Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Викас“ ЕООД, гр. Р., представлявано от управителя В.К чрез адв. Г.Г и адв. Д.Б, срещу постановено в повторно първоинстанционно производство решение № 1254/11.06.2018 год. на Административен съд Варна, 8-ми състав, по адм. д. № 2514/2017 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 181000815/20.05.2010 год., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит за м. 03 и м. 04.2009 год. общо в размер на 292058, 22 лв. по фактури, издадени от „Д. Т“ ЕООД и допълнително начислен за същите периоди ДДС общо в размер на 232187, 28 лв., във връзка с непризнати ВОД към 8 бр. дружества регистрирани в Румъния, на дружеството са били установени задължения за ДДС и лихви, както следва: за м. 03.2009 год. – 168608, 32 лв. и лихви в размер на 19591, 11 лв.; за м. 04.2009 год. – 355637, 19 лв. и лихви в размер на 38119, 26 лв. Доводите на касатора са за недопустимост, а евентуално за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Като основание за недопустимост се навежда на основание чл. 177, ал. 2 от АПК - поради това, че не е съобразен с влязлото в сила решение на ВАС № 16559/27.12.2012 год. по адм. д. № 8485/2011 год. Твърди нищожност на РА и поради това, че е издаден от орган, за който има решение за отвод. Претендира се отмяна на обжалваното решение и провъзгласяването на РА за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски...