Решение №403/21.10.2013 по нак. д. №1321/2013 на ВКС, НК, II н.о.

Убийство на лице в безпомощно състояние

неоснователност на касационна жалба

убийство на лице в безпомощно състояние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр. София, 21.10.20

година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. II наказателно отделение, в съдебно заседание на

септември

, две хиляди и

тринадесет

а година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юрий Кръстев

ЧЛЕНОВЕ:

Биляна Чочева

Галина Захарова

при участието на секретаря

Кр. Павл

ова

и в присъствието на прокурора

П. Маринова

изслуша докладваното от председателя (съдията)

Ю. Кръстев

наказателно дело №

1321

/20

година.

Касационното производство е образувано по жалб

а

на подсъдими

я

В. Т. И. от с. К., обл. В.Т., чрез неговите защитници – адвокати Л. М. и М. М.,

против въззивн

а

присъда

на

Великотърновския

апелатив

е

н съд, постановен

а

по внохд №

130

/20

г. Сочи се, че

са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо.

Направени са алтернативни искания

,

за отмяна на

съдебният акт

и връщане делото за ново разглеждане

, или за оправдаване на подсъдимия.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Д. и И. Д. – адвокат Л. Б., е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че

не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд

,

в пределите на касационната проверка по чл. 3

, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С

въззивна присъда

№ 126/27

.

.20

г.,

Великотърновският

апелатив

е

н съд

наказателно отделение,

е

отмен

ил присъда №

/

.0

.

2013

г., по

становена по

нохд №

682

/

2012

г.

,

на

Окръжен съд В. Т. в частта с която подс. В. Т. И. е бил признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. т. 5 и 6, пр. последно, вр. чл. 115 НК, в частта с която са били отхвърлени предявените граждански искове от Д. Д., И. Д. и М. И., като майка и законен представител на К. Д., както и в частта за направените разноски, като вместо това е

ПРИЗНАЛ подс. В. Т. И.

ЗА ВИНОВЕН

, в извършено престъпление на 01.11.2010 г., в с.К., общ. П. Т., пред дом № 151, по чл.

11

,

ал. 1, т. т. 5 и 6 пр. последно, вр. чл. 115

НК

и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на дванадесет години

лишаване от свобода

, определяйки „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип, уважил е предявените граждански искове от по 80 000 лв. за всеки един от ищците, заедно със законната лихва и направени разноски, присъдил е държавна такса и разноски в полза на държавата.

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По

довода за нарушение на закона

:

Посочен

о

т

о

касационн

о

основани

е

- по чл. 3

, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и

е

неоснователн

о

. Възраженията във връзка с този довод посочени в жалб

а

т

а и развити в допълнението към нея

, се свеждат

по същество

до твърдени

я

т

а

, че

не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление.

При приетите за установени от въззивния

т

съд фактически

обстоятелства

, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 3

НПК, материалният закон е приложен правилно

и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.

По своята същност

,

възраженията на подсъдими

я

и

негов

ата защита

,

се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционн

а

т

а

присъда,

във връзка с приетата фактическа обстановка

, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства.

Достоверността на доказателствените материали

обаче,

не подлежи на преобсъждане в касационното производство.

Тази

инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова

,

процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране

,

проверка

и оценка

на доказателствата

от този съд,

е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти

свързани с предмета на доказване,

не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс

. В. И.,

в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени

изцяло

от

обясненията на подсъдимия дадени на 02.11.2010 г. по ДП в присъствие на защитник след повдигане и предявяване на обвинението, от

показанията на св.

Л., А., М., Г., М., И., К., Г. и В., подкрепящи тези неговите обяснения, частично от тези на св. И. – баща на подсъдимия, от експертните заключения и обясненията на вещите лица по тях, от данните по приложените писмени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за следствен експеримент.

Следователно

,

вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен

,

задълбочен

, самостоятелен, подробен и прецизен

анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от

останалите свидетелски

показания, експертн

и

заключени

я

и приложените писмени

доказателства

, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 30

, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен

от подсъдимия, именно

състава на

посоченото

престъпление.

Твърдяните

п

ротиворечията между данните в

гласните

доказателствени средства

,

са били обсъдени

в мотивите – стр. 11 – 16,

съобразно предписанията на чл. 30

, ал. 3

и 339, ал. 2

НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно

и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия.

След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото

му на

защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред

,

на вътрешното убеждение, на

предходната инстанция

, при вземане на решения от съществото на делото. В случая

,

то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния

т

съд, относими към предмета на доказване

в процеса

изводите, че се касае до

умишлено умъртвяване с особена жестокост на лице, което се е намирало в безпомощно състояние,

са

напълно

законосъобразни.

Въззивният съд в мотивите си

внимател

но

и подробно е обсъдил обясненията на подс. И. и тезата му за неучастие в извършване на престъпното деяние, показанията на св. К., С. и С. – последните родители на подсъдимия, съпоставил ги е с данните от останалите доказателствени средства и правилно не ги е кредитирал, тъй като се опровергават изцяло от последните. Поради това и

извод

ите му за виновността на подсъдимия са непротиворечащи на посочените по горе обяснения от ДП, свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. В мотивите си точно е приел

,

че подс. В. Т. И., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. т. 5 и 6, пр. последно, вр. чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството му, което се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени цитираните обяснения на подсъдимия, показанията на посочените свидетели, експертните заключения и приложените писмени доказателства. Следва да се отбележи, че с тези обяснения от досъдебното производство е възпроизвел фактите настъпили от тръгването му заедно с пострадалия от бар „М.”, до умъртвяването му, като подробно е описал движението си зад гърба му, разговора между тях, месторазположението им, мястото на намиране на оръжието – дърво, нанесените удари и средствата които е използвал, местоположението на жертвата след падането, спрямо трайно закрепени предмети и вещи – пейка, циментов постамент на пейката, входна врата и оградна мрежа. Тези обяснения кореспондират изцяло с данните от останалите доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, зацапвания от кръв по пейката, протокола за следствен експеримент, с експертните заключения за местата на нанесените удари и причинените наранявания и използваните средства – дърво, юмрук, крак, показанията на кредитираните свидетелски показания.

Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото,

въз основа на събраните доказателства,

споделят

се

и от настоящата инстанция

и не се нуждаят от подробно преповтаряне.

Както бе посочено по – горе, въззивният съд в мотивите си – стр. 13 – 16, подробно се е занимал с възраженията за признанието направено от подсъдимия на ДП въз основа на психотормоз, за липсата на биологични следи – кръв, върху дрехите и обувките му и правилно ги е отхвърлил, като неоснователни и опровергани от останалите доказателства по делото - редовността на протокола му за разпит от 02.11.2010 г., както и кредитираните свидетелски показания на св.В. и М. по отношение на приложените по делото като веществени доказателства – дрехи на подсъдимия.

Отказът на съда да кредитира останалите обяснения на подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията изложена с тях е била обсъдена обстойно в мотивите и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства по делото. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е., законодателят го е освободил т задължението да говори истината. Затова тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност със данните от всички други доказателствени средства, възприети непосредствено и второ инстанционният съд е сторил точно това. В настоящият случай е точен и законосъобразен направения извод, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. И., като извършител на престъпното деяние.

Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства установени по делото са налице квалифициращите признаци на деянието – извършването му с особена жестокост спрямо лице в безпомощно състояние – установена алкохолна концентрация от 4.78 пром – в границите на смъртоносната доза. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК.

Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и постановяване на осъдителна присъда, именно по посочения текст от НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. И. е извършил престъпление по този текст от НК. З., няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

И второто

касационно основание

по тази жалба

- по чл. 3

, ал. 1, т. 2 НПК,

е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно.

При извършената проверка

,

не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на

касатора

В. И.

. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния проце

с

. Такива нарушения не са допуснати.

Великотърновският

апелатив

е

н съд

,

по реда на чл. 31

и 31

НПК

,

е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните

,

осигурена е възможност за устн

и възражения и

изложение по

направ

ени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на

подсъдимия

. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти

,

са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на

чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2

НПК.

Същият

е имал възможност да се защитава пред

тази

съдебн

а

инстанци

я

,

ползвайки адвокатска защита,

да дава обяснения

и прави искания

. Следователно

,

не е налице нито една от хипотезите по чл. 3

, ал. 3, т. 1

-

4

НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.

Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

Неоснователно е твърдението в писмените бележки към касационната жалба, че липсвал дори приблизителен час на извършване на деянието, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите. В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, събраните по делото доказателства, кои кредитира изцяло и кои не, обосновавайки по какви съображения, обсъждайки ги подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения и писмени доказателства. Изрично е отбелязано на кои се гради приетата фактическа обстановка, след като им е направен самостоятелен и подробен разбор. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл. От друга страна още в обвинителния акт – л. 3 гърба е посочено, че престъплението е извършено между 21.30 ч., когато обвиняемият тръгнал към бар „М.”, виждайки излизащия пострадал и 21.50 ч., когато свидетели забелязали тялото на последния, на 01.11.2010 г., поради което няма нарушение на процесуалните права на подс. И., както се твърди в писмените бележки.

Неоснователно е и възражението в допълнението към касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на процесуално – следствено действие за приемане като доказателство на видеозапис, на проведения следствен експеримент. Действително такъв не е бил приет по време на съдебното следствие, но въззивната инстанция не го е ползвала като доказателство по делото. Изводите и се градят на протокола за следствен експеримент, който е бил приобщен по делото с определение от 08.04.2013 г., на първоинстанционният съд – протокол на стр. 12, поради което и няма нарушение на процесуалните права на страните.

Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна.

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:

Нео

снова

телно

е и това неконкретизирано

възражени

е,

по направен

ия

довод

– за явна несправедливост на наложеното наказание

. При определяне на размера

му, апелативният

съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона с

а от значение за

отговорността на дееца

и п

равилно е

било

приет

о приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – л. 53 от мотивите, като

наказанието е наложено

под долния

предвиден в закона размер.

Ето защо, присъдата и в тази си част се явява законосъобразна, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции.

Ето защо, касационната

жалба се явява неоснователна

и в тази си част

.

С оглед на всичко изложено, за неоснователността изцяло на касационната жалба, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 35

, ал. 1, т.

НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛ

А

въззивн

а

присъда

№ 126/27

.

.20

г.

,

по

становена по

внохд №

130

/20

г.

,

на

Великотърновския

апелатив

е

н съд

, наказателно отделение..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател

:

Членове:

Дело
Дело: 1321/2013
Вид дело: Касационно наказателно дело
Колегия: Наказателна колегия
Отделение: Второ НО
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...