Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на изп. длъжност Директор на Дирекция „ОУИ", гр. В., при ЦУ на НАП, срещу решение № 387/20.02.2012г., постановено по адм. д. № 2812/11г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/, с което е отменен
Ревизионен акт /РА/ № 031004801/16.02.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 371/12.07.2011г. на Д. Д. „ОУИ" – Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и постановено ново с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответната страна -
ЕТ" Кил - И. И.", с адрес за кореспонденция гр. В., чрез пълномощника си адв. Г. Г. в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 031004801/16.02.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 371/12.07.2011г. на Дирекция „ОУИ" - Варна, с който на ЕТ „КИЛ -И. И.” за данъчен период м. 07.2008г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Стонисто строй" ЕООД общо в размер на 22 000лв., ведно с лихви за забава в размер на 6649.09лв.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
По същество на спора за установено съдът е приел, че основанието за издваване от „Стонисто строй" ЕООД на процесните фактури №№ 304/02.07.2008г., 156/25.07.2008г. и 158/30.07.2008г., е СМР - авансово плащане. При извършена насрещна проверка на доставчика са представени документи от които се установява, че процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката декларация за данъчен период м. 07.2008г. Представени са писмени обяснения от управителя на дружеството, заверено копие на договор от 12.05.2008г., оферта, протокол за приемане на извършени СМР от 23.06.2008г., трудови договори и счетоводни регистри на сметки за периода 01.07.2008г. - 31.07.2008г. От представените документи е установено, че предмет на доставките по процесните фактури е обработка, доставка и монтаж, грундиране и боядисване на метална конструкция. От договора се установява, че „Стонисто строй" ЕООД се задължава да достави всички материали и механизация за извършване на договорените СМР, като не са представени документи, доказващи притежавана от доставчика-материално-техническа база за извършване на доставките. При извършената нова насрещна проверка представляващия или упълномощено лице за контакти не са открити, поради което ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.
Жалбоподателят е подал Уточнение, съгласно което всички изискани документи вече са представени в хода на предишното ревизионно производство. В писмено обяснение И. Т. И. е заявил, че ЕТ" Кил - И. И." е изпълнител по възложена от инвеститора „Инжстройинженеринг" ЕООД съгласно Договор от 06.05.2008г. реконструкция на летен театър в Морската градина на гр. В.. За изработването на металните перголи са ползвани услугите на „Стонисто строй" ЕООД по договор от 12.05.2008г. Услугата е извършена и приета с Протокол, който е представен, като разходите за обекта са натрупани през м. м.05, 06 и 07.2008г., поради сложността на изпълнение на монтажните работи и кратките срокове за изпълнени на обекта. Всички детайли и заготовки са доставяни директно на строителната площадка, монтирани, довършвани и окомплектовани.
Съдът е обсъдил приетите по делото без оспорване от страните първоначална и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, от които се установява, че плащането по процесните фактури е извършено в брой; дължимия по фактурите ДДС е начислен и е осчетоводен по кредита на сметка 4532. След проверка в счетоводството на жалбоподателя е установено, че разходите, които е направил по изпълнението на договора от 12.05.2008г. са осчетоводени през м. 05.2008г. и м. 06.2008г.. Относно доставчика - „Стонисто строй" ЕООД вещото лице е установило наличие на кадрова обезпеченост, тъй като за периода м. 06.2008г. и м. 07.2008г. са работили по трудов договор 6 човека, от които 4 са работници строителство. След анализ на Оборотната ведомост за периода м. 07.2008г. и по -конкретно от група 2 - Дълготрайни активи, вещото лице е установило, че „Стонисто строй" ЕООД има наличности по сметка 206 - Стопански инвентар, както и че е разполагал с нает обект – хале и наети транспортни средства - товарни автомобили. Дружеството разполага и с машини - заваръчен апарат, с който да се извършат техническите операции по изработването на металните констракции.
В тази насока съдът е приел представените от жалбоподателя доказателства и е обсъдил показанията на разпитания свидетел П. С. С., от които за установено е приел, че същият е работил за процесния период във фирма „Инстройинженеринг" ЕООД гр. В., като началник на строителен обект и в това си качество е бил уведомен, че е имало подизпълнител, който трябва да достави перголите, а те да ги - монтират Пейките и перголите са бил приети от И. И., който е собственик на ЕТ "Кил-И. И.".
При така установеното съдът е приел, че са налице условията на чл. 71 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС, РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно.
Въз основа на установената по делото в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.
По делото е установено, че ЕТ" Кил - И. И." е изпълнител по Договор от 06.05.2008г с инвеститор „Инжстройинженеринг" ЕООД за реконструкция на летен театър в Морската градина на гр. В.. За изработка, доставка и монтаж на метални конструкции, съгласно приложена оферта е сключен от ЕТ" Кил - И. И." договор от 12.05.2008г. с подизпълнителя „Стонисто строй" ЕООД. За приемане на услугата е приет по делото Протокол обр. 19 за предаване на СМР с дата 23.06.2008г., а процесните фактури са с №№ 304/02.07.2008г., 156/25.07.2008г. и 158/30.07.2008г., като по първите две основанието за издаването им е "СМР съгласно Протокол 19 - авансово", а за последната "СМР съгласно Протокол 19 -окончателно плащане". От данните по преписката се установява, че след извършена справка в базата данни на НАП за декларирани продажби от ЕТ" Кил - И. И." към „Инжстройинженеринг" ЕООД е установено издаване на фактура № 78/09.07.2008г. с предмет извършена услуга с данъчна основа 130 222, 54 лева. Съдът е кредитирал заключенията на вещото лице, досежно кадровата и техническа обезпеченост на доставчика, като не е обсъдил кога е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба, в редакция за ревизирания период когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че към момента на издаване на процесните фактури №№ 304/02.07.2008г., 156/25.07.2008г. не е настъпило данъчно събитие, тъй като същите са с предмет авансово плащане, а Протокол обр. 19 за предаване на СМР е с дата 23.06.2008г., т. е. преди издаване на фактурите. За да е налице изискуамост на данъка при авансово плащане, същото следва да е направено преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4. В случая по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Ако се приеме, че е налице реално извършена услуга, то тя е извършена на 23.06.2008г., съгласно Протокол обр. 19 за предаване на СМР, а с фактурите с основание авансово плащане са издадени след настъпването на данъчното събитие. С оглед на изложеното се налага извода, че за фактури №№ 304/02.07.2008г., 156/25.07.2008г. не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 6 от ЗДДС, т. е. данъка не е бил изискуем за посочения данъчен период.
Относно фактура 158/30.07.2008г., с основание за издаване "СМР съгласно Протокол 19 -окончателно плащане" също не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тъй като процесната услуга ако е извършена реално е приета на 23.06.2008г., съгласно Протокол обр. 19 за предаване на СМР. Съгласно чл. 25 ал. 5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Към момента на издаване на процесните фактури, поради липса на възникнало данъчно събитие, незаконосъобразно е начислен данъка от доставчика.
На следващо място е основателен довода в касационната жалба за липса на доказателства за реално извършване на процесните услуги. От извършената проверка в счетоводството на доставчика, не се установява какъв е размер на извършените разходи, които да бъдат съизмерими с приходите по процесните фактури, с оглед изискването на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Действително е налице, сключен договор за наем на закрито хале с площ 60 кв. м., но не се установява, къде се намира това хале и ако там са обработени металните конструкции, как са доставени на мястото на монтирането им - летен театър в Морската градина на гр. В..
С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи, АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на търговеца.
Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, ответника следва да заплати сумата от 1330 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК РЕШИ: ОТМЕНЯ
изцяло решение № 387/20.02.2012г., постановено по адм. д. № 2812/11г., по описа на Административен съд гр. В., с което е отменен
Ревизионен акт № 031004801/16.02.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 371/12.07.2011г. на Д. Д. „ОУИ" – Варна, при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ" Кил - И. И.", с адрес за кореспонденция гр. В., срещу Ревизионен акт № 031004801/16.02.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 371/12.07.2011г. на Д. Д. „ОУИ" – Варна, при ЦУ на НАП, относно отказано параво на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2008г., в размер на 22 000лв., ведно с лихви за забава в размер на 6649.09лв.
ОСЪЖДА
ЕТ" Кил - И. И.", с адрес за кореспонденция гр. В.
да заплати на
Дирекция „ОУИ" – Варна, при ЦУ на НАП, сумата от 1330 лева, представляваща направени разносик по делото.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ С. П.
Е.М.