Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 8300/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. М.-Василева подадена чрез пълномощника адвокат П. Ч. срещу решение № 637 от 28.06.2021г. по адм. дело № 275/2021 г. на Административен съд-София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №1012-22-65-1 от 10.03.2021 г. на директора на Териториално поделение София-област при Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане РВ-3-22-00869220/25.01.2021г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че решение №1012-22-65-1 от 10.03.2021 г. на директора на ТП София-област при НОИ е нищожно по изложените в жалбата съображения. Моли съда за отмяна на обжалваното решението и прогласяване нищожността на решението издадено от директора на ТП София-област при НОЙ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът-директорът на ТП на НОИ-София област не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София област е решение №1012-22-65-1 от 10.03.2021 г. на директора на ТП София-област при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-22-65/09.03.2021 г. на Р. М.-Василева срещу разпореждане № РВ-3-22-00869220/25.01.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за временна неработоспособност (ПОВН), бременност и раждане за периода от 22.08.2017 г. до 04.11.2017 г. в размер на 1042,43 лева, главница. Съдът е приел, че Р. М.-Василева за периода от 28.08.2017г. до 04.11.2017г., не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КС и не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 КСО. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че с констативен протокол № КВ- 5-21-00816376/28.09.2020г. на старши инспектор в ТП на НОИ – София е извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване /ДОО/ на „М. М. ЕООД. Констатирано е, че в Търговския регистър не са публикувани годишни финансови отчети /ГФО/ за извършвана дейност-приходи и разходи от страна на дружеството след 201Зг. За Р. В. е наличен запис за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 06.10.2016г. на длъжност „търговски представител“ с основно трудово възнаграждение 2500лв., който считано от 01.03.2019г. прекратен. За периода от месец октомври 2016г. до месец февруари 2019г. няма данни за внесени дължими осигурителни вноски във фондовете на ДОО, като към датата на проверка задълженията на наетите по трудови правоотношения лица са в размер на 17 523,39лв.Подадени в ТП на НОИ -София са приложения от НПОП-ДОО за Р. М.-Василева с общо изплатена сума на лицето в размер на 2 642,78лв. Със заповед за извършване на ревизия № ЗР-5-21-00816360/09.09.2019г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО е разпоредено установяване на контакт с дружеството от контролните органи на ТД на НАП, но такъв не е осъществен.

С писмо изх. №1043- 21-101#49/11.06.2019г. е уведомена ТД на НАП - София град за предприемане на действия по реда на ДОПК. В отговор с вх. № 1043-21-101#59/04.07.2019г. от ТД на НАП офис „Надежда“ са уведомили, че според данните съдържащи се в ИС на НАП за „М. М. ЕООД има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2011 г. -2015г. С декларирани приходи, разходи и счетоводна печалба, за периода 2016г. - 2019г. вкл. няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 23.12.2011г. и е дерегистрирано от 13.06.2016г. Данните по чл.5 ал.4 от КСО за периода след януари 2016г. са подавани по електронен път с КЕП на името на И. И.. От контролните органи при ТП на НОИ - София град до Р. В. са изпращани писма по реда на чл.44-46 от АПК с цел събиране на сведения и пояснения вр. чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.З от ДР на КСО. По електронна поща е установено постъпило копие от трудов договор на Р. В.. Последната е постъпила на работа на 01.01.2016г. по данни на ИС на НАП с вх. № 22388163454935 и от 08.10.2016г е подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ за сключен договор с лицето, считано от 06.10.2016г., с място на трудова дейност - гр. София. За периода от м. 01. 2016г. до м. 02.2019г. Р. М.-Василева е работила в „Пром - М“ ООД гр. Ботевград, от който са подадени декларации обр. 1 за периода от м.01.2016г. до м.09.2016г. вкл. за 8-часов работен ден и от м. 10. 2016г. до м. 04.2020г. за 4-часов работен ден.С протокол № ПР-2017107/13.07.2020г. на ИА „ГИТ“ - Дирекция ИТ Софийска област при извършена проверка от органи на ИТ е установено, че за дружество „Пром-М“ ООД не са спазени изискванията на чл.152 от КТ. Констатирано е, че в ИС на ИА „ГИТ“ за „М. М. ЕООД няма данни за адреси, на които да са стопанисвани обекти и в които да се осъществява дейност и няма данни да извършва каквато и да е дейност от м.06.2016г. Въз основа на тези обстоятелства контролните органи са заключили, че лицата, за които има подадени данни, че имат сключени трудови договори с „М. М. ЕООД, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на §1, т.З от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност, като една от императивно изискуемите предпоставки по чл.10, ал.1 от КСО за възникване на трудово правоотношение и не е изпълнен съставът на чл.10 и §1, т.З от ДР на КСО. На основание чл.108. ал.1, т.З от КСО от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания №ЗД-1-2100816891/28.09.2020г. на „М. М. ЕООД да се подаде декларация образец №1 с код „заличаване“ за лицата с код за вид осигурен „01“, вкл. Р. М. - Василева. На основание чл.5, ал.4 от КСО на 30.12.2020г. записите за Р. М.-Василева са били заличени.

При тези обстоятелства е издадено разпореждане № РВ -3-22-00869220/25.01.2021 г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което се изисква възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 22.08.2017г. до 04.11.2017г. в размер на 1042,43 лв. С решение № 1012-22-65#1 от 10.03. 2021г., директорът на ТП на НОИ София-област е потвърдил горното разпореждане. С решение № 637 от 28.06.2021г. по адм. дело № 275/2021 г. на Административен съд-София област, съдът е отхвърлил жалбата на Р. М. – Василева срещу решение № 1012-22-65#1 от 10.03. 2021г. на адм. орган.

С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност в „М. М. ЕООД през посочените периоди и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Допунатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализиралите се в правния мир факти. Административният орган е направил извод за добросъвестност на заявилото обезщетение за безработица лице. Налице е хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието осигурено лице е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството през посочените периоди.

Неоснователно е оплакването за нищожност на решение № 1012-22-65#1 от 10.03.2021г. на директора на ТП на НОИ София-област в касационната жалба.Настоящата инстанция намира, че актът е издаден от компетентен орган съобразно събраните по делото писмени доказателства и в изпълнение на чл. 117 ал. 3 КСО и чл.114 ал.3 КСО - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ по местоседалище на осигурителя, актът е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е в достатъчна степен мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - чл.114 ал.2 т.2 КСО. Противно на твърденията, административният орган е разгледал жалбата на Р. В. и я е счел за неоснователна, поради което съдът не прима защитната теза на касатора, че с решение № 1012-22-65#1 от 10.03. 2021г. на директора на ТП на НОИ София-област, не се решава въпросът по същество вр. чл. 117, ал.3 КСО.

Не се споделя становището на жалбоподателя относно погасените по давност вземания. Последните се отнасят за периода 23.08.2017г.-04.11.2017г., поради което настоящият състав намира, че 5-годишният давностен срок по чл.115 от КСО не е изтекъл.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 637 от 28.06.2021г. по адм. дело № 275/2021 г. на Административен съд-София област.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова