Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Г. В. от [населено място], подадена на 13.04.2016 г. от пълномощника му адв.. К, против решение по допълнителна т. 1 от Протокол № 13 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 14.04.2011 г., с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ жалбоподателят временно е отстранен от длъжност „административен ръководител – председател на Административен съд – гр. Б. до приключване на досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на Следствения отдел в Софийска градска прокуратура. По подробно изложени от процесуалните му представители съображения жалбоподателят моли оспореното решение на ВСС да бъде обявено за нищожно.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, конституирана като ответник по делото съобразно чл. 153, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), чрез процесуалния представител юрк.. Т, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Процесното решение на ВСС е взето по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 28/2016 г.) от търсената съдебна защита (това решение директно рефлектира в правната му сфера и засяга неговите права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност.

С определение от 02.06.2016 г. по настоящото дело, е оставена без разглеждане жалбата на А. Г. В. срещу решение на ВСС по допълнителна т. 1...