Образувано е по 1) касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Б. и 2) касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район срещу Решение № 247/19.02.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2440/2017 г., с което е прогласена нищожността на Заповед № ДК-10-ЮИР-48/10.07.2017 г. на началника на РДНСК - ЮИР, обявяваща нищожността на издадено в полза на „Сле груп“ ЕООД Разрешение за строеж № 68/21.12.2012 г. на главния архитект на община Н. за „Еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезонно обитаване с обекти за обществено обслужване“ – етапно изграждане в поземлен имот с идентификатор 51500.204.152 по кадастралната карта на гр. Н., м. „Кокала“.

Ответниците – главният архитект на община Н. и „Сле груп“ ЕООД, не са взели участие в касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение поради липсата на касационните основания по чл. 209 АПК.

Касационните протест и жалба са допустими, но неоснователни.

1. Разрешението за строеж е било предмет на служебна проверка по чл. 156 ЗУТ от началника на РО „НСК“ – Бургас при РДНСК – ЮИР, която е приключила със Заповед № ДК-11-Б-1/04.01.2013 г. за отмяната му, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Заповедта е съдебно оспорена от титуляря на РС и отменена с влязло в сила Решение № 191/14.02.2014 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 271/2013 г.

2. Служебната проверка по чл. 156 ЗУТ не изключва по принцип производството по чл. 216, ал. 2-7 ЗУТ по жалба на заинтересовано лице или протест на прокурора, дори и при нея да не са констатирани пороци на РС. Когато обаче в резултат от проверката разрешителното е отменено и спрямо тази заповед е проведен веднъж съдебен контрол, възможността за повторен контрол по реда на чл. 216 ЗУТ е изчерпана. Тя не се новира, вкл. и при подадения в случая протест на прокурора. Правомощието на контролния орган е вече прекратено, а издаденият при упражняването му акт е нищожен като противоречащ на съдебното решение на основание чл. 177, ал. 2 АПК, както правилно е приел и административният съд.

3. Неоснователен е касационният довод, основан на твърдението, че предмет на адм. дело № 271/2013 г. е само заповедта за отмяна на РС, а не самото разрешително.

а. Съдържанието на проверката при съдебното оспорване на заповедта по чл. 156, ал. 3 ЗУТ намира израз в правилността на преценката на органа на ДНСК относно законосъобразността на РС, която е същинският предмет на изследване както в контролното производство, така и в съдебното, но във втория случай – опосредено от съдбата на отменителната заповед. Приемането на противното би означавало самият контролен акт да е лишен от предмет, а съдебната му отмяна да оставя висящ въпроса за законосъобразността на РС, което пък би обезсмислило съществуването на контролното и произтичащото от него съдебно производство. Доколкото заповедта от 2013 г. е издадена в производство по чл. 156 ЗУТ, т. е. при служебен контрол, последицата – стабилизирането на РС, е постигната с отмяната на заповедта.

б. И двете производства – по чл. 156 и по чл. 216 ЗУТ, имат еднакъв предмет – законосъобразността на РС, обхващаща едновременно основанията за унищожаемост и за нищожност. Съдебната служебна проверка е с обхвата по чл. 168 вр. чл. 146 АПК и с осъществяването й са преклудирани основанията както за отмяна, така и за обявяване на нищожността на РС.

4. Нововъзникналите факти, на които се позовават касаторите – специализирана карта и регистър на пясъчните дюни от 2014 г. и прогласената нищожност на решението на директора на РИОСВ по оценката за съвместимостта на инвестиционното предложение за застрояване в имота с влязло в сила през 2015 г. съдебно решение на АС - Бургас, са неотносими към правилността на оспореното решение.

Законосъобразността на административния акт се преценява към релевантния момент на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК, а установяването на нови правнорелевантни факти се преценява към приключването на устните състезания по делото – ал. 2 на текста, в случая – адм. дело № 271/2013 г. на АС – Бургас, с чието решение е постановена отмяната на предходната заповед на контролния орган. Дори и тези факти да са от значение за валидността на РС, с настъпването им не се поражда компетентност на органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ да извърши повторна проверка на РС, независимо че тя не е по служебен почин, а по протест на прокурора.

5. В останалата им част заявените касационни основания са свързани с вида и тежестта на твърдените пороци на РС. Обсъждането им е изключено от предмета на настоящия спор, концентриран до съответствието с материалния закон на заключението на административния съд за нищожността на Заповед № ДК-10-ЮИР-48/10.07.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР, с други думи – до наличието въобще на компетентност на органа да се произнесе по действителността на РС.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/19.02.2018 г. на Административен съд– Бургас по адм. дело № 2440/2017 г. Решението е окончателно.