Производството е по чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т. [фирма] срещу решение №6510 от 27.10.2015г., постановено по адм. д. № 2859/2015г., Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ц-12 от 30.06.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т.I, т. 3, с което считано от 01.07.2014година е утвърдена цена без ДДС за разполагаемост8, 98лв. Мвч..С решението съдът е осъдил „Т. В.” – ЕАД да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране направените по делото разноски в размер на 300лв.

Твърди се, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени в оспорената част решение № Ц-12 от 30.06.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Ответната по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране – [населено място] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение №6510 от 27.10.2015г. по адм. дело №2859/2015г....