АС П. е обсъждал събраните доказателства в контекста на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., І отделение на Върховен административен съд/.
Неоснователно се твърди от касатора, че не може да се съберат други доказателства извън фактурите. В тази връзка следва да се посочи, че аналогично на случаите на признаване правото на приспадане на данъчен кредит относимо би било изследване редовността на счетоводствата на доставчиците, изследване на транспорт и други данни за реално движение на стокови и парични потоци, а не единствено изискване от тях на копия на спорните фактури. Не е достатъчно да се изследва в цялост счетоводната отчетност на ревизираното лице, а е необходимо да се изследва редовността на счетоводните записвания на доставчиците, за да имат същите доказателствената сила по чл. 182 от ГПК и чл. 51 от ДОПК. По този начин би могла да се преодолее твърдяната от касатора липса на други документи при получателите. При страната по доставката, която е включила в отчетните си регистри процесните фактури, би следвало да се съдържат данни за реалността на доставките - редовност на плащанията, отчетени приходи, направени разходи за транспорт и др. подобни. Ето защо изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи, са обосновани.
При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Голяма част от фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В по-голямата си част фактурите не удостоверяват воля и съгласие за сключване на сделка от страна на получателя, поради това че не са подписани от него /а дори се установява, че част от фактурите не са подписани нито от съставителя, нито от получателя/. В обжалваното решение е направен обоснован анализ на фактите, обстоятелствата и доказателствата, съвкупната преценка на които правилно са навели съда на извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС: съдебно-графологическа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза; липса на данни за фактическо предаване на стоките; липса на изследване дали за част от стоките са налице придружаващи документи, липса на данни за транспорт.
Следователно, след като не е установено наличието на извършени сделки от доставчиците в полза на РЛ и не може да се приеме наличието на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, то незаконосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС за процесните периоди в съответния размер и са начислени лихви за забава. Правилно е отменен и процесния РА относно определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ предвид обстоятелството, че органите по приходите са обосновали извода си за внесени в по-голям размер суми по лични спестовни и депозитни сметки, отколкото изтеглени и декларирани доходи, включвайки в паричния поток приходите от неосчетоводените фактури, определени като укрит приход, което е било неправилно с оглед липсата на доказателства за реално осъществени доставки по тези фактури.
Решението е правилно и в частта, в която съдът е отменил РА относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ и за ЗОВ, доколкото липсват категорични доказателства, че са налице доходи с неустановен произход и съответно, не са налице реализирани доходи от трудова дейност, за които от страна на РЛ да са били дължими ЗОВ. Следва да се има предвид нормата на чл. 124 а от ДОПК, доколкото същата няма обратно действие и не засяга правоотношения, възникнали преди влизането й в сила /т. е. преди 15.02.2011 г./.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 588 от 18.03.2016 г. на Пловдивски административен съд по ахд № 1606/2015 г. Решението е окончателно.