Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] срещу решение № 6713/04.11.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8457 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 2121309279/25.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводите му са, че адресатът на РЛ е местно лице платец на доход на чуждестранни юридически лице от източник в страната. Доходът е от лихва и в съответствие с принципа на начисляването е възникнал за ревизираните данъчни периоди, а не при настъпване на изискуемостта на вземанията за главница и лихва на падежа след ревизирания период. С бездействието на местното юридическо лице да удържи е внесе данъка е обоснована солидарната му отговорност за данъчното задължение на получателя на дохода. Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв.. П отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В него се излагат съображения за правилност по резултат на съдебния акт. По интерпретацията на прокурора след възникването на заемното правоотношение между местното и чуждестранните юридически лице е осъществено заместване в дълг, поради което платец на дохода не е ревизираното лице и не негово е задължението за удържане и внасяне на данъка при източника.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за данък, удържан при източника по чл. 195 ЗКПО...