Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторката Л. Б. моли да бъде отменено решение № 5177/20.07.2015г. по адм. д. № 7542/2013г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 141207580/29.01.2013г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения за 201г. по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да й бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 141207580/29.01.2013г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2010г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над разполагаемите парични средства.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК. Данъчната основа е определяна като са изследвани приходите и разходите на лицето, и формираният недостиг е приет за данъчна основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателката е поддържала, че е закупила апартамент със върнати средства от сестра й, които преди това получила по наследство от майка...