Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, подадена чрез юрк.. А, срещу Решение № 1300 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3064/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на „БАР“ ЕООД е отменена заповед № 293781-F351322/20.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. П..
В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдебният акт не почива на доказателствата по делото. Иска отмяната на решението и вместо него отхвърляне на жалбата на „БАР“ ЕООД срещу издадената заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „БАР“ ЕООД, гр. В., представляван от юрк.. Х, в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Пловдив е била заповед № 293781-F351322/20.10.2017 г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. П., с която на „БАР“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – ресторант Хепи – Новотел, находящ се в гр. П., ул. „В. Л“ № 2, стопанисван от дружеството, за срок от 7 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект.
За да отмени обжалваната заповед, АС-Пловдив е приел, че макар заповедта да е издадена от компетентен орган и в изискваната от закона форма, същата е незаконосъобразна, като постановена при неправилни фактически констатации и правни изводи в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че не са налице необходимите предпоставки, за да бъде издадена процесната заповед, тъй като не се установява извършване на соченото административно нарушение.
В хода на съдебното производство, по реда на чл. 193 от ГПК, по искане на жалбоподателя съдът е провел производство по оспорване верността на Протокол № АА 0302739/23.08.2017 г. и допълнението към него от 04.09.2017 г., които като официални свидетелстващи документи, имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. В тази връзка от административния орган са представени съхраняваните при него контролни ленти (КЛЕН) от фискалните устройства на дружеството-жалбоподател, от които съдът е установил, че за всяка една от спорните покупки, за които се твърди, че не е издаден фискален бон, е налице надлежно отразяване, както следва: за извършена покупка от клиент, регистрирана с № В42236 в UBB подробен отчет на стойност 9, 48 лв., платени чрез ПОС терминал на 19.08.2017 г. в 14, 22 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 9, 48 лв. в 14, 22 часа на 19.08.2017 г.; за извършена покупка oт клиент, регистрирана с № 126994 в UBB подробен отчет на стойност 104, 61 лв., платени чрез ПОС терминал на 19.08.2017 г. в 16, 32 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 104, 61 лв. в 16, 32 часа на 19.08.2017 г.; за извършена покупка от клиент, регистрирана с № 199970 в UBB подробен отчет на стойност 26, 98 лв., платени чрез ПОС терминал на 19.08.2017 г. в 21, 41 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 26, 98 лв. в 21, 40 часа на 19.08.2017 г.; за извършена покупка от клиент, регистрирана с № 324926 в UBB подробен отчет на стойност 64, 49 лв., платени чрез ПОС терминал на 19.08.2017 г. в 21, 55 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 64, 49 лв. в 21, 55 часа на 19.08.2017 г.; за извършена покупка от клиент, регистрирана с № С12224 в UBB подробен отчет на стойност 30, 46 лв., платени чрез ПОС терминал на 20.08.2017 г. в 21, 22 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 30, 46 лв. в 22, 38 часа на 20.08.2017 г.; за извършена покупка от клиент, регистрирана с № 197040 в UBB подробен отчет на стойност 50, 00 лв., платени чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 21, 53 часа, е издаден фискален касов бон на стойност 47, 62 лв. в 21, 52 часа на 21.08.2017 г., като разликата в размер на 2, 38 лв., по твърдения на жалбоподателя, представлява благодарност за добро обслужване. Съдът е приел това твърдение за ненуждаещо се от доказване, доколкото ноторно известен факт е установената с години практика за оставяне на допълнително възнаграждение за обслужване над предварително уговорената сума.
Според съда оспорването на верността на допълнението към Протокол № АА 0302739/23.08.2017 г. от 04.09.2017 г. е проведено успешно, доколкото неговото съдържание се опроверга от данните, съдържащи се в представените КЛЕН от страна от ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че редът за издаване на фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба не е бил нарушаван от жалбоподателя, тъй като за всяка една от спорните покупки има издаден фискален бон. Като е съобразил взаимната обвързаност и безпротиворечивост на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил извод, че в случая не е осъществено административното нарушение, прието от административния орган като основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС, съответно – за издаване на оспорената заповед.
Отделно от това, АС-Пловдив е посочил, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. Съдът е приел, че продължителността на срока на наложената принудителна мярка също не е обоснована с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие. Като е съобразил, че във всички случаи липсата на мотиви, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт, съдът е обосновал крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Издателят на акта е задължен да докаже с надлежни доказателства фактическите основания за издаването му.
Правилно АС – Пловдив е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от представените с преписката доказателства не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ. От представените от административния орган контролни ленти (КЛЕН) от фискалните устройства на дружеството се установява, че за всяка една от спорните покупки, за които се твърди, че не е издаден фискален бон, е налице надлежно отразяване. Разминаване е констатирано единствено за извършена покупка от клиент, регистрирана с № 197040 в UBB подробен отчет на стойност 50, 00 лв., платени чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 21, 53 часа. За тази покупка е издаден фискален касов бон на стойност 47, 62 лв. в 21, 52 часа на 21.08.2017 г., като разликата в размер на 2, 38 лв., по твърдения на жалбоподателя, представлява благодарност за добро обслужване. Правилно съдът е кредитирал това твърдение, доколкото действително ноторно известен факт е установената практика за оставяне на допълнително възнаграждение над определената сума. Следователно при налагането на процесната ПАМ първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано извършено нарушение. При недоказано нарушение, незаконосъобразно е издаването на заповед за ПАМ, поради което правилно административният съд я е отменил.
При тези факти, преценени в съвкупност, настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - Пловдив за незаконосъобразност на Заповед № 293781-F351322/20.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. П., поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК, ТД на НАП – Пловдив следва да заплати на „БАР“ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К).
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1300 от 11.06.2018 г. по адм. дело № 3064/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. П. да заплати на „БАР“ ЕООД, ЕИК 103254282, разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.