О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 671

София, 12.02.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 5318 /2023 година

Постъпила е молба вх. № 2310/06.02.2025 г. по настоящото дело, подадена от адв. В. Б. и от адв. Л. Д., като пълномощници на З. С. Д., с която се иска връщане поради просрочие на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК на касационната жалба, подадена от В. Х. Т. против въззивно решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр. д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, по която е допуснато касационно обжалване. Доводите са, че пълномощията на адв. А. П. не са били оттеглени до датата когато й е връчено съобщението за изготвяне на въззивното решение, поради което тя не е могла да откаже получаването му и страната се счита редовно уведомена на основание чл. 51, ал.3 ГПК, сега чл. 51, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като по делото до този момент съдът не е уведомен нито за оттегляне на пълномощията по чл. 35 ГПК, нито за отказ от адвоката на основание чл. 36 ГПК. Молителката се позовава на съдебна практика, която счита за приложима и на която счита, че приетото в определението по чл. 288 ГПК противоречи. Затова, ако касационната жалба не бъде върната като просрочена и производството не бъде прекратено, моли състава да направи предложение до ОСГТК за постановяване на тълкувателно решение, като до произнасянето производството по делото да се спре.

Възражение за недопустимост на касационната жалба като просрочена е заявено от ответницата З. Д. с отговора на касационната жалба и с отделна молба вх.№ 9855 от 08.11.2023 г., към която е приложила съдебна практика.

Относно доводът за просрочие на касационната жалба становище е взела касаторката В. Т. чрез адв.В. Г. и адв. С. М. по предишна молба, в която акцентира на това, че в писмената защита във въззивното производство е посочен от тях съдебен адрес, на който да се връчват съдебните книжа, но на който не е изпратено първото съобщение.

В определението по чл. 288 ГПК съдът е разгледал довода на ответницата по касация за недопустимост на касационната жалба поради просрочие, но е приет за неоснователен.

Фактите относно представляването и уведомяването на В. Т. за изготвяне на въззивното решение са следните: В хода на производството пред РС тя е упълномощила адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ за процесуално представителство пред всички инстанции, включително и с право да преупълномощава и други адвокати със същите права. /л.5/ Един от съдружниците е адв. Г. Д. Б.. На л. 166 от делото на РС е приложено пълномощно, с което адвокат Б. е преупълномощил адвокат А. Р. П., която е представлявала ищцата в производството пред РС. Адвокат П. е изготвила и отговора на частна жалба против определение по чл. 248 ГПК.

Пред въззивната инстанция е представен договор за правна помощ между ищцата В. Х. Т. и адв. С. М. и пълномощно, с което са предоставени права за процесуално представителство от името на ищцата за него и за адв. В.Г.. Ищцата не е посочила, че оттегля пълномощията от адвокат П.. В писмената защита, представена пред въззивната инстанция, подадена от В. Т. чрез адв. М. изрично е посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], ет.2. /л.72 от делото на ОС/ Въззивното решение обаче е изпратено на друг адрес садресат адвокат П., която не го е получила, а е вписала в съобщението: „Не съм пълномощник на лицето“, поставила е дата 25.08.2023 г. и се е подписала, и това е удостоверено с подпис на служителя призовкар. В определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав е посочил, че от този момент, с това съобщение и отразеното в него с подписа на адв. П. въззивният съд е уведомен за това, че адвокат А. П. не е пълномощник на лицето, поради което не може да се приеме, че е налице редовно съобщаване на решението по аргумент от чл. 36 ГПК. В този случай не е налице отказ от получаване на съобщение от пълномощник-адвокат на доверителя му, а отказ от пълномощие. Затова съдът е приел, че е неприложим е чл. 51, ал.2, пр.1 ГПК, а е налице изключението, предвидено в този текст, защото адв. П. е посочила, че не е пълномощник на лицето. Настоящият състав се е позовал и на правилото на чл. 39, ал.1 ГПК, което задължава съда, ако страната е посочила съдебен адрес, съобщенията да е изпращат на него. Алтернативната възможност, предвидена в текста - съобщенията да се изпращат на пълномощник на лицето, но адвокат П. е уведомила изрично съда, че не е пълномощник на лицето и съдът е следвало да се съобрази с това. Затова администриращият съд правилно е приел, че по отношение на изпратеното съобщение на адв. П. е неприложим чл.51, ал.2, пр.1 ГПК, връчването е нередовно и е изпратила съобщение до упълномощеният адвокат от ищцата - адвокат С. М., на посочения от него съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения, съгласно чл. 39, ал.1, пр.1 ГПК, което е получено от него на 11.09.2023 г. Спрямо тази дата, касационната жалба, подадена на 11.10.2023 г. по пощата /приета от служител на тази дата /л. 159 от делото на ВКС/ е в срок. Затова възражението на ответницата по касация по допустимостта на жалбата поради просрочие е прието за неоснователно.

Настоящият състав намира, че няма основание за ревизиране на това становище при изложените факти.

В представената поредна молба за преразглеждане на въпроса за това дали касационната жалба е подадена в срок се твърди, че приетото относно допустимостта на касационната жалба е в противоречие със съдебната практика на ВКС и се представят множество решения. Между тях няма задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 130 ЗСВ. Фактите по всеки от приложените актове са различни, а се различават и от изложените факти по настоящото дело. В определение № 3079/ от 18.10.2023 г. по ч. гр. д.№ 541/2023 г. на ІІ гр. о. на ВКС, пълномощникът, който е отказал да получи съобщението се е мотивирал с това, че пълномощията от него били оттеглени, но съдът е констатирал, че по делото не е имало оттегляне от страната, за което да е уведомен съда. В настоящия случай адв. П. е посочила че не е пълномощник на лицето. Представителната власт на пълномощник може да се прекрати и ако той се откаже от пълномощия /чл. 36 ГПК/ В определение № 2062/25.04.2024 г. по гр. д.№ 830/2024 г. на ВКС е констатирано, че твърдението на страната, че е направила отказ от пълномощия в съдебно заседание не кореспондира на отразеното в протокола. В определение № 433/26.02.2024 г. по ч. т.д.№ 2008/2023 г. на ВКС е посочено, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него „и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му, съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл. 35 и чл. 36 ГПК/“. Това определение е в синхрон с приетото от настоящия състав. Определение № 357/30.07.2012 г. по гр. д.№ 288/2012 г. на ВКС, постановено по чл. 274, ал.2 ГПК е посочено, че упълномощаването на втори адвокат не рефлектира върху представителната власт на първия. Това е така, но когато първия пълномощник изрично е заявил в писмен вид в съдебни книжа по делото, че не е пълномощник и се е подписал и същевременно по делото е посочен нов съдебен адрес за получаване на съдебни книжа, на който съдът не е изпратил препис от решението, съдът не може да приложи чл. 51, ал.2,пр.1 ГПК. З. посоченото определение не е по идентичен случай. Същото се отнася и за определение № 132/20.04.2017 г. по гр. д.№ 60411/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., по което адвокатът е уведомил съда, че клиента му заявил, че ще ползва услугите на друг адвокат, което не е преценено от съда като отказ от пълномощия. В определение № 685/15.10.2013г. по т. д.№ 3713/2013 г. на ІІ т. о. е установено, че е извършено връчване на посочения съдебен адрес, съгласно правилото на чл. 39, ал.1 ГПК, като не са оттеглени пълномощията от пълномощника. В настоящия случай първото съобщение не е изпратено до посочения съдебен адрес в писмената защита пред въззивния съд, а на адрес на адвокат, който е заявил, че не е пълномощник на страната. Приложението на чл. 39, ал.1 ГПК е разгледано и в определение № 364/05.11.2014 г. по ч. гр. д.№ 6175/2014 г. на ВКС, ІІ гр. о., в което е прието, че неуважаването на искането за лично връчване на страната и връчване на съобщението на съдебен адресат или пълномощник, съгласно правилото на чл. 39, ал.1 ГПК, когато пълномощното не е оттеглено е редовно. В същия смисъл е и определение № 520/22.07.2015 г. по ч. гр. д.№ 3610/2015 г. на ВКС ІV гр. о. Тези определения са неприложимо към фактите по настоящото дело, защото първото съобщение не е изпратено на посочения съдебен адрес, а пълномощника, до който е изпратено е уведомил съда, че не е пълномощник на страната. Видно от мотивите към представеното определение № 61/16.02.2022 г. по ч. гр. д.№ 294/2022г. на ВКС,ІІІ гр. о., отказалият да получи съобщение адвокат е посочила, че не е упълномощена за втора инстанция и да се уведоми лицето, но съдът е констатирал, че това не кореспондира на данните по делото и на съдържанието на пълномощното. Следователно и приетото в това определение е по различен казус от процесния. Същото се отнася и за следващите определения: В Определение № 60433/01.12.2021 г. по ч. т.д.№ 1553/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. съдът е констатирал, че отказалият да получи съобщението е бил съдебен адресат, поради което връчването е редвоно; В Определение № 126/04.05.2022г. по т. д.№ 991/2021 г. е посочено, че необоснованият отказ не засяга редовността на връчването, а отказа на адв. П. да получи съобщението е обоснован - с това, че не е пълномощник на лицето; Определение № 209/13.03.2014 г. по ч. т.д.№ 577/2014 г. на ВКС и определение № 209/21.03.2015 г. по ч. гр. д.№ 1496/2015 г. на ВКС са разгледани казуси, при които е получен препис от решение, респективно съобщение от пълномощник редовно, който е твърдял в последствие, но не е доказано по делото, че са оттеглени пълномощията от него преди това. Не е посочено съдържанието, а следователно и мотива за отказа за получаване на съобщение в определение № 410/28.07.2021 г. по ч. т.д.№ 1522/2021 г.

Противоречиво разрешаване на правни въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК, което е основание за отправяне на предложение от състав на ВКС за образуване на тълкувателно решение и произнасяне от ОСГК или ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение е налице, когато в различни съдебни актове, с които ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, постановени по реда на ГПК от 2007 г., се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо. Необходимо е поне две решения по чл. 290, определения по чл. 274, ал. 3 или между решение по чл. 290 и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешен по различен начин. Формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл. 288 ГПК, които влизат в противоречие с тълкуването, дадено с решение по чл. 290 ГПК или определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, не съставлява основание за иницииране на производство по чл. 292 ГПК. / В този смисъл ТР № 2 от 28.09.2011г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай съдът не констатира наличие на посочените условия за сезиране на ОСГТК на ВКС.

Въпросът, по който се иска сезиране на ОСГТК на ВКС – относно реда по чл. 35 ГПК за уведомяване на съда за оттегляне на пълномощното, не е бил определящ за извода на съда, че касационната жалба не е просрочена. Определящо е отразеното в първото съобщение, че адвокат П. е посочила, че не е пълномощник на лицето и се е подписала, с което е уведомила съда за отказ от пълномощия по чл. 36 ГПК и това, че първото съобщение не е изпратено на посочения във въззивното производство съдебен адрес, при което не е бил спазен чл. 39, ал.1 ГПК. Без значение е подадената в последствие след подаване на касационната жалба молба, с която касаторката обяснява, че с приключване на делото пред първата инстанция адвокат П. не е неин пълномощник, но това кореспондира и на написаното в съобщението от адвоката.

Не е налице и противоречиво разрешаван въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в представените съдебни актове. Значителната част от тях не са касационни и не са по допуснато касационно обжалване, а в нито един от тях не е допуснато касационно обжалване нито по формулирания в молбата въпрос, нито по относим към настоящия спор въпрос. Различна е и фактическата обстановка по всеки от казусите, разгледани в изброените съдебни актове, както бе изложено по-горе.

Предвид изложеното не е налице основание за ревизиране становището на съда, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което искането за връщането й на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК ще се остави без уважение.

Не са налице и предпоставки за сезиране на ОСГТК на ВКС за произнасяне по въпроса относно реда по чл. 35 ГПК за уведомяване на съда за оттегляне на пълномощното, който не е определящ и по който съдът не констатира противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 292 ГПК. Затова и искането за спиране на производството ще се остави без уважение.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2310/06.02.2025 г. по настоящото гр. д.№ 5318/2023 г., подадена от адв. В. Б. и от адв. Л. Д., като пълномощници на З. С. Д., за връщане поради просрочие на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК на касационната жалба, подадена от В. Х. Т. против решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр. д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, по която е допуснато касационно обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2310/06.02.2025 г. по настоящото гр. д.№ 5318/2023 г., подадена от адв. В. Б. и от адв. Л. Д., като пълномощници на З. С. Д., за сезиране на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховен касационен съд по въпроса: относно реда по чл. 35 ГПК за уведомяване на съда за оттегляне на пълномощното, както и искането за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК.

Определението да се съобщи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: