Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], представляван от Г. Б. С., със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], чрез адв.. С, против решение № 1260/23.07.2015 г. по адм. дело № 647/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Моли оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора. Моли също да бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от касационния жалбоподател [фирма], представляван от Г. Б. С., чрез адв.. С против определение № 1604/29.10.2015 г. постановено по адм. дело № 647/2014 г. от Административен съд – Благоевград. Изложени са доводи, че същото е постановено в нарушение на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна, като се моли да бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция „З. район“ – [населено място], в представена по делото молба от процесуалния си представител Г., в което моли да се даде ход на делото, не сочи нови доказателства и изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и моли съда да отхвърли същата, а оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационната, и на частната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение на Административен съд – Благоевград, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Поддържа становище, че административният съд правилно е определил и присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и частната жалба срещу определението за разноски се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество те са и неоснователни по следните съображения:

С посоченото, на Административен съд – Благоевград решение, е било отхвърлено изцяло оспорването от [фирма], представляван от Г. Б. С., със седалище и адрес на управление - [населено място], на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 47/02.09.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „З. район“ – [населено място], за сумата 1500, 00 лв., представляваща дължима сума за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г. обект р. Струма – III категория, поречие река Струма, с цел заустване на отпадъчни води от обект: „Рибовъдно стопанство за шаран и други сладководни риби“ – [населено място], [община]. Установено от съда е, че на [фирма], представляван от Г. Б. С., е разрешено да зауства отпадъчни води в р. Струма от обект „Рибовъдно стопанство за шаран и други сладководни риби“ – [населено място], [община], всяка година от началото на м. септември до началото на м. ноември. Максималното разрешено водно количество за заустване е определено до 300 000 куб. м. за два броя рибарници. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Доколкото е издаден след отправена покана до [фирма], за доброволно изпълнение при съобразяване на доказателствата по делото, съставът на Административен съд – Благоевград е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че определеният размер на дължимата сума е съобразен с формулата, определена по реда на § 9 от ПЗР на ЗВ и чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Раздел I, гл. IV на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. – 0.005 лв./куб. м. Приел е, че доколкото [фирма] е титуляр на издаденото разрешително на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. “а“ и т. 2 и т. 3 от ЗВ, дължи такса за водовземане от повърхностни води. Дейността за аквакултури, според първоинстанционния съд, се освобождава само в случаите, когато се осъществява в обекти, публична собственост въз основа на издадено от компетентния орган разрешение за ползване. Освободени са само онези титуляри на разрешителни, в случаите, когато по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, ползват воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, тоест, когато аквакултурите се отглеждат във водния обект, какъвто не е настоящият случай, като рибата не се отглежда в обекта на водовземането, а в обектите на ползвателя. Не е налице съвпадане на обекта на водовземане с обект на ползване, в която хипотеза единствено съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, титулярът на правото на ползване за аквакултура и свързаните дейности, се освобождава от заплащане на такса за водовземане, поради което е приел за неотносимо възражението на касатора, че изпусканите от рибарника води не са замърсени, поради което такса не се дължи. Посочил е, че е правилно приложението на разпоредбата на §9 от ПРЗ на ЗВ.

Решението е правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото, с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

Установеното парично задължение е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за правото на ползване на воден обект - р. Струма, III категория, поречие на река Струма за разрешено водно количество 300 000 м3, с цел заустване на промишлени отпадъчни води, за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., осъществено въз основа на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г. Таксата е определена по реда на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Размерът й е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество за съответната категория вода.

Съгласно разрешителното, за периода на действието му от 25.09.2008 г. - 25.09.2012 г., на ползвателя е разрешено, всяка година от началото на м. септември до началото на м. ноември, максимално водно количество за заустване 300 000 м3/год., при 60 дни заустване за 1 /една/ година. През останалите месеци от годината отпадъчни води в р. Струма не се заустват. Видно от справката и самия акт за установяване на задължението, таксата е определена на база максимално разрешените за заустване водни количества от 300 000 м3/год., което количество е умножено по цена 0, 005 лв./м3. С оглед на това е неоснователно възражението на касационния жалбоподател по отношение на периода на дължимост на таксата. За периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. таксата е дължима на основание §9 от ПЗР на ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите, се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Таксата е годишна и тя се дължи в пълен размер, независимо, че разрешението за заустване е прекратено поради изтичане на срока му на 25.09.2012 г.

Фактическото ползване на предоставените с разрешителното права се извежда от изложените факти в Констативния протокол № КД-01-1305 от 04.12.2013 г., в който са описани обстоятелствата по извършено заустване на отпадни води след 2 броя рибарници.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че изпусканите води не са отпадъчни, съгласно §1, т. 6 от Наредба № 2/08.06.2011 г., за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, в сила от 21.06.2011 г. Наредбата е приета след изменение на разпоредбата чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) с ДВ бр. 61/2010 г., изискваща точно и конкретно посочване на хипотезата на заустване на отпадъчни води и след издаването на Разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., с което е разпоредено, че таксата е дължима. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт и разпоредените с него задължения следва да бъдат изпълнявани от ползващото го юридическо лице, респ. едноличен търговец. Приетите с посочената наредба нови изисквания могат да бъдат преценени при издаването на новото разрешително за същия обект. В новата процедура касационният жалбоподател следва да установи твърденията си, че заустваните води не представляват отпадъчни води по смисъла на Наредба № 2/08.06.2011 г. и поради това не дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Тарифа за таксите, в сила от 01.01.2012 година. В обжалваното решение изводът на съда за дължимост на таксата е съобразен с материалноправните разпоредби и влезлия в сила административен акт.

Настоящата касационна инстанция счита, че касаторът не е представил нови доказателства, които да налагат различни изводи от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната жалба, административният съд правилно е определил и присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Както правилно е приел решаващият съд, административният орган е бил представляван от юрисконсулт в съдебното производство – административното производство и искането за присъждане на разноски е направено своевременно, съгласно чл. 80 от ГПК. По тези съображения, настоящият състав на ВАС – трето отделение, счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от касационния ответник по делото, [фирма], с управител Г. Б. С., следва да бъде осъден да заплати разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1260/23.07.2015 г. по адм. д. № 647/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1604/29.10.2015 г. по адм. дело № 647/2014 г. на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], [улица] № [номер], с ЕИК[ЕИК], да заплати на Басейнова дирекция „З. район“ - [населено място], сумата от 300 /триста/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.