Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Г полицейско управление (Г.) - З. при Регионална дирекция „Гранична полиция” - К. срещу решение № 774 от 06.06.2016 г. постановено по адм. дело № 197 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б..

Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и не съответства на целта на закона. При постановяването му съдът не е взел предвид приетото с протоколно определение по н. о.х. д. № 290/2016 г. споразумение от 08.04.2016 г., с което Й. В. е осъден за престъпление по чл. 234 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК). Сочи, че издадената от него заповед е съобразена със ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдена приложената спрямо Й. В., гражданин на Република М., принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за влизане в Р. Б на чужденец” за срок от пет години.

Ответникът – Й. В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в представено по делото становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС - Благоевград е отменил заповед УРИ4398ПАМ-8 от 21.03.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление - З..

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че на 21.03.2016 г. в 05.45 ч. по сигнал на ГОИД при Г. - З. на пътя на изхода на [населено място] за [населено място] е установено претоварване на цигари от товарен автомобил марка „D.“ с македонски регистрационни табели [рег. номер на МПС, влекач с ремарке [рег. номер на МПСВ, в лек автомобил марка „Рено“ с [рег. номер на МПС], Собственик и водач на товарния автомобил е Й. В., гражданин на Република М., а пътник Горанчо С., гражданин на Р.Б.У е, че лицата имат регистрирано влизане в Р. Б на 21.03.2016 г. в 04.50 ч. през ГКПП З.. На Й. В., са снети обяснения, в които същия е заявил, че сам е закупил цигарите от няколко различни магазина в [населено място] на 20.03.2016 г., разделил ги е в пакети и ги е укрил на различни места в камиона докато същия е бил в гараж в [населено място]. На 21.03.2016 г. В. влязъл с камиона в Р. Б през ГКПП – З.. Около 05.30 часа на изхода на [населено място] се е срещнал със З. от [населено място], за да му даде част от цигарите с цел препродажба. Останалата част от стоката е била предназначена за различни хора в [населено място]. Чужденеца е задържан със заповед за задържане рег. № 12 от 21.03.2016 г. по описа на Г. - З..

Началника на Г. – З. е уведомен за установеното, като е изготвено предложение, на В. да бъде наложена ПАМ поради това, че не е спазил законите и установения правов ред в Р. Б, като е извършил контрабанда на акцизни стоки – 1500 кутии цигари с македонски бандерол в нарушение на чл. 4, чл. 6 и чл. 10, ал. 1, т. 3, предл. 3 (контрабанда) от ЗЧРБ. Въз основа на това, със заповед УРИ4398ПАМ-8 от 21.03.2016 г. на началника на Г. – З., на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3, предл. 3 (контрабанда на акцизни стоки - 1500 кутии цигари с македонски бандерол от Република М. за Р. Б) и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, на Й. В. е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в Р. Б на чужденец“ за срок от 5 години. От приетото като доказателство по делото протоколно определение на Районен съд - Петрич по н. о.х. д. № 290/2016 г., съдът е установил, че е одобрено споразумение от 08.04.2016 г., с което Й. В., гражданин на Република М., [дата на раждане] в [населено място], Република М., е осъден за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (предвид чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ и заповед № 4077з-636 от 24.08.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б.). Приел е, че тя отговаря на изискванията за форма и съдържание, но не са налице материалноправните предпоставки за издаването й. Посочил е, че не е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ за прилагане на мярката, тъй като В. е извършил контрабанда на акцизни стоки, но не измежду изчерпателно посочените в разпоредбата, при контрабанда на които може да се приложи ПАМ. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й.

Съгласно нормата на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, ПАМ „забрана за влизане в Р. Б" се прилага, по отношение на чужденец за когато има данни, че извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство. В настоящия случай съдът правилно е приел, че не са налице посочените в нормата предпоставки за прилагане на ПАМ. В хода на производството пред АС – Благоевград е установено, че с определение от 08.04.2016 г. по н. а.х. д. № 290/2016 г. е одобрено съдържанието на споразумение, с което Й. В. се е признал за виновен, за това, че на 21.03.2016 г. в землището на [населено място], в товарен автомобил марка „Д.“ с [рег. номер на МПС и полуремарке марка „Ш.” с [рег. номер на МПС, е държал акцизни стоки (цигари) без бандерол. За извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 5 000, 00 лв., като изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години от влизане на споразумението в сила.

Противно на изложеното в касационната жалба, при постановяване на решението си, съставът на АС - Благоевград, се е съобразил със споразумението. Видно от съдържанието му Й. В. е осъден за държане на акцизни стоки (цигари) без бандерол, а не за тяхната контрабанда. От останалите съдържащи се по делото доказателства също не се установява преди прилагането на ПАМ органът да е разполагал с данни, че В. е извършил контрабанда на стоки измежду посочените в чл. 10, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗЧРБ. Всички съдържащи се по делото данни и изложените в заповедта фактически обстоятелства касаят извършена контрабанда на цигари, които стоки не са сред изчерпателно изброените в посочената по-горе разпоредба. Поради това, както правилно е приел първоинстанционният съд, контрабандата с тях не е основание за прилагане на ПАМ по чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. с чл., 10, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗЧРБ.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Постановеното решение, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора заявеното искане от ответника за присъждане на разноски е основателно, но само досежно разноските направени пред настоящата съдебна инстанция. Поради това съдът следва да осъди юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Й. В. сумата от 720, 00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. По направените в първоинстанционното производство разноски компетентен да се произнесе е АС – Благоевград, при направено своевременно искане за това.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 06.06.2016 г. постановено по адм. дело № 197 по описа за 2016 г. на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - С. да заплати на Й. В., гражданин на М., сумата от 720, 00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.