Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ М. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 8239 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Интериори“ ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Д. К. срещу решение № 3933 от 15.06.2021 г. по адм. дело № 12276/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение 8 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221518004174-091-001 от 22.03.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1577 от 16.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на спорните доставки на различни по вид услуги и стоки. Излага съображения за всеки от доставчиците за наличието на доказателства, обосноваващи извод за реалност на услугите. Поддържа, че оспореният РА, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, е издаден в противоречие с практиката на Общностното право, като цитира практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Иска отмяна на съдебния акт ведно с отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. А. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221518004174-091-001 от 22.03.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1577 от 16.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 132 738,88 лева и лихви за забава в размер на 28 496,21 лева за данъчни периоди м.11.2015 г., м.12.2015 г., м.05.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г., м. 10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г., м.03.2017 г., м. 05.2017 г., м. 07.2017 г., м. 10.2017 г. и м.11.2017 г. по фактури, издадени от доставчиците „Лютова и Ко“ ЕООД, „Мастър сервиз“ ЕООД, „М. Т. ЕООД, „Бонд БГ“ ЕООД, „ПМ 1389“ ЕООД, „Ива-202 ЛД“ ЕООД и „Ню Ю. Д. Б. ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращите органи са приели липсата на реално осъществени доставки на различни по вид услуги/стоки към „Интериори" ЕООД съответно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и 9 от ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, без допуснати съществени нарушения в рамките на ревизията.

Във връзка с материалната законосъобразност на РА АССГ е разгледал доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като е обосновал извод за недоказаност на приемо-предаването на стоките / по фактурите, издадени от „ПМ 1389“ ЕООД и „Бонд БГ“ ЕООД/ и на факта на осъществяване на възложените услуги и прехвърляне на резултата от тях от доставчиците на получателя / по фактурите, издадени от „Лютова и Ко“ ЕООД, „М. С. ЕООД, „М. Т. , „Ива -2002 ЛД“ ЕООД, „Ню Ю. Д. Б. ЕООД/. В обобщение е заключил, че отказаното право на приспадане на данъчен кредит с процесния РА е законосъобразно, като се е позовал и на практика на СЕС – решения по дела С-285/2011, С-80-11 и С-142/11.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съдът правилно е установил фактическата обстановка, като е очертал вярно приложимите за случая материланоправни норми с оглед предмета на процесните доставки на различни по вид услуги и стоки, съобразявайки доказателствената тежест в процеса и събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, в резултат на което е достигнал до правилни, логически издържани и обосновани правни изводи за материална законосъобразност на оспорения РА. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд.

Според националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги.

Правилно административният съд е очертал предмета на спора, като доставката на стоки/услуги подлежи на данъчно облагане, само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации между страните по сделките, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Предвид тези относими обстоятелства обосновано съдът е акцентирал върху въпроса дали е доказано приемо-предаването на стоките по фактурите, издадени от „ ПМ 1389“ ЕООД и „Бонд БГ“ ЕООД, респ. конкретиката при възлагането и договарянето между страните на вида на услугите, дължимия резултат от възложеното и формирането на отделните компоненти на цената, тъй като индивидуализираното в достатъчна степен улеснява проверката дали е налице реално престиране на резултата от възложените услуги по фактурите, издадени от „Лютова и Ко“ ЕООД, „М. С. ЕООД, „М. Т. ЕООД, „Ню Ю. Д. Б. ЕООД и „Ива -2002 ЛД“ ЕООД.

Доводите в касационната жалба се отнасят до твърдение за неправилна преценка на решаващия съд на доказателствата, събрани по делото по отношение на законосъобразността на РА относно отказания данъчен кредит на РЛ по подробно описаните фактури, издадени от горепосочените 7 бр. доставчици. АССГ е формирал извод за материална законосъобразност на РА, като е извършил задълбочен анализ на писмените доказателства по делото и е приложил правилно материалния закон.

С фактурите, издадени от „Бонд БГ“ ЕООД и „ПМ 1389“ ЕООД на „Интериори“ ООД са фактурирани материали. Освен фактурите / които не са двустранно подписани/ не са представени други съпътстващи доставките писмени документи / приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и др./.

По отношение на фактурите, издадени от „М. С. ЕООД и „Лютова и Ко“ ЕООД на „Интериори“ ООД, са фактурирани услуги - СМР и СРР. Освен фактурите не са ангажирани други допълнителни писмени документи – договори, протоколи /акт/ обр. 19, КСС, от които да е видно какви са конкретните СМР и СРР, какво е тяхното количество, стойност, на кой обект са извършени.

С фактурите, издадени от „Ню Ю. Д. Б. ЕООД, „Ива -2020 ЛД“ ЕООД и „М. Т. ЕООД, на РЛ са фактурирани услуги / по част от фактурите предметът е „плащане по договор“, по други е „услуги по договор“/. Към фактурите са представени оферти, заявки, договори и приемо-предавателни протоколи относно изготвяне на чертежи, изготвяне на спецификации и оферти към всеки отделен чертеж, извършване на превоз на служители. В приемо-предавателните протоколи е отразено, че са изготвени КСС по предварително зададени данни за конкретен обект, посещение на обект до 5 пъти, взимане на размери за изготвяне на чертеж 1 бр., изготвени чертежи, извършен превоз на материали по определено направление, извършен превоз на служители по определено направление и др. Представени са и документи от предходни доставчици.

Съобразно ангажираните доказателства, обосновано съдът е приел за недоказано извършването на услугите по фактурите, издадени от „Ню Ю. Д. Б. ЕООД, „Ива – 2002 ЛД“ ЕООД и „М. Т. ЕООД, тъй като всички съпътстващи документи имат общо съдържание и липсват данни за реално престирана услуга, включително приложени чертежи, изготвени от доставчиците, респ. как е извършен превозът на материали и на служители, за какви материали и какъв персонал се отнася. В тази връзка няма представени нито от доставчиците, нито от ревизираното лице транспортни документи за твърдения превоз на материали и на работници /персонал/. Правилно съдът не е ценил представените от РЛ заповеди за командировки на служители и доклади за извършена работа, доколкото те се отнасят до дейността на самото предприятие, а и не могат да бъдат обвързани с конкретните доставки на услуги от посочените двама доставчици.

Следователно, при липса на доказателства, установяващи приемо-предаването на стоките, респ. престирането на резултата от възложените услуги по преките доставки обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на процесния РА. Без значение за спора е обстоятелството дали фактурите са надлежно осчетоводени, респ. дали има плащане по тях. По отношение на договорите, сключени с „Джи Пи груп“ АД в качеството на възложител, и РЛ, в качеството на изпълнител, в тях е отразено, че изпълнителят следва да извърши със свои материали, техника и работна сила или чрез подизпълнители доставки и монтажни работи на търговско обзавеждане и хладилна техника на обект – бензиностанция Хасково, обслужваща сграда и паркинг на леки автомобили, респ. доставка и монтажни работи на мебели и търговско обзавеждане за обект – реконструкция на обект – Шумен – бензиностанция, обслужваща сграда и паркинг за леки автомобили, и договора, сключен с „ВИА Конструкт груп“ ЕООД с предмет – доставка и монтаж на търговско обзавеждане и хладилно оборудване на бензиностанция „Лукойл“ за 2017 г., същите не доказват, че РЛ като изпълнител по договорите е използвал именно процесните доставчици, а установяват факта на наличието на взаимоотношения между РЛ и негови възложители.

Следователно, съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода за законосъобразност на РА относно отказания на „Интериори“ ЕООД данъчен кредит по процесните фактури за съответните данъчни периоди, до който е достигнал и АССГ. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4142 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3933 от 15.06.2021 г. по адм. дело № 12276/2019 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 8 състав.

ОСЪЖДА „Интериори“ ЕООД, [ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 4142 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА