Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. и "Ф. Р" ЕООД гр. С..

Касационната жалба на директора на дирекция"ОДОП" гр. В. е срещу решение №2324/22.12.2017г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №3088/2016г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-03000316000613-091-001/29.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна.Доводите на касатора са за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.Твърди се недопустимост на решението, в частта относно отменено задължение за корпоративен данък за 2012г., поради изричното произнасяне на директора на дирекция "ОДОП" Варна с решение, с което РА е изменен в тази му част.Оспорват се изводите на съда, че РА е мълчаливо потвърден от ДДОДОП Варна, предвид издаденото решение №383/20.12.2016г.Според касатора решението е неправилно в частта, относно отмененото задължение за корпоративен данък за 2014г., определено вследствие увеличение на финансовия резултат със сумата от 1819729, 78лв., получена от "Фонд респект" ЕООД по договор с ДФ"Земеделие" като безвъзмездна финансова помощ.Според касатора сумата представлява текущ приход на дружеството за годината, тъй като е усвоена, но не е изразходвана по предназначение, като същевременно не е върната на държавния фонд.Твърди се, че не са налични първични счетоводни документи, доказващи извършването на разходи във връзка с финансираните активи, така и аналитични и синтетични счетоводни регистри за счетоводно отразяване на разходи.Касатора навежда твърдения за необоснованост на решението в частта, относно отменени задължения за допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в резултат установени липси на стоки с твърдения, че неизвършването на инвентаризация и несъставянето на инвентаризационен опис от ревизираното лице, не може да бъде пречка за установяване на негови данъчни задължения, произтичащи от липса на стоки и задължението за извършване на корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.Претендира се отмяна на решението в обжалваната част на отменения РА, както и по отношение на присъдените разноски.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба на "Фонд респект" ЕООД е срещу решение №2324/22.12.2017г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №3088/2016г., в частта му с която е потвърден ревизионен акт №Р-03000316000613-091-001/29.08.2016г. на ТД на НАП гр. В..Излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, необоснованост.Оспорва изводите на съда, относно законосъобразно преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение за 2010г. със сумата 108 352, 98лв., представляваща начислена неустойка по предварителни договори за продажба на недвижим имот с "Геко" ЕООД с твърдения, че решението е неправилно поради несъобразяване на съда с предмета на договора, неговото неизпълнение и приложимите счетоводни стандарти, както и отразената счетоводно неустойка в сметка 699"Други извънредни разходи".В частта на постановеното решение, с което е потвърден РА, относно преобразуване на финансовия резултат за 2012г. с нефинансови приходи за бъдещ период, касатора счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, изразяващи се в недопускане от страна на съда на поставени въпроси към ССЕ, с които да се потвърди верността на счетоводните записвания от ревизираното лице.Аналагочни съборажения излага и по отношение непризнати от съда разходи за амортизации на недвижими имоти и приетото за законосъобразно от съда увеличение на финансовия резултат по договор с "Евсиноград" ЕООД.По отношение непризнато от съда право на данъчен кредит касатора твърди, че са налице всички предпоставки, включително и реалност на доставките и съдът отново е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил искане за допускане на ССЕ с посочени от касатора задачи.Оспорва се решението в частта, относно приетата от съда липса на стоки за осчетоводена сума по см. 304 "Стоки" с мотиви, че съдът не е допуснал ССЕ с относими въпроси, поставени от жалбоподателя, което е довело до невъзможност да се установи верността на счетоводните записвания.В обобщение се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като е отклонил поставени от касатора въпроси като част от задачата на вещото лице, което от своя страна е довело до неизясняване на обстоятелствата по делото и постановяване на неправилен съдебен акт.Иска се отмяна на решението в обжалваните части, респективно отмяна на ревизионният акт.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на насрещната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Прозиводството пред Административен съд-Варна е образувано по жалба на "Ф. Р" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000316000613-091-001/29.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. В..С ревизионният акт в резултат на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение за 2010г. и за 2011г. са установени задължения по ЗКПО за 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер на 526195.76лв. и лихва в размер на 130 775.06лв.; задължения по ЗДДС за периода 01.12.2010г. до 31.12.2011г.; 01.02.2012г. до 31.03.2012г. и от 01.05.2012г. до 30.06.2012г. и м. 12.2014г. в общ размер от 139 582.98лв. и лихва за забава в размер на 24244.34лв.

След депозиране на жалбата срещу оспорения ревизионен акт в Административен съд Варна на 22.11.2016г. като мълчаливо потвърден е издадено Решение №383/20.12.2016г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП с което РА е изменен в частта по ЗКПО за 2010г., относно извършеното увеличение на финансовия резултат и установен дължим корпоративен данък за 2012г. в размер на 256946.25лв.

За да приеме, че РА е мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. В., въпреки издаденото решение, съдът се е позавал на тълкувателно решение №7/11.12.2008г. на ВАС, съгласно което срокът за произнасяне на решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, а в случаите на мълчаливо потвърждаване решаващият орган може да постанови решение, само при подадена жалба от ДЗЛ и в 7-дневен срок от момента на подаване на жалбата до съда.Съдът е установил, че в случая жалбата е подадена на 22.11.2016г. в Административен съд Варна, а решението на директора е постановено на 20.12.2016г., след изтичане на срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК.

За да отмени обжалвания ревизионен акт в частите, атакувани с касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, съдът е приел за установено следното:

В частта на РА с който е преобразуван счетоводния финансов резултат с начислена неустойка в размер на 11 000лв. по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.02.2010г. с "М. В. АД, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и договора не е сключен при условия, чието изпълнение е довело до отклонение от данъчно облагане.Установено е от доказателствата по делото, че с договора е постигнато съгласие между несвързани търговски дружества за бъдещо прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот с договорен срок, цена и предмет на продажбата, включително и неустойка при неизпълнение от някоя от страните, които съответстват на нормалните търговски взаимоотношения и изпълнение на тези договорености не може да се приеме като отклонение от данъчното облагане.

За да отмени обжалвания РА в частта по ЗКПО за 2014г., относно извършеното проеборазуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумата 1819729.78лв., представляваща неусвоена от РЛ по предназначение субсидия от ДФ"Земеделие", съдът се е позовал на СС 20 като е приел, че сумата представлява правителствено дарение и по тази причина не може да се разглежда като текущ приход в периода на получаване, въпреки неизпълнение на условията за нейното отпускане.Според съда ако условията на дарението не бъдат изпълнени, както е установил по делото, се прилага регламентацията на т. 3.7 от СС 20, а не настъпва трансформация на прихода като текущ.Съдът е приел, че в случая полученото финансиране се е превърнало в задължение след отчетния период 2014г., а обхвата на ревизията е 2010-2014г.

Относно допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2014г. в размер на 11 250.80лв., в резултат констатирана липса на стоково материални запаси, съдът е приел че доказването на такива липси става посредством инвентаризация.Изложил е мотиви, че въпреки дадено изрично указание на ответника по чл. 171, ал. 4 от АПК с протоколно определение от 26.04.2017г., същият не е отправил искане по чл. 190 от ГПК да бъде задължена насрещната страна да представи инвентаризационен опис, извлечение от счетоводните записвания по см. 693 "Липса на активи".Според съда такива доказателства не са били изискани и в хода на ревизионното производство, като с искане от 15.04.2016г. от РЛ са изискани само началните и крайни салда на см. 304 "Стоки" и писмени обяснения, относно осчетоводяването.Възражението на приходният орган, че стоките са били продадени в ползван от дружеството магазин е опровергано от съда с мотива, че дружеството не е реализирало приходи от подобна дейност.Процесуалната пасивност на приходната администрация по събирането на доказателства, според съда е довела до недоказаност на съществуването на предвидените елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, поради което и допълнително установените задължения за д. п.м. 12.2014г. в размер на 11 250.80лв. за установени липси е прието за незаконосъобразно.

В частта на атакуваното решение с втората касационна жалба, с която ревизионният акт е потвърден като правилен и законосъобразен, съдът е приел за установено от доказателствата по делото следното:

Съдът е приел за законосъобразно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на РЛ в посока увеличение за 2010г. със сумата 29289.33лв., след като е установил че ревизираното лице е осчетоводило по см. 602 "Разходи за външни услуги", суми представляващи разходи за наеми по фактури, издадени от П.Д, фактури за извършени услуги, издадени от Р.Д, както и фактура, издадена от манастир "СВ.СВ.К и Елена" за наем по договор, както и осчетоводени фактури, издадени от "Варна-Плод" АД с предмет услуги и покупка.От доказателствата по делото, съдът е установил извършени от РЛ плащания за наемни вноски при отсъствието на осчетоводени приходи от извършваната дейност в наетите обекти.Предвид липсата на представени доказателства от страна на ревизираното лице, съгласно указана доказателствена тежест от съда е прието, че не е доказано получаването на изгода /приходи/ през отчетния период от ползваните под наем недвижими имоти, поради което отчетените разходи от наем са в нарушение на чл. 77 от ЗКПО и не следва да се признаят за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.По тези съображения, съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на РЛ със сумите, осчетоводени като разходи за външни услуги.

По отношение преобразуването на счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата 17 448.60лв., съдът е установил че по с/ка 601 "Разходи за материали", РЛ е осчетоводило разходи за дизелово гориво и разходи за хранителни добавки и почистващи препарати.От представената ГДД по ЗКПО на РЛ за 2010г., съдът е установил, че лицето е деклирарило приходи единствено от продажба на плоскости в размер на 3500лв. и при съпоставка с осчетоводените разходи е стигнал до извода, че са отразени разходи, които не са свързани с дейността на дружеството и на осн. чл. 26, т. 1 от ЗКПО не следва да бъдат признати разходи, несвързани с дейността на дружеството.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2010г. в посока увеличение със сумата 57978.19лв., съдът е установил че в отчета за приходите и разходите на РЛ за 2010г. в разходната част е отразена сума от 57978.19лв. като намаление на запасите от незавършено строителство.Прието е че както в хода на ревизията, така и при съдебното обжалване, РЛ не е ангажирало доказателства за извършени разходи за "незавършено строителство".В резултат на горното, съдът е изложил мотиви, че е нарушен счетоводния принзцип на съпоставимост на приходите и разходите по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч./отм./, след като срещу записванията по сч. см. "Разходи за основна дейност" за 2010г., няма заведена готова продукция и няма съпоставимост на приходи и разходи и съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство не се признават за данъчни цели.

За да отхвърли жалбата срещу РА в частта, относно преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата от 108352.98, представляваща начислена неустойка по предварителен договор на РЛ с "Геко" ЕООД, съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че ревизираното лице е сключило втори предварителен договор за продажба на имот, без да е прекратен правния ефект на първия и съзнателното сключване на втори предварителен договор кореспондира с юридическите факти, посочени в чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, а именно договорите са сключени с цел отклонение от данъчното облагане и осчетоводената по договора неустойка през 2010г. е довела до увеличаване на размера на декларираната данъчна загуба.Според съда законосъобразно приходната администрация на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не е взела предвид сделката при определяне счетоводния финансов резултат за 2010г.

По отношение извършеното преобразуване на счетоводния фенансов резултат за 2011г. в посока увеличение със сумата 27 291.92лв., съдът е установил, че РЛ е осчетоводило по сметка 602 "Разходи за външни услуги", разходи за наем в същия размер за недвижими имоти, наети за обменно бюро за валута и магазин за продажба на облекла.От представените първични счетоводни документи на РЛ, съдът е установил че за отчетен период 2011г., дружеството е декларилало приходи в общ размер 41 000лв. от продажба на материали, транспортни услуги и приходи от наем на недвижим имот-склад.Въз основа на представените документи, съдът е стигнал до извода, че РЛ е отразило в счетоводните си регистри, разходи за наем на обекти, от стопанисването на които не са декларирани приходи, поради което не е спазен принципът за съпоставимост между приходите и разходите и на осн. чл. 77, а л. 1 от ЗКПО преобразуването на финансовия резултат в посока увеличение със стойността на осчетоводените разходи от наем е законосъобразно.

Относно преобразуване на счетоводния финансовия резултат за 2012г. в посока увеличение със сумата в размер на 2757937.50лв., осчетоводена от ревизираното лице по сч. сметка 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди", съдът е приел че е извършено законосъобразно с мотиви, че е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискването на чл. 78 от ЗКПО и след като не са отчетени от данъчно задълженото лице, същите не следва да се признават за данъчни цели.

По отношение непризнатите с РА разходи за амортизация на недвижим имот, отчетени от РЛ в сч. сметка "разходи за амортизации", съдът е приел за правилно становището на органа по приходите, предвид изискването на чл. 59 от ЗКПО съответния актив да носи икономическа изгода на лицето.Поради недоказани в хода на съдебното производство от страна на ревизираното лице икономически изгоди от посочените ДМА, законосъобразно според съдът е увеличен финансовия резултат с начислените данъчни амортизации.

Съдът е приел в решението си, че законосъобразно е преобразуван счетоводния финансов резултат за 2012г. в посока увеличение със сумата 13110.72лв., отразена в сч. сметка 602"Разходи за външни услуги" за разходи за наем на недвижими имоти, като се е мотивирал с липсата на платени и отразени приходи от наем на недвижими имоти с което е нарушен принципа на чл. 4 от ЗСч. /отм./ и на осн. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО законосъобразно е преобразуван финансовия резултат за 2012г. с посочената сума.

По отношение извършената с РА корекция на приспадната загуба от предходни години по реда на чл. 70 ЗКПО, съдът е приел че законосъобразно от органа по приходите са приспаднати натрупаните загуби от минали години от декларираната с ГДД за 2012г. от ревизираното лице данъчна печалба.

Относно непризнатите разходи за амортизация на недвижими имоти, собственост на РЛ съдът е възприел изцяло констатациите на органа по приходите и е приел, че при липсата на получени изгоди от материалните активи не следва да се начисляват данъчни амортизации за същите и подобни разходи не следва да участват при формирането на счетоводния финансов резултат, като не се признават за данъчни цели.

Ревизионният акт е приет за законосъобразен от съда и в частта с която е увеличен счетоводния финансов резултат за 2013г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с отчетени разходи за външни услуги по см. 602 в размер на 62195.39лв.За да мотивира законосъобразност на РА в тази му част, съдът е приел, че липсват първични счетоводни документи, установяващи вида на разходите, като и използването му за нуждите на икономическата дейност на лицето.Съдът е приел, че отчетените разходи са документално необосновани и съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, законосъобразно органите по приходи са преобразували счетоводния финансов резултат в посока увеличение с процесната сума.

По отношение непризнати разходи за амортизация на недвижим имот, собственост на ревизираното лице в размер на 17387.00лв., съдът е приел, че е извършено законосъобразно увеличение на ФР с посочената сума, предвид липсата на представени доказателства от РЛ за получени изгоди от тези ДМА, въпреки дадените указания от съда по чл. 171, ал. 4 от АПК за представяне на такива доказателства.С тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част.

Относно извършеното от органите по приходи увеличение на ФР със сумата 615000.00лв., съдът е установил, че РЛ е издало фактура със същата данъчна основа с предмет на доставката-плащане по договор с получател "Евсиноград" ЕООД.Същата е осчетовадена от РЛ по сч. сметка 751"Нефинансови приходи за бъдещи периоди".Предвид липсата на представени договор за строителство, първични счетоводни документи за извършени СМР, протоколи документиращи завършени СМР, съдът е приел, че РЛ е осчетоводило без основание приход за бъдещ период в размер на сумата по издадената фактура.Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, съдът е приел че законосъобразно е преобразуван ФР на дружеството за 2014г. с недекларираните текущи приходи.

По отношение непризнато право на данъчен кредит в общ размер 7705.28лв., съдът е приел, че същото е законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, с оглед липсата на получени икономически изгоди от наети недвижими имоти, предвид което правото на приспадане не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Относно непризнато с РА право на данъчен кредит по фактура №2/15.12.2014г., издадена от "Ес Д. К" ООД в размер на 124427.13лв., позововайки се на практиката на СЕС и ВАС, както и представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че законосъобразно от органите по приходи е отказано право на признаване на данъчен кредит, предвид липсата на представени писмени доказателства, както от ревизираното лице така и от неговия доставчик за реално извършена услуга с предмет СМР.

Предвид изложените по-горе съображения, първонистанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в посочените по горе части като неоснователна.

Жалбата на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. е частично основателна:

Решението е допустимо в обжалваната му част, относно отмененото задължение за корпоративен данък за 2012г. в резултат на незаконосъобразно преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумата 11000лв., представляваща отчетени разходи за договорна неустойка. Оплакванията за недопустимост на решението в тази му част, поради изрично произнясане на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. с решение, с което РА е изменен в тази част не се споделят от настоящата инстанция.Изводите на първонистанционният съд за мълчаливо потвърждаване на обжалвания РА, независимо от издаденото решение на ДДОДОП Варна са привилни и законосъобразни.Ревизираното лице е подало жалба срещу процесния ревизионен акт до директора на дирекция "ОДОП" гр. В. на 12.09.2016г., като в законовоустановения срок по чл. 155 от ДОПК не е постановено решение.Такова е издадено на 20.12.2016г., като РА е изменен в частта по ЗКПО за 2010г., относно извършеното увеличение на счетоводния ФР с отчетените разходи за неустойка, като е установен за 2012г. съответния размер за КД.Изводите на съда, че решението е издадено след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 6 от ДОПК, поради което РА е мълчаливо потвърден са правилни.Срокът за произнасяне на решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, като при мълчаливо потвърждаване, решаващият орган може да постанови решение в 7-дневен срок от подаване на жалбата до съда.В случая жалбата на ревизираното лице е подадена в Административен съд Варна на 22.11.2016г., а решението на ДДОДОП Варна е издадено на 20.12.2016г., след изтичане на предвидения в чл. 156, ал. 6 от ДОПК 7-дневен срок от подаване на жалбата до съда.С оглед на изложеното, като е приел, че обжалвания РА е мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП и се е произнесъл по отношение задължението за корпоративен данък за 2012г., съдът е приложил правилно закона.Постановеното решение е допустимо, предвид мълчаливото потвърждаване на РА в тази му част и наведените в касационната жалба твърдения са неоснователни.

В жалбата не са наведени конкретни твърдения за незаконосъобразност на решението в тази му част, но предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция следва да извърши проверка за съответствие на решението с материалния закон.Решението е правилно постановено в тази му част.За да отмени задължението за корпоративен данък, въз основа на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумата 11000лв., представляваща отчетени разходи за неустойка, съдът е обсъдил сключеният предварителен договор от 10.02.2010г. между "Ф. Р" ЕООД и "М. В. АД за продажба на недвижим имот, както и представеното споразумение от 10.12.2010г. за невъзможност за изпълнение на договора и прехвърляне на имота и дължимост на уговорената неустойка по договора в срок до края на месец декември 2010г., в резултат на което е стигнал до извода, че начислената неустойка с която ЗЛ е намалило счетоводния финансов резултат не предполага извод за осъществен фактически състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - договора да е сключен в отклонение на данъчното облагане.Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящата инстанция.Преценката на съда относно представеният предварителен договор за продажба на недвижим имот и споразумение към същия, относно невъзможност за изпълнение на поетите задължения, както и уговорената неустойка, както и извода че липсват доказателства за наличие на конкретен противоправен резултат, като пряка последица от сключените договор и споразумение не могат да се приемат като сключени, извън нормалните търговски взаимоотношения и с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО са правилни и съответни на обсъдените от съда в съвкупност писмени доказателства, както и на извършените счетоводни записвания от ревизираното лице.В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗСч./отм/ и чл. 4, ал. 1 от същия, ревизираното лице при спазване на принципа за текущо начисляване е осчетоводило неустойка от 11000лв. към момента на нейното възникване, като плащането на същата е ирелевантно за спазване на посоченият принцип.Предвид изложеното изводите на съда, че преобразуването на ФР в посока на увеличение за 2010г. със сумата на начислената неустойка е незаконосъобразно са правилни и съответни на материалния закон.Жалбата е неоснователна в тази си част и не са налице основания за отмяна на оспореното решение.

Относно отменено задължение за корпоративен данък за 2014г. в резултат на увеличението на ФР на ревизираното лице със сумата от 1819729, 78лв., представляваща получена субсидия от ДФ"Земеделие", настоящата инстанция намира следното:Правилно съдът е приел за безспорно по делото, че на 16.05.2014г. РЛ е получило безъзмездна финансова помощ от правителството /субсидия от ДФ"Земеделие" по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. подкрепена от ЕЗФРСР.Отпуснатата държавна помощ е осчетоводена от РЛ по сч. сметка 751 "Приходи за бъдещи периоди".За да приеме незаконосъобразно извършеното увеличение на ФР от органите по приходи, съдът е изложил мотиви, че процесната сума представлява правителствено дарение и за същата са приложими особените правила на СС 20 и по тази причина не може да се разглежда като текущ приход в периода на получаване въпреки неизпълнение условията на нейното отпускане.Приел е, че ако условията за отпускане на дарението не бъдат изпълнени се прилага т. 3.7 от СС 20, а не настъпва трансформация на прихода в текущ.Според съда полученото финансиране се е превърнало в задължение, след отчетния период 2014г., а обхвата на ревизията е 2010-2014г.По тези съображения, съдът е отменил РА в тази му част.Изводите на първонистанционният съд не се споделят от настоящата инстанция.За да стигне до горните, съдът се е доверил на приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената ССЕ, оспорено в съдебно заседание от страна на касатора, относно приложението на СС 20 и заключението, че полученият аванс следва да се отрази като приход за бъдещи периоди, без да обсъди и анализара събраните по делото доказателства в съвкупност с приетото заключение.Не кореспондира на доказателствата по делото, възприетото от съда заключение на ССЕ, че към датата на постъпилото авансово плащане-16.05.2014г. дълготрайните активи са в процес на изграждане и правилно е отразен като приход за бъдещи периоди от ревизираното лице.Дужеството не е ангажирало доказателства за удостоверяване на сторените разходи.Представена е фактура №2/15.12.2014г., издадена от "Ес джи консулт" ООД с предмет "договор за строителство", както и договор за строителство, доставка на машини и съоръжения и слуги от 30.04.2012г. със същото дружество, съгласно който "Ес джи консулт" ООД се задължава да изпълни строително-монтажни работи за обект "Фуражен цех, складово стопанство силозен тип 4бр. силози и линия за производство на пелети и брикети от слънчогледова люспа и слама ", находящ се в имот втори, общ стопански двор КПП, с. З., общ.Добричка.Не са представени приложения към договора, в това число и количествено-стойностна сметка.Липсва аналитично и синтетично осчетоводяване на извършените разходи по този договор.Не са представени от жалбоподателя съответните актове и протоколи, задължителни за съставяне на съответните етапи от строителството.По делото не са ангажирани доказателства, първични счетоводни документи, доказващи извършването на разходи във връзка с изграждане на финансираните активи, както и аналитични и синтетични счетоводни регистри на РЛ за счетоводно отразяване на подобни разходи.При постановаване на решението си съдът, не е съобразил и обсъдил обстоятелството, че ревизираното дружество е отчуждило недвижимия си имот в с. З. още през м. март 2014г./още преди да получи финансирането/ чрез внасянето му като непарична вноска в дъщерното му дружество "Производствена база Златия" ЕООД.Отчуждаването на имота е отразено в счетоводните регистри на ревизираното лице чрез отписването му, отразено в данъчния амортизационен план за 2014г., в хронологичен регистър на сч. сметка 203 "Сгради и конструкции" с основание за отписване-апорт, а също така в оборотна ведомост за 2014г.Апортът е вписан в търговския регистър на 13.03.2014г., от която дата непаричната вноска се смята за извършена, а недвижимия имот става собственост на новоучреденото дружество "Производствена база Златия" ЕООД.Стелно след 13.03.2014г. ревизираното лице не е собственик на имота и не може да извършва каквито и да е действия и да изпълнява условията на договора за финансиране с ДФ"Земеделие" за изграждане на проектните дълготрайни активи.Няма основание паричните средства, получени по авансовото плащане да бъда изразходвани за финансиране на разходите по изграждане на субсидираните активи.Авансът е усвоен от ревизираното лице и няма доказателства да е използван по предназначение.След като не е върнат, основателно е признат за текущ приход за 2014г. на ревизираното дружество и правилно е увеличен счетоводния финансов резултат с него.Изводите на органите по приходи, че от ревизираното лице е налице незаконосъобразно усвояване на средства от фонда и намерението на дружеството и преди сключване на договора за финансиране не е било да осъществи реално планирания обект се подкрепят от писмените доказателства по делото.Съгласно сключения договор от 30.09.2013г. с ДФ "Земеделие" в срок от 5 години от сключването му ползвателят " Ф. Р" ЕООД е длъжен: а/да използва подобрените, реконструираните, изградените и /или придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение;б/да не прехвърля правото на собственост и/или да не преотстъпва правото на ползване върху активите, предмет на подпомагане под каквато и да е форма.Безспорно е, че тези изисквания не са изпълнени от ревизираното лице.Установеното от органа по приходите при посещение на процесния имот с протокол за извършена проверка по делегация от 23.06.2016г./стр. 659-658/ липса на започнато строителство или изграждане на финансираните дълготрайни материални активи не е опровергано от страна на жалбоподателя с относимите писмени доказателства, поради което заключението на вещото лице, че към датата на постъпилото авансово плащане-16.05.2014г., дълготрайните активи още са в процес на изграждане не кореспандира на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) активите, собствения капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.По отношение на предприятията, прилагащи НСФОМПС, отчитането на финансиранията се осъществява по реда на счетоводен стандарт 20-Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ.Съгласно т. 1 на стандарта, той се прилага от всички предприятия, които получават правителствени дарения и правителствена помощ.Съгласно определенията в СС 20, правителственото дарение е предоставянето на средства от правителството на дадено предприятие като компенсация за спазване от негова страна в миналото или в бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата дейност на предприятието, а правителство е всеки държавен орган, институция, служба или други подобни органи на местно, национално или международно равнище.На основание разпоредбата на т. 3.2, б"а" от СС 20, правителствените дарения се отчитат като финансиране, което се признава като приход в текущия период, като за дарения, свързани с амортизуеми активи-пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението.В конкретния случай дружеството няма заведен ДМА в счетоводния и данъчния амортизационен план, получен в резултат на усвоената субсидия.Няма начислени и данъчни и счетоводни амортизации.Безспорно установено е от доказателствата по делото, че ревизираното лице не е спазило условията по сключения договор с ДФ"Земеделие" от 30.09.2013г. за отпускане на финансова помощ, предназначена за придобиване на дълготрайни материални активи.За периода 2013г. и 2014г., дружеството не е отразило разходи във връзка с изграждането на процесния обект-зърно база и фуражен завод, находящ се в с. З., като строителство в имота изобщо не е започнало.Следователно отпуснатата и получена от дружеството безвъзмездна финансова помощ не е използвана за реализиране на проекта.С оглед на горното, изводите на съда, че получената през 2014г. субсидия е приход, но свързан с извършването на разходи през следващите отчетни периоди е необоснован от доказателствата по делото.След като е безспорно установено по делото, че ревизираното дружество не изпълнява задълженията си по договора за финансиране и в резлутат на това е изискано възстановяване на аванса и издаден изпълнителен лист в полза на ДФ "Земеделие", както и издадена заповед с която е отказано финансирането по договора, няма как ревизираното лице да изгради активите, респективно да направи разходи във връзка с процесния имот, невъзможно е полученото финансиране да представлява приход, получен през процесния период, но свързан с извършването на разходи през следващите отчетни периоди.След като предоставеното финансиране е отнето и изискано неговото възстановяване, то няма как ревизираното лице в бъдещи отчетни периоди да признава приходи от финанирането, след като не може да изгради, придобие процесните активи с това финансиране, та да е възможно пропорционално на начислените амортизации да признава приходи от финансиране.Като се е доверил изцяло на заключението на вещото лице, без да обсъди представените писмени доказателства по делото и неизпълнение на условията по сключения от РЛ договор за отпускане на финансова помощ, липсата на отразени разходи във връзка с започнало строителство в процесния имот, съдът е приложил неправилно материалния закон.

Изводите на органа по приходите, че ревизираното лице не е разходвало по предназначение получената безвъзмездна финансова помощ и финансирането не е обвързано с определени условия, поради което следва да бъде признато като текущ приход в периода на получаването му са правилни и кореспондиращи на събраните по делото доказателства и законосъобразно на осн. чл. 78 от ЗКПО във връзка с СС 20 финансовият резултат на дружеството за 2014г. е увеличен с получената от РЛ субсидия в размер на 1819729, 78лв.Горното налага отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата срещу РА.

По касационната жалба срещу решението в частта, относно допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2014г. в размер на 11250.80лв. на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, в резултат на установени от органите по приходи липси на стоки.За да отмени ревизионният акт в тази му част, съдът е приел, че въпреки дадените изрични указания на ответника по чл. 171, ал. 4 от АПК с протоколно определение от 26.04.2017г., същият не е направил искане по чл. 190 ГПК да се задължи насрещната страна-ревизираното лице да представи инвентаризационен опис, извлечение от счетоводните записвания по см. 693 "Липса на активи", като такива доказателства не са изискани и в хода на ревизионното производство, поради което е недоказано наличието на предпоставките на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и от там допълнително установените задължения по ЗДДС.Решението е неправилно постановено. На първо място с цитираното протоколно определение от 26.04.2017г., съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на приходният орган, че не сочи доказателства за извършена инвентаризация от страна на ревизираното лице с данни за установени липси.В обжалвания ревизионен акт, органите по приходите се позовават на установени липси на стоки не и на извършена инвентаризация от ревизираното лице, поради което неправилно настоящият касатор е натоварен да доказва факт, който не е установил в ревизионното производство и който е отрицателен.Факта че инвентаризация не е извършвана не е бил спорен по делото, тъй като е признат и от самото ревизирано лице.Не кореспондира на доказателствата по делото и извода на съда, че такива доказателства не са изискани и в хода на ревизионното производство.Видно от представеното искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице от 15.04.2016г. в т. 2 са изискани аналитична счетоводна ведомост на сметки:304 "Стоки" с начални и крайни салда, в натурално и стойностно изражение, придружена с писмени обяснения относно осчетоводяването, къде са стоките, какво е станало с тях.В представените писмени обяснения на РЛ /стр. 13/ същото изрично е заявило, че стоките не са налични, същите са закупени и използвани за дейността на дружеството, като работно облекло, тези стоки са използвани от работници /пазачи и шофьори/, които са наемани на работа от дружеството.Твърди се, че са закупувани машини за вода, спомагателни инструменти и други във връзка с опазване на обекти на фирмата.С възражението си срещу съставения РД ревизираното лице оспорва извода на органа по приходите за липси на стоки с мотиви, че инвентаризация не е провеждана.Следователно тежестта да опровергае констатираната липса на стоки е за ревизираното лице.Обстоятелството, че инвентаризация на стоките не е извършена и не е съставен инвентаризационен опис не е било спорно между страните и не подлежи на доказване.Спорния по делото въпрос между страните е установената липса на стоки от органа по приходите и твърдението на ревизираното лице, че стоките са били предназначени и изразходвани за работно облекло на работници на фирмата.Ревизираното лице не оспорва обстоятелството, че стоките не са налични към 31.12.2014г.Не са ангажирани обаче от негова страна доказателства за закупуване и използване на процесните стоки за дейността на дружеството като работно облекло за неговите работници.Видно от представените по делото месечни оборотни ведомости и годишни оборотни ведомости на РЛ през ревизирания период са заприходени по Дт на сметка 304 "Стоки", които не са изписани към края на ревизирания период по кредита на сметка 304 "Стоки" като реализирани.Към 31.12.2014г., крайното дебитно салдо на сметка 304 "Стоки" е в размер на 56253.96лв., а към края на ревизирания период стоката не е налична, факт който не се оспорва от ревизираното лице.От ревизираното лице не е представена изисканата от органа по приходите аналитична оборотна ведомост на сч. сметка 304 "Стоки", от която да се установи вида на стоките, количеството им, стойностното им изражение, момента на постъпване и извеждането на стоките от предприятието, направлението по което са изразходени по съответните кореспондиращи сметки.Във връзка с твърдението на ревизираното лице за използване на стоките за работно облекло на работници, наемани на работа от дружеството също не са ангажирани доказателства, както за наети лица по трудови или граждански договори, така и за предаване на въпросното облекло на служителите.Не са представени първични счетоводни документи, с които облеклото се предава на работниците, така и за осчетоводяване на съответните стопански операции по предаването на облеклото и превръщането му от стока в материали или други краткотрайни активи, съответно за изписване на стоките, поради реализирането им за работно облекло.Ревизираното лице не твърди, че стоките са налични към 31.12.2014г., а че същите са изразходвани за работно облекло на служителите.Не е опровергана с относимите доказателства, констатацията на органа по приходите от извършената в информационния масив на НАП проверка, съгласно която за периода 01.01.2010г.-31.12.2014г. в дружеството са назначени по трудов договор 8 лица, на длъжност портиер и едно на длъжност юрисконсулт.Всички трудови договори са прекратени към 01.01.2011г. и след тази дата в дружеството няма назначени по трудови или граждански договири работници или служители.По голяма част от стоките са закупени преди 2010г.,в периоди когато дружеството не е имало назначени служители, поради което законосъобразно органа по приходите е приел за неоснователни твърденията на дружеството, че стоките са използвани за дейността на дружеството, като са предоставени като работно облекло на работници и служители.

При липсата на представени аналитичен счетоводен регистър от ревизираното лице на сч. сметка "Стоки", от който да се установи вида на закупените стоки, органа по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за допълнително начисляване на ДДС в размер на 11 250лв., предвид установените липси на стоки.Като е отменил ревизионният акт в тази му част, съдът е постановил решението си в нарушение на материлния закон и същото подлежи на отмяна, а жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази част като неоснователна следва да се отхвърли.

Касационната жалба на "Ф. Р" ЕООД е неоснователна, а оспореното с нея решение правилно и законосъобразно.

Относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2010г. със сумата от 108352.98лв., представляваща отчетени разходи за неустойка към "Геко" ЕООД, съдът правилно е ценил представените довори и е стигнал до законосъобразният извод, че към датата на сключване на договора с "Геко" ЕООД-21.06.2010г., ревизираното лице е имало сключен на 06.01.2010г. предварителен договор за продажба на същия недвижим имот с "Бо-Ян 1" ЕООД, който не е бил прекратен.Въпреки, че купувачът не е изпълнил задълженията по договора за заплащане на продажната цена, ревезираното лице не е упражнило правото си да развали сключения договор.Правилни са изводите на съда, че в случая съзнателното сключване на втория предварителен договор сочи на изпълнение на предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, а именно:договорите са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и осчетоводената неустойка от ревизираното лице през 2010г. е довело до увеличаване на размера на декларираната данъчна загуба.В хода на ревизията е установено, че разходите за неустойка са осчетоводени по сметка 609 "Други извънредни разходи".По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован от първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), отразяващ вярно стопанската операция.Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч. /отм. в сила преди 01.01.2016г./ първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.В случая счетоводните разходи са отчетени въз основа на сключения договор и споразумение, въз основа на които е възникнало задължението за неустойка.Нито договора, нито споразумението съставляват първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч./отм./ При липсата на първичен счетоводен документ, разходите за неустойка се явяват документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели.Документалната необоснованост на разходите е самостоятелно основание за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО.Поради това дори да се приеме, че задължението за неустойка е безспорно установено между страните със споразумение, липсата на първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), препятства възможността този разход да се признае за данъчни цели.Ето защо законосъобразно, органа по приходите на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не е взел предвид отчетените разходи за неустойка по договора и е преобразувал финансовия резултат за 2010г. със стойността на тези разходи.Ревизионният акт в тази чу част е законосъобразен и правилно жалбата е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна.Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част.

По отношение преобразуването на счетоводния финансов резултат на касатора в посока увеличение със сумата 2 275 937.50лв. за 2012г., отчетена като нефинансови приходи за бъдещ период се твърди, че съдът е допуснал процесулано нарушение, като не е включил в задачата на допуснатата ССЕ въпроси към вещото лице, с които да се потвърди верността на счетоводните записвания.Оплакването е неоснователно.Правилно съдът е отклонил зададеният въпрос за включване в заключението на вещото лице, дали е бил спазен принципа за съпоставимост на приходите и разходите при счетоводното записване на сумата, получена от "Б. Ф. К" ЕООД, предвид спорния по делото въпрос, как следва да бъде осчетоводена сумата като нефинансов приход за бъдещ период или като текущ приход.По делото не е било спорно, че постъпилата по банковата сметка на РЛ сума в размер на 2757937.50лв. е осчетоводена по счетовадна сметка 751"Нефинансови приходи за бъдещи периоди".Сгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводния финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт.Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч отм. предвижда приходите и разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнася.В случая за жалбоподателя са налице основания за признаване на приход от неустойка, определен към момента на сключване на договора за новация, в рамките на данъчен период 2012г., който приход не е обвързан с никакви разходи, поради което законосъборазно на осн. чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството с получената сума за неустойка по повод неизпълнение от страна на купувача на задължение за заплащане на покупната цена по предварителните договори за продажба на недвижими имоти.Жалбата срещу постановеното в този смисъл решение е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно непризнатите с РА за данъчни цели разходи за амортизации на недвижими имоти, собственост на касатора в размер на 27 886, 01лв., отново се навеждат твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на относими въпроси към ССЕ.Оплакването е неоснователно.Видно от представената по делото молба на л. 62 от делото с искане за назначаване на ССЕ, касатора не е формулирал въпроси, касаещи отчетените разходи за амортизации.Такова искане не е направено и с молба, приложена на л. 124 от делото, с която са допълнени въпросите към ССЕ, както и в молба на л. 137 от делото, поради което задачи, относно начислените амортизации не са допуснати от съда и същият не е извършил процесуално нарушение.С протоколно определение в проведено съдебно заседание на 26.04.2017г., съдът изрично е указал на жалбоподателя на осн. чл. 170 и чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да докаже по делото икономическа изгода от вписаните в счетоводна сметка 203 "Сгради", дълготрайни материални активи:3бр. апартаменти, гараж и селскостопански имот в с. З., общ.Добрич.Както в хода на съдебното, така и в ревизионното производство, жалбоподателят не е представил доказателства, изрично указани му от съда за получена икономическа изгода от дълготрайни материални активи, отчетени по посочената по-горе сметка.Не са представени доказателства за използването на активите за отдаване под наем или за извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги, както и няма отразени счетоводни разходи от използването на тези активи през 2012г.Предвид изложеното, правилно позовавайки се на разпоредбата на чл. 59 от ЗКПО, съдът е приел, че начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответния актив не се използва и не носи икономическа изгода през период по-дълъг от дванадесет месеца и законосъобразно е преобразуван счетоводния финансов резултат на РЛ в посока увеличение със сумата на начислените амортизации.Решението е правилно постановено и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

По отношение признатото от първонистанционния съд за законосъобразно извършено от органа по приходите увеличение на финансовия резултат в посока увеличение със сумата от 615 000лв. по договор с "Евсиноград" ЕООД, касатора твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Отново твърди, че съдът не е допуснал поставени въпроси към ССЕ с което не е установена и верността на счетоводните записвания в счетоводството на касатора.Оплакването е неоснователно.В съдебно заседание на 26.04.2017г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като на осн. чл. 170 и чл. 171, ал. 4 АПК изрично е указал на касатора, че не сочи доказателства за сключен договор за строителство с "Евсиноград" ЕООД за обект в гр. В., "Евсиноград" №14, както и за съставяне на първични счетоводни документи по изпълнение на договора.Съдът правилно е отклонил поставеният въпрос към ССЕ правилно ли е осчетоводена сумата от 615 000лв. по договор с "Евсиноград", тъй като отговора на този въпрос е правен и е от компеметност на съда.

При липсата на представени писмени доказателства, изрично указани от съда на ревизираното лице, а именно:писмен договор за строителство, първични счетоводни документи за извършени строително-монтажни работи, протоколи за СМР, съдът законосъобразно е приел, че лицето е осчетоводило без основание като приход за бъдещ период сумата от 615 000.00лв., по фактура №53/30.12.2014г. с предмет на доставката-плащане по договор с "Евсиноград" ЕООД.При липсата на представени доказателства, че осчетоводените приходи са обвързани с извършване на разходи през следващи отчетни периоди, правилно същите не са признати като приходи за бъдещи периоди, а като текущи приходи и на основание чл. 78 от ЗКПО законосъобразно органите по приходи са преобразували финансовия резултат за 2014г. със стойността на недекларираните текущи приходи в размер на 615000.00лв.Предвид горното дори и извършена проверка на счетоводните записвания по отношение на отразения приход по см. 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди" от вещо лице при липсата на представени писмени доказателства и счетоводни документи не би спомогнала за разрешаване на спорния по делото въпрос, а той е правен.Касационната жалба и в тази част е изцяло неоснователна, а атакуваното решение не страда от пороци, обуславащи неговата отмяна.

Решението е правилно постановено и в частта, относно допълнително определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7705.28лв. по фактури, издадени от Р.Д, П.Д, "Варна -Плод" АД и Манастир "Св.Св.Константин и Елена" с предмет на доставките-наем за недвижими имоти.В съдебно заседание на 26.04.2017г. съдът изрично е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за това ползваните под наем недвижими имоти да са използвани в неговата икономическа дейност.Както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за настъпила икономическа изгода от ползваните под наем недвижими имоти или получени приходи от същите.Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:т. 2-стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.В случая ревизираното лице е отразило с право на пълен данъчен кредит в дневника за покупки и СД по ЗДДС фактури за наем на обекти, от стопанисването на които не са декларирани приходи, както и не са представени доказателства от ревизираното лице, че се използват или са свързани с извършването на облагаеми доставки.Предвид изложеното, законосъобразно съдът е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит в размер на 7705.28лв. по фактури с предмет наем на недвижими имоти.Решението е правилно постановено, а касационната жалба изцяло неоснователна.

Относно непразнатото с обжалваното решение от съда право на приспадане на данъчен кредит по фактура №2/15.12.2014г., издадена от "Ес Д. К" ООД в размер на 124427.13лв., настоящата инстанция намира наведените в касационната жалба оплаквания за неоснователни.Съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение, като не е уважил искане за назначаване на ССЕ с посочените задачи, касаещи безспорни от страните въпроси като начисляване на ДДС, упражнено ли е правото на приспадане на данъчен кредит и други, касаещи отговори на правни въпроси, които са от компетентност на съда.Следва да се има предвид, че самите счетоводни записвания от страна на ревизираното лице, като отразяване в дневника за покупки, начисляване на ДДС и други сами по себе си не представляват доказателства за реалност на извършената доставка.Това е така защото счетоводните записвания се извършват на база на първични счетоводни или други документи, а при липсата на такива документи, извършените записвания са недостоверни.В случая освен процесната фактура №2/15.12.2014г. и договор за строителство и доставка на машини, съоръжения и услуги от 30.04.2012г., сключен между ревизираното лице и "Ес Д. К" ООД не са ангажирани каквито и да е доказателства за извършена реална доставка на фактурираната услуга-изграждане на строеж от първа категория.Не са представени протоколи и образци, задължителни при извършване на строителството.Не е опревергана констатацията на органа по приходите от извършената проверка в информационния масив на НАП, че към датата на издаване на фактурата, доставчика "Ес Д. К" ООД няма наети лица по трудови или граждански договори и тези за които са подадени заявления са прекратени към 13.01.2011г. Не са опровергани от страна на ревизираното лице и констатациите на органа по приходите, обективирани с протокол №1001984/20.06.2016г. във връзка с посещение на обекта, находящ се в с. З. с който е констатирано липсата на извършени СМР в обекта, фактурирани със спорната фактура.

Реалността на доставката е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит.Притежаването на данъчна фактура и осчетоводяването й не е достатъчно основание за признаване правото на данъчен кредит.Доказателствената тежест за установяване реалност на доставките е за ревизираното лице, което претендира това право и следва с всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки/услуги.В случая такова доказване не е сторено от ревизираното лице. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е разрешил спорния по делото въпрос и не са допуснати нарушения на материалния закон.При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката и да е извършена услугата.Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип.Когато данъчно задължени лица осъществяват услугите е налице данъчно събитие, което възниква при извършване на услуга.Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице, единствено и само при извършване на услуги, т. е при наличие на реалност на престацията на фактурираната доставка.При липсата на реално получена услуга, реално извършена такава или възникнало данъчно събитие, т. е отново на осъществена услуга, не е налице сума представляваща данъчен кредит.Изводите на съда, обосновани на цитираните решения на СЕС са законосъобразни и събраните в рамките на производството писмени доказателства, безспорно сочат на липсата на реално изпълнени услуги с предмет СМР от соченият във фуктурата доставчик "ЕС Д. К" ООД.Приемането на свършената работа-извършване на СМР услуги предполага наличието на данни, от които е видно кой е изпълнил съответната дейност, как я е изпълнил, какви материали е вложил и на кои обекти.По отношение на спорните доставки не са представени доказателства, които обективират приемането от ревизираното дружество на свършената работа, именно от посочените във фактурата доставчици в качеството им на изпълнители или от подизпълнител.Липсата на представени протоколи за извършени и приети СМР, количествено-стойностни сметки, фактури за закупени и вложени материали, безспорно налагат извода за липсата на реално извършени доставки по чл. 9 от ЗДДС с предмет СМР.

Предвид изложеното, както органа по приходите, така и първонистанционният съд законосъобразно въз основа на събраните доказателства и приложимите материални норми на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и относимата практика на СЕС не са признали право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2014г. в размер на 124427, 13лв. по фактура №2/15.12.2014г., издадена от "Ес Д. К" ООД.Решението като правилно постановено следва да остане в сила.

При този изход на спора и възприетата основателност на касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. и неправилност на съдебното решение, относно отменените с него части от РА, решението е неправилно и следва да бъде отменено в частта, относно присъдените разноски на "Ф. Р" ЕООД в размер на 3037, 25лв., като вместо това се присъдат разноски в полза на дирекция "ОДОП" Варна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5922лв. за първата съдебна инстанция и в размер на 3775, 25лв. за настоящата касационна инстанция, определен съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо разноски в размер на 9697, 25лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2324/22.12.2017г., постановено по адм. дело №3088/2016г. по описа на Административен съд Варна, В ЧАСТТА с която е отменен Ревизионен акт №Р-03000316000613-091-001/29.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, относно отменени задължения по ЗКПО за 2014г. за разликата над 59912, 21лв. и съответните лихви за забава, както и в частта на отменените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2014г. за разликата над 124326.65лв. и съответната лихва за забава, както и в частта на присъдените разноски на "Ф. Р" ЕООД в размер на 3037.25лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ф. Р" ЕООД, ЕИК 103940452 със седалище гр. С., ул."Ц. А" №11, ет. 2, ап. 10, представлявано от Ж.И срещу Ревизионен акт №Р-03000316000613-091-001/29.08.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с която са установени задължения по ЗКПО за 2014г. над размера от 59912.21лв. до размера 241885.18лв. и съответните лихви за забава, както и в частта по ЗДДС за данъчен период м. 12.2014г. над размера от 124326.65лв. до размера 135 670.94лв. и съответната лихва за забава.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА "Ф. Р" ЕООД, ЕИК 103940452 със седалище гр. С., ул."Ц. А" №11, ет. 2, ап. 10, представлявано от Ж.И да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9697, 25лв.

Решението е окончателно.