Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Национален парк Рила” против решение № 915 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 209/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 50/ 19.02.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на А. С. П. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – получена най – ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена или евентуално след отмяна на решението, делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове директорът на националния парк е орган по назначаването на държавните служители в дирекцията, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание.

Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура.

В случая правилно административният съд приема, че служителят подлежи на оценяване, тъй като има действително отработени повече от 6 месеца за календарната година съгласно чл. 6, ал. 3 от НУРОИСДА (представените болнични листове и заповеди за разрешен отпуск, установят, че за 2012 г. служителят е бил в отпуск 149 дни, т. е. по - малко от пет месеца). Правилно е и заключението, че изискванията на наредбата не са изпълнени. Констатираните от съдебния състав нарушения следва да бъдат допълнени и с установените от настоящата инстанция пропуски при изготвяне на атестационната оценка, които допълват извода за нарушение на административнопроизводствените правила.

С. П., който заема длъжността „началник отдел „Мониторинг, европейска интеграция и образователни програми” е атестиран за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. Времето на оценяване е определено в нарушение на § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, който предвижда, че оценката за изпълнение на длъжността за 2012 г. обхваща периода от 1 декември 2011 г. (началото на периода е определено съгласно отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), действала до 01.07.2012 г.) до 31 декември 2012 г.

Налице са и нарушения при изготвянето на работния план. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен по реда на чл. 9 от наредбата, т. е би следвало до се приеме, че това е по време на междинната среща, проведена на 31.08.2012 г. ( арг. от § 3, ал. 1 от ПЗР към НУРОИСДА). Периодът на оценяване обаче обхваща времето от 01.12.2011 г. – 31.12.2012 г., т. е. част от него е протекла при действието на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, отм. с ДВ бр. 49/2012 г., считано от 01.07.2012 г.). Работен план в съответствие с изискванията на отменената наредба в началото на периода на оценяване обаче не е съставен. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, действащ до провеждането на междинната среща, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за голяма част от периода на оценяване. Това опорочава както оценката на междинната среща, тъй като цели в работния план до този момент не са поставени, така и крайната оценка, която отразява изпълнението на служителя само за времето след междинната среща, а не обхваща целия период на атестиране съгласно чл. 15 от НУРОИСДА.

Останалите съображения на съдебния състав за провеждане на атестирането в противоречие с нормативните изисквания следва да бъдат споделени изцяло. Правилно е заключението, че общата оценка на служителя е изготвена в нарушение на изискванията на наредбата, тъй като не се основава върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата компетентностите на служителя не са преценени съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. Правилно е и заключението за нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от декларативни изводи за „слабо и неправилно изпълнение на т. 1, 2,3 и 5 от работния план”, за неизпълнение на т. 4 от същия, както и за „липса на компетентност и самоинициатива, слабо изпълнение и ангажираност на работата на отдела по ОПОС”. На тази база законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че посочените нарушения при съставяне на работния план и на изискванията на чл. 14, ал. 1, чл. 15 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, административният съд постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба.

Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, а не поставената оценка, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички представени доказателства, както и на доводите на страните. Коментарът на контролиращия ръководител (в случая същият е и оценяващ) по възраженията на служителя относно оценката не може да замести задължението му като оценяващ ръководител да спази изискванията на НУРОИСДА, поради което правилно е преценено от съда, че това становище не може да отстрани констатираните пропуски при оценяването, още повече че същото е съставено в производство по чл. 24 от наредбата. Ето защо доводът на касатора, че не са съобразени всички относими доказателства е неоснователен.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Дирекция „Национален парк Рила” следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски по делото в касационното производство.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 915 от 27.05.2013 г. по адм. дело № 209/2013 г. на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА

Дирекция „Национален парк Рила”, гр. Б.д, ул. „Бистрица” № 12В да заплати на А. С. П. от гр. Б.д сумата 300.00 (триста) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ М. М.

М.М.