Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Национално сдружение на частните болници", със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "К. А. Д" № 115А, ет. 3, офис 18, представлявано от председателя на Управителния съвет Н.Б и от Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Нишава" № 121, представлявано от председателя на Управителния съвет - С.К, чрез процесуалния им представител адв. П.С, против решение № 4482 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8595/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдруженията против Наредба № 7 от 03.11.2016 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", ДВ, бр. 90 от 15.11.2016 г. (Наредбата).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че с приемането на Наредбата не са нарушени изискванията на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗОАРАКСД) - чл. 1, ал. 1 и 3 и чл. 3, ал. 4, изискващи при административно регулиране да се вземат предвид разходите на лицата, извършващи стопанската дейност, необходими за спазване на въведените нормативни изисквания, което при приемане на Наредбата не е сторено, но не е отчетено от съда. Сочи се, че мотивите за приемане на Наредбата липсва посочване на необходимостта от приемане на предвидените нормативни изисквания за различните нива на компетентност, липсва оценка за финансовата им тежест и такава за въздействието върху осъществяването на стопанската дейност, което обосновава извод за неспазване на ЗОАРАКСД. Оспорва се също така приетото от съда, че администртивният орган е спазил изискванията за излагане на мотиви при приемането на нормативния акт, както и че е налице финансова обосновка.

Иска се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло Наредба № 7 от 03.11.2016 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия". Претендират се и разноски за двете инстанции.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Денчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага оспореното решение да бъде отменено и петчленният състав да се произнесе по същество като отмени Наредба № 7 от 03.11.2016 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия".

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

В производството пред тричленния състав на ВАС, настоящите касатори са оспорили Наредба № 7 от 03.11.2016 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия". С обжалваното решение, тричленният състав е отхвърлил жалбата като е приел, че нормативния административен акт е издаден от компетентен административен орган - министъра на здравеопазването, на основание законовата делегация по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) (ЗЛЗ) и в негово изпълнение, съответно при спазване на изискванията на чл. 75, ал. 2 от АПК.

Съдът е установил, че проектът на Наредбата е обсъден и одобрен на заседание на ръководството на министерството, проведено на 17.10.2016 г., видно от протокол № 51 от същата дата, като преди одобряването на акта от министъра, същият е публикуван в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) на интернет страницата на министерството на 19.10.2016 г., ведно с мотивите за приемането му. Проектът е публикуван и на сайта на Министерския съвет в Портала за обществени консултации. След изтичане на срока за обсъждане е изготвен доклад от 03.11.2016 г., както и справка за постъпилите предложения. Всички материали са обсъдени на заседание на ръководството на министерството в изпълнение на чл. 77 от АПК, като предложенията са приети или отхвърлени с изложени мотиви по всяко от тях.

Тричленният състав е отхвърлил възражението в жалбата, че при издаване на нормативния акт не са съобразени указанията на съда, дадени в решение № 8810 от 14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4270/2016 г., с което е отменена предходната Наредба № 3 от 14.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", поради неспазване на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, като е посочил, че административният орган, независимо че цитираното решение не е било влязло в сила, се е съобразил с посоченото в същото относно спазването на процедурата за издаване на акта. Решението по адм. дело № 4270/2016 е влязло в сила на 03.11.2016 г. - потвърдено с решение № 11801 от 03.11.2016 г. по адм. дело 10480/2016 г. на петчленен състав на ВАС, на която дата е издадена оспорената Наредба и не е налице нарушение, тъй като няма пречка работата по новия акт да започне преди постановяването на окончателното решение по отмяна на предходната наредба. По този начин е предотвратена възможността да съществува период от време, през който да не е налице медицински стандарт по педиатрия, което би било в нарушение на целите по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ - осигуряване на качество на медицинското обслужване.

Съдът е отхвърлил също така възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗНА, както и възражението за необоснованост на административния акт - нарушение по чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28 от ЗНА, в редакцията от ДВ, бр. 46/2007 г. В тази връзка е посочил, че е налице обосновка на въведените изисквания, изложени в мотивите към акта, както и в писмо изх. № 33-18-158 от 17.10.2016 г. на заместник-министъра на здравеопазването. Отхвърлено е и възражението за липса на мотиви - нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, тъй като в цитираните два документа, както и в тези от преписката се съдържат мотиви относно причините, наложили приемането на стандарта, целите, които се поставят, финансовите и други средства, които са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, в която връзка е посочено, че с акта не се приемат разпоредби, сдвързани с изпълнение на правото на ЕС.

На последно място е отхвърлено и възражението за противоречие на акта с чл. 3, ал. 1 от ЗОАРАКСД осъществено чрез липсата на мотиви за финансовата тежест, която ще следва да понесат лицата, предоставящи медицинските услуги. Съдът е приел, че с приемането на новия стандарт не е предвидено поемането на нови тежести, напротив въведено е облекчение за използване на високотехнологичната техника в клиниките и други подобни, както и че следва да се отчете спецификата на извършваната от медицинските заведения стопанска дейност, при която в по-голяма степен следва да се спазва баланса между стопанския и обществения интерес за опазване на здравето и лекуването на децата като силно уязвима група от населението.

По тези съображения съдът е приел, че акта е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е отхвърлил възражението за издаване на Наредбата в противоречие с изискванията на ЗОАРАКСД, в частност с тези на чл. 3, ал. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от закона, изразяващи се в липса на вземане предвид на разходите на лицата, които ще са необходими за извършване на стопанската дейност при спазване на въведените нормативни изисквания.

Вярно е, посоченото в касационната жалба, че лечебните заведение извършват стопанска дейност, по изложените аргументи от чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ и § 1, т. 17 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ). Вярно е също така, че административните органи не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. В случая обаче, по делото не е установено с приетия нормативен административен акт да се налагат нови ограничения и тежести или да е необходимо влагане на допълнителни финансови средства от субектите на задълженията. В първоначалната жалба и понастоящем в касационната жалба се твърди, че с Наредбата се въвеждат изисквания за минимален брой лекари, медицински сестри, оборудване, апаратура, помещения, други медицински структури и прочие, което означава, че е необходим значителен финансов ресурс, а в мотивите липсва оценка за финансовата тежест, която следва тези структури да понесат, за да отговорят на изискванията за сгради, технически и човешки ресурс. П. възражение е несъстоятелно, тъй като минималните изисквания към лечебните заведения са въведени още с Наредба № 19 от 22.06.2010 г., в която се съдържа регламентацията на медицинската специалност "педиатрия", целите, дейностите в тази област, характеристиките на лечебните заведения, изискванията за помещения, оборудване, апаратура, персонал, нива на компетентност и други подобни. С процесната наредба не се въвеждат нови лицензионен, регистрационен или уведомителен режим за дейността, не се завишават вече съществувалите и изпълнени от лечебните заведения изисквания в базисната регламентация. Това се признава и в първоначалната жалба като оспорващите твърдят, че при сравнителен анализ на разпоредбите на Наредба № 19/2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", която е отменена с §1 от Наредба № 3 от 07.02.2014 г. се установява идентичност на основните структурни части на двете отменени Наредби и процесната понастоящем. Действително, при сравнителния анализ на разпоредбите на предходно действалия стандарт и оспорения се установяват изменения (което изрично е отразено и в мотивите към акта, както и в документите от преписката), които касаят прецизиране на текстове по отношение изискванията за професионалните компетентности и права на лекар специалист по педиатрия, лекар специализант, лекар без специалност и специалисти по здравни грижи, текстове за осъществяване на дейности в обхвата на медицинската специалност "педиатрия" в първичната извънболнична помощ - например отпадане на изискването за общопрактикуващ лекар без придобита специалност "педиатрия" да назначава периодични консултации със специалист педиатър за профилактични прегледи и наблюдение извън случаите на заболяване, прецизиране на текстове относно изискванията за дейностите по продължително лечение и палиативни грижи за деца, прецизиране на текстове относно показателите за оценка на дейностите, във връзка с регламентиране само на обективно измерими критерии, извършено е също така прецизиране, което е необходимо с цел еднакво прилагане на стандарта. Част от промените касаят дори облекчаване, както е посочил и тричленният състав на изискванията - облекчение за клиники по педиатрия с трето ниво на компетентност, в които има разкрити отделни отделения, да не осигуряват скъпоструваща апаратура за всяко отделно отделение, а такава да е налична за клиниката като цяло. Освен това, част от въведените изисквания са разписани като препоръчителни, което също не води до увеличаване на задълженията или до необходимост от нови финансови разходи. Въведената регламентация, свързана със създаването на нов вид лечебно заведение, (което и една от причините, довели до необходимостта за приемане на новия медицинския стандарт) е в изпълнение на законовото задължение, въведено със ЗЛЗ за създаване на лечебно заведение, в което се изпълняват дейности от обхвата на медицинската специалност "педиатрия", а именно - център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

В този смисъл, данните по делото подкрепят изложеното в мотивите към акта, че предложените разпоредби не водят до необходимост от допълнителни бюджетни и други финансови средства и няма да са в тежест на бюджетите на изпълнителите на медицинска помощ, като въведените към структурите изисквания са в съответствие със съществуващите техни способности за диагностика и лечение да деца до 18 години. Изрично административният орган е посочил, което е възприето и от първоинстанционния съд, че финансовите средства ще се осигуряват в рамките на средствата, предвидени за дейностите, покривани от бюджета на НЗОК, както и/или от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, както и от възможни други източници.

При тези данни, правилно тричленният състав е приел, че не е налице нарушение на чл. 3, ал. 4 от ЗОАРАКСД, както и на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА, относно липсата на оценка на финансовата тежест, следваща от въведената нормативна регламентация.

Следва да се отбележи, че в жалбата не е посочено нито едно конкретно изискване, което се въвежда с оспорения акт, което да налага изразходване на нов и/или допълнителен финансов ресурс, което правилно е отчетено от тричленния състав.

Неоснователно е възражението, че съдът не е преценил дейността на лечебните заведения като стопанска. Извън спора относно прецизността на употребения израз "чиста стопанска дейност", съдът правилно е отграничил дейността на лечебните заведения и останалите стопански субекти. Различието се установява от въведените със законовата регламентация, различни изисквания и правила относно лечебните заведения и другите стопански субекти. Спецификата е продиктувана от характера на дейността, осъществявана от лечебните заведения, свързана с осъществяването на държавната здравна политика, във връзка с основните конституционни права на гражданите по чл. 52 от Конституцията на Р.Б.К съд на РБ, в своето решение № 8/2016 г. по к. д. № 9/2015 г., също посочва спецификата на регламентацията и дейността на лечебните заведения, регулирана от ЗЛЗ, която дейност е свързана с разходване на публичен ресурс, а не е такава на действащи на свободния пазар субекти. В този случай иконтомическата свобода отстъпва пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел на здравеопазването - гарантиране на живота и опазване на здравето на гражданите, което е ярък израз на различието на лечебните заведения от останалите пазарни субекти.

Неоснователно е и възражението, че съдът необосновано е приел, достатъчност на мотивите към акта, като се е позовал на писмо на заместник-министъра на здравеопазването, в което също са изложени мотиви. Изводът на съда напълно е съобразен със задължителното за съда тълкуване, дадено в ТР № 3/1975 г., на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и в съпътстващи издаването на акта документи. Не е налице нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в приложимата редакция от ДВ, бр. 46/2007 г.,тъй като съставителят на проекта го е публикувал заедно с мотивите и доклада за срок от четиринадсет дни. Няма задължение за публикуване на всички документи от преписката, от които е видно волята на административния орган, а само на посочените в нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, което задължение е изпълнено.

Не е налице допуснато от съда нарушение, във връзка с приетото, че независимо че процесната Наредба с мотивите е публикувана за обществено обсъждане преди влизане в сила на решението на тричленния състав, с което е отменена предходната Наредба № 3 от 07.02.2014 г. на министъра на здравеопазването, не е налице нарушение. Безспорно вярно е, посоченото в касационната жалба, че административният орган не е знаел дали решението на тричленния състав ще бъде потвърдено или не, но започването на работа и приемане на нов акт, при съобразяване на указанията в решението на тричленния състав, мотивирано от желание за бързина, не води до порок на акта, при положение, че всички администртивнопроизводствени правила са спазени. Съдът преценява законосъобразността на акта с оглед изискванията на закона, действащ към момента на издаването му, като в случая не са налице нарушения. Наредбата е приета в деня, в който е влязло в сила отменителното решение.

Като цяло изводите на съда кореспондират с данните по делото и с приложимите правни норми.

Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно поискани и доказани по основание, в размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4482 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8595/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение.

ОСЪЖДА "Национално сдружение на частните болници", със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "К. А. Д" № 115А, ет. 3, офис 18, представлявано от председателя на Управителния съвет Н.Б и от Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Нишава" № 121, представлявано от председателря на Управителния съвет - С.К, да заплатят на Министерството на здравеопазването сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.