Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ Н. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 8272/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. К., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител срещу решение № 4215/25.06.2021 г. по адм. дело №9279/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З -4Р -1 от 01.09.2020 г. на председателя на Ликвидационната комисия на Държавната комисия по хазарта. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отмяна на заповедта, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание, иска оставяне на решениуето в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.106, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с пар.81, ал.2, второ изречение и пар.83, ал.2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ДВ бр.69/04.08.2020 г.) и във връзка с ПМС №231/2020 г. за уреждане на отношенията, свързани със закриването на Държавната комисия по хазарта е прекратено служебното правоотношение с В. К. на длъжност главен инспектор в отдел Контролна дейност в дирекция Лицензионна и контролна дейност, считано от 01.09.2020 г. поради закриване на Държавната комисия по хазарта. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.2, ал.3 вр. чл.1, ал.2 от ПМС 231/2020 г., в изискуемата от чл.108, ал.1 ЗДСл писмена форма и съдържа законоустановените реквизити. При издаването й не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, съобразена е с приложимото материално право и целта на закона. АССГ е изложил мотиви, че безспорно е закрита администрация със закриването на ДХК, поради което е налице правното основание на чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл. Според АССГ специалният закон не предвижда преминаване на служебните правоотношения на служителите на ДХК в НАП, а пар.83, ал.2 ЗИДЗХ и чл.2, ал.3 ПМС №231/2020 г. изключват приложението на общата норма на чл.87а ЗДСл, на която се позовава жалбоподателя.

Решението е материално правно незаконосъобразно. Специалната норма на пар.83, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗХ не изключва приложението на общата норма на чл.87а ЗДСл. В пар.83, ал.2 ПЗР на ЗИДЗХ е посочено, че трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата Държавна комисия по хазарта се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител. А в чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл е регламентирано, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител при закриване на администрация - тоест липсва императивно задължено за прекратяването му, и това е така защото в чл.87а ЗДСл се съдържат хипотези, при които въпреки закриване на администрацията не се прекратява служебното правоотношение, като жалбоподателят твърди наличието на третата хипотеза по този текст - преминаване на дейност от закритата администрация в друга.

Пар.83, ал.2 ПЗР на ЗИДЗХ, както и другите норми на ЗИДЗХ не изключват изрично приложението на чл.87а ЗДСл, поради което неправилно е твърдението на АССГ, че е налице специална норма, дерогираща приложението на общата. Следва да се има предвид, че съгласно пар.81, ал.4 от ЗИДЗХ активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Държавна комисия по хазарта преминават към Националната агенция за приходите.

Опит за създаване на специална разпоредба е направен с нормата на чл.2, ал.3 ПМС №231/27.08.2020 г., която задължава председателят на ликвидационната комисия да прекрати служебните правоотношения на основание чл.106,ал.1, т.1 ЗДСл, но нормата е в по - нисък по степен акт от закона - постановление на Министерски съвет и съгласно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове следва да му съответства. В случая тази норма не съответства, както на израза може да прекрати в чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл, така и на задължението на органа да не прекратява служебното правоотношение в хипотезите на чл.87а ЗДСл, поради което и на основание чл.15, ал.3 ЗДСл АССГ и настоящата инстанция са длъжни да приложат законовите разпоредби.

Решението е постановено и при съществено съдопроизводствено нарушение и е необосновано - АССГ не е обсъдил в нарушение на чл.172а, ал.2 АПК събраните доказателства, относими към материалноправните предпоставки на чл.87 а ЗДСл - длъжностни разписания и длъжностна характеристика на жалбоподателя. Липсват и мотиви, съпоставящи правомощията на изпълнителния директор на НАП и дейност на НАП по чл.17 , ал.1 и ал.2 ЗХ след цитираното изменение в ДВ бр.69/2020 г., съпоставени с регламентираните правомощия и дейност на ДКХ преди изменението, които също са необходими за преценка дали е преминала към друга администрация дейността на ДКХ, към която са относими задълженията и функциите на длъжността по длъжностна характеристика на жалбоподателя към НАП.

С оглед горното решението като неправилно следва да бъде отменено, делото да се върне на АССГ за ново разглеждане, при което да се отстранят горепосочените процесуални нарушения и при необходимост да се съберат още доказателства относно правнорелевантните факти по чл.87а ЗДСл. По исканията за присъждане на разноски и направеното възражение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като отчете изхода на спора по същество пред него.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4215/25.06.2021 г. по адм. дело №9279/2020 г. на Административен съд - София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София - град със задължителни указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Тинка Косева