Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 215/27.09.2018 г. по ч. т.д. № 282/2018 г. на Апелативен съд В. Т е потвърдено определение № 790/30.07.2018 г. по т. д. № 169/2017 г. на Окръжен съд Плевен, с което производството по делото е прекратено след връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „Таси“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и наличие на съществени процесуални нарушения.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При произнасянето си ВКС взе предвид следното:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд В. Т е изяснил предпоставките за редовност на исковата молба съгласно нормите на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, посочвайки, че обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото и търсената с иска защита представляват едно цяло, поради което е необходимо исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, индивидуализиращи основанието и предметът на спора, а петитумът – да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. В тази връзка са изложени съждения, че несъответствието между изложените в исковата молба факти и формулирания петитум води до невъзможност да бъде определен спорния предмет и обуславя нередовност на исковата молба, като налице би била такава и когато в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, обуславящи дадена претенция, но в петитума не е формулирано изрично искане за произнасяне по нея, както и когато по отношение на обективирано в петитума искане не се сочат факти, на които то се основава. Дадено е тълкуване на фактическия състав на оспорването на вземане съгласно чл. 464 ГПК, като е прието, че предмет на този иск е доказване на конкретно материално правоотношение между взискател и длъжник в изпълнителното производство, като в хипотезата на оспорване на вземане на доказване подлежи липсата на такова. При така изясненото съдържание на релевантните правни норми решаващият състав е анализирал подадената искова молба и депозираните уточняващи молби, от което е направен извод за противоречиво процесуално поведение на ищеца, изразяващо се в отричане съществуването изцяло на вземания на „Круиз 77“ООД в сочени в обстоятелствената част размери от 150 000 лв. и 337 314, 89 лв., без да се индивидуализира конкретно спорно вземане по основание и размер, като същевременно се застъпва становище за ирелевантност на съществуването или не на същото това вземане, а се иска признаване за установено, че „Круиз 77“ ООД,в качеството му на присъединен взискател, няма вземане в размер на 38 774, 84 лв., съгласно разпределителен протокол, удостоверяващ каква част от събраната в изпълнителното производство сума се разпределя на същото дружество. Доколкото посочените нередовности на исковата молба не са били отстранени в първоинстанционното производство – не е било уточнено оспорваното вземане по основание, както и дали същото е част от цяло вземане и от кое точно, въззивният съд е заключил, че постановеното определение за прекратяването му и връщането на исковата молба следва да бъде потвърдено като правилно.

Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. Може ли съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, ако ищецът е изпълнил всички указания на съда за отстраняване на нередовността на исковата молба? и 2. Може ли съдът да разшири хипотезите на чл. 127 ГПК и да задължи ищеца да посочи в иска си обстоятелства, които са неотносими към спора и това да е основание за прекратяване на производството? По отношение на зададените въпроси се поддържа основанието на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне в противоречие с приложеното определение № 394/10.09.2013 г. по ч. гр. д. № 2838/2013 г. на ВКС, I г. о. В условията на евентуалност, се релевира и наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Апелативен съд В. Т до касационно обжалване. Първият от поставените от частния касатор въпроси не отговаря на изискванията за осъществен общ критерии на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивният съд е потвърдил определението на Окръжен съд Плевен. Исковата молба на частния касатор е възприета като нередовна поради вътрешно противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума с изложени в тази посока подробни мотиви, което прави изначално така формулирания въпрос неверен. Въпросът освен това изисква отговор, интерпретиращ мотивите на въззивния съд, с които е обосновано отрицателното му становище по редовността на исковата молба, което го прави такъв по правилността на решението в противовес с постановките на т. 1 от посоченото тълкувателно решение.

Вторият формулиран въпрос е ирелевантен, доколкото почива единствено на разбиранията на частния касатор за редовна искова молба с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК, но не и на решаващите изводи на въззивния състав. За да приеме, че същата е нередовна съдът е констатирал неотстранено от ищеца в указания му срок противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства, сочещи на оспорване съществуването на две различни по основание вземания на присъединения взискател „Круиз 77“ЕООД в размери съответно 150 000 лв. и 337 314, 89 лв. и петитума, с който се претендира установяване несъществуване на вземане в размер на събраната и разпределена в полза на взискателя-ответник от ЧСИ сума 38 774, 84 лв. В този смисъл от ищеца не е изисквано посочване на неотносими към спора обстоятелства, а привеждане на обстоятелствената част в съответствие с търсената защита, което е предпоставка за надлежното сезиране на съда.

Независимо от необосноваването на общия, не се явява обоснован и допълнителният селективен критерий, тъй като формалното цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е достатъчно да бъде направен извод за наличие на сочената хипотеза, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована и сочената допълнителна предпоставка за селектиране на частната касационна жалба в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Определение № 394/10.09.2013 г. по ч. гр. д. № 2838/2013 г. на ВКС, I г. о. е неотносимо към спора, тъй като с него е разгледана хипотеза на незаконосъобразно върната искова молба поради неправилно дадена правна квалификация на иска, докато в настоящия случай се касае за нередовност поради противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума на исковата молба.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 215/27.09.2018 г. по ч. т.д. № 282/2018 г. на Апелативен съд В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.