Касационното производство е образувано по жалб

а

на подс.

Г. В.

Ш.

от гр.Пл.,

против въззивно решение на

Пловдив

ския апелативен съд

,

постановено по внохд №

152

/20

г. Твърди

се

, че

с отмяна приложението на чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е допуснато нарушение на закона, а от там и

наложеното наказание явно несправедливо

.

И

ска

нето е за намаляване на размера му.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалб

а

т

а

е

неоснователн

а

поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 3

, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С решение №

109

/

.0

.20

г.,

Пловдив

ският апелативен съд,

1-ви

н

аказател

е

н

състав,

е

измен

ил присъда №

/

.0

.20

г.

,

по

становена

нохд №

1841

/20

г.

,

на

Пловдив

ския окръжен съд,

като е отменил приложението на разпоредбите на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, по отношение на

подс.

Г. В. Ш. и с приложение на чл. 54 НК е увеличил наложеното му наказание за престъпление по чл. 199, ал. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, от три на пет години лишаване от свобода. Отменил е присъдата в частта за приложение на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК, като вместо това, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК е определил на подс. Г. Ш. да изтърпи една обща наказание от пет години лишаване от свобода, към което е присъединил и наказанието „глоба” от 2 000 лв. Отменил е присъдата и в частта й с която на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 63, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е бил определен „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип, като вместо това на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС му е определил „строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.

Със същата присъда се е произнесъл и относно подс. М. П. Д..

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По жалбата

:

Посоченото касационно основание – по

същество, по

чл. 3

, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.

Възраженията се свеждат до твърдения за неправилна отмяна приложението на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и от там увеличаване на размера, на наказанието.

Санкци

я

т

а

по размер, така както

е

определе

на от

с

ъстав

а

на въззивния

т

съд

, е напълно справедлива. Същият законосъобразно не

се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказани

е

т

о по размер при приложението на посочените разпоредби от НК

. И според настоящата инстанция

,

при

обсъждане на въпросите за приложението им и

завишава

нето

на санкцията,

са били отчетени

в пълна степен,

всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства

, данните за извършеното деяние и личността на дееца.

И

менно за това

то е в посочения

размер

, от пет години лишаване от свобода и „глоба” от 2 000 лв. при приложението на чл. 23, ал. 1 и 2 НК

. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия

, посочени в чл. 36 НК

.

В тази връзка, точно са били преценени данните по делото, че деянието е било извършено в изпитателния срок по предходно осъждане, изключително високият каузален принос на подсъдимия – предварително се е приготвил с палка, изчакал е скрит зад ъгъл и след като другия подсъдим не е могъл да отнеме инкриминираната вещ, започнал да нанася удари с палката по пострадалия, в резултат на което му е причинил счупване на дясна лъчева кост на горния десен крайник – средна телесна повреда по смисъла на закона. Всички тези данни, включително и времето и мястото на извършването, говорят за завишената степен на обществена опасност на деянието е дееца.

Ето защо

,

касационн

а

т

а

жалб

а,

се явява неоснователн

а. Увеличеното по размер наказание от въззивната инстанция, след законосъобразната отмяна на приложението, на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е напълно справедливо, съобразено с данните за деянието и дееца, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи, с разпоредбите на чл. 54 НК

.

С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъдат отхвърлена, а въззивното решение оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 35

, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивно решение №

109

/

.0

.20

г.

,

по

становено

внохд №

152

/20

г.

,

на

Пловдив

ския апелативен съд,

1-ви

наказателен състав

.

Председател:

Членове: