Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба на „ЧЕЗ Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуалния си представител адвокат М. П., против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, в частта му по т. 7 и т. 8, в които са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, съответно за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 MWh и за първото полугодие на 2013 г. - 4194898 MWh. Наведени са доводи, че решението на ДКЕВР, в оспорените части, не е издадено в съответната форма, постановено е при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, по които се претендира отмяната им и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което именно тези количества да бъдат утвърдени. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат П. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирани лица в законоустановения срок и поради това...