Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане (ОП за ХОМП/ОПХ) финансирана от Фонда за европейско подпомагане на нуждаещите се лица (ФЕПНЛ/Фондът) и директор на дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция” („МСПЕИ”) в Агенция за социално подпомагане (АСП), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2417 от 11.04.2018 г. постановено по адм. дело № 589 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател счита, че решението е недопустимо и неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи, че съдът погрешно е приел, че волеизявлението на ръководителя на УО е индивидуален административен акт. Касае се за покана за доброволно изпълнение, независимо от посочените фактически основания за заплащането на дължимата сума, което не я превръща в правопораждащ задължението факт. Ролята на поканата е да уведоми и предупреди длъжника за съществуващото задължение и да му даде възможност да го изпълни доброволно. Ръководителят на УО е отправил поканата като страна по договор с облигационен характер. Правоотношението между АСП чрез директора на дирекция „МСПЕИ” и ръководител на УО на ОП за ХОМП и община Л. има облигационен характер, понеже не е между субекти, които се намират в отношение на власт и подчинение. То е между равнопоставени правни субекти, тъй като община Л. доброволно е встъпила в него, с оглед получаване на безвъзмездна финансова помощ. С подписването на договора УО е придобил качеството на страна по него, от който момент не е административен орган, а контрагент. Съдът не е съобразил, че в случаите извън обхвата на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), правоотношенията по повод изпълнението на договорите за безвъзмездна финансова помощ не...